Лидерите от ЕС бяха твърдо решени да не бъдат въвлечени в препирни за гръцкия дългов проблем на срещата си в Брюксел и след 7 часа спорове съгласуваха план да приемат 40 000 сирийски и еритрейски кандидати за убежище, намиращи се в Италия и Гърция, и още 20 000 души сега извън ЕС.
 
Евролидерите дадоха право на изключение на Унгария, която предварително бе нарекла плана абсурден, и на България, една от най-бедните страни в ЕС, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Всички страни-членки обещаха да участват. Повечето нямаха проблем с това да се постигне целта от прием на 60 хиляди имигранти. Имаше само едно изключение - Унгария, и до известна степен България. Защото тези две страни също са засегнати от силен миграционен натиск. Мисля, че ние ще ги считаме като отделни случаи, когато дойде време да разпределим дяловете", каза председателят на ЕС Доналд Туск, цитиран от БНР.

Така, съобразно думите на Туск, Унгария и "частично" България ще бъдат изключени от доброволната схема, предаде и БТА.

Система от критерии заменя непопулярните предложения за задължителни квоти, срещу които възразиха Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други, с аргумента, че на икономиките на бившите комунистически страни все още липсва капацитетът да се справят. 

Критериите за разпределяне на мигрантите между страните членки трябва да бъдат определени от вътрешните министри до края на юли, уточни Доналд Туск. Той добави, че схемата за разпределянето на 60 000 мигранти ще действа през следващите две години.

Предстоят още много много спорове, прогнозира висш европейски дипломат, цитиран от Ройтерс. 

Споровете по решението
 
"Дебатите бяха много интензивни", призна канцлерът на Германия Ангела Меркел пред репортери след края на заседанието, като описа мигрантската криза като "най-голямото предизвикателство, което е видяла в европейските дела през времето си като канцлер".

Изразявайки разочарованието си, председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че планът има "скромни амбиции".

На пресконференцията тази нощ той разказа, че в един момент от заседанието казал на лидерите от ЕС, че "не му пука за възраженията срещу методологията на плана".

"Трябва да установим дали системата работи. Няма значение дали е доброволна или задължителна, важното е дали можем да помогнем на 60 000 бежанци", каза Юнкер, цитиран от Ройтерс.

Матео Ренци упрекна колегите си за неохотата да подкрепят плана, замислен като спешен отговор на трагедията със смъртта на 2000 мигранти в Средиземно море тази година, който обаче срещна възражения, особено в Източна Европа.

"Ако мислим, че Европа е само бюджети, това не е онази Европа, за която мислехме през 1957 година в Рим", каза Ренци, намеквайки за основополащия договор на съюза.
Ако не се съгласите с приемането на 40 000 бежанци, не заслужавате да бъдете наричани Европа, казал Ренци на останалите лидери, предаде Асошиейтед прес, на която се позова БТА.

"Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето", казал той според европейски дипломат, настаял за анонимност, понеже дискусията не е била публична.

Литовският президент Далия Грибаускайте заяви, че страната й ще участва, но само на доброволна основа.

"Има само едно решение - всеки трябва да защитава собствените си граници", каза унгарският пермиер Виктор Орбан пред репортери.
"През следващите години милиони ще потеглят на път, ако усетят, че имат шанс да влязат", каза той.

Унгария "води" по молби за убежище

Унгария е на първо място в Европейския съюз по молби за убежище на глава от населението през първите три месеца на тази година, пише в новия си брой британското списание "Икономист", цитирано от БТА.
Тя е следвана по този показател от Швеция и Австрия.

Иначе най-много молби, 73 100, са били подадени в Германия при общо 184 800 за целия ЕС. Италия, която "се оплаква най-шумно", е регистрирала 15 200 молби.

В Унгария са били подадени 32 810 молби за убежище. 70 процента от тях са на косовари.