Трябва ли Корея да се обедини? Накратко: Не.

stat
11:36  |  30 ноември 2017 | Политика / Автор Дъг Бандоу, The National Interest* /  
Тръмп зададе правилния въпрос относно обединението по време на посещението си в Южна Корея Тръмп зададе правилния въпрос относно обединението по време на посещението си в Южна Корея
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Президентът на САЩ Доналд Тръмп зададе на своите южнокорейски партньори въпрос: "Трябва ли да се обединявате?". Те казаха "да", но правилният отговор е "не".
Председателят на управляващата Демократична партия отбеляза, че "хората, които идват в Южна Корея почти никога не питат това. Фактът, че той зададе въпроса, честно казано, ни дава възможност да обясним необходимостта от обединение".

Но няма нужда от това. Фактически, обединението не е вероятно, освен в случай на катастрофално сриване на Северна Корея. И никой не трябва да иска това, предвид възможността за гражданска война, конфликт между фракциите, неотчетените ядрени оръжия и огромните бежански потоци.

Корея е древно царство, от отдавна доминирано от Китай. Но последният е победен от Япония през 1895 г. В резултат на това Корея бива погълната от Токио.

След поражението на Япония през Втората световна война САЩ и СССР разделят полуострова на две окупационни зони.

Някои южнокорейци обвиняват САЩ в разделянето на Корея. Въпреки това, единствената алтернатива би била обединена Корея под контрола на Москва.

Ако Съветският съюз бе постигнал това, днес южнокорейците щяха да се "радват" на живота като поданици на третия лидер от династията Ким.

Те трябва да благодарят на Вашингтон за намесата. Разделянето на Корея се затвърждава след Корейската война, по времето на която конфликтът разпределя бежанци по полуострова и оставя безбройни семейства разделени. Остава общото желание и дори очакване за обединение. За тези, изгонени от домовете си, то би било един вид завръщане.

Но старото поколение отмира. Младите южнокорейци нямат връзка със Севера. За тях привлекателността на обединението е абстрактна. Те може да нямат нищо против, но нямат и много причини да го подкрепят. Особено предвид високата цена на съшиването на двете Кореи една с друга.

Около 40% от корейците на възраст между 40 и 50 години вярват, че обединението е необходимо. Едва 20% от корейските младежи смятат така.

И наистина, обединението на Германия кара и най-твърдите привърженици на обединението да се колебаят. Германският процес струва между два и 2,5 трилиона евро. Най-високите преценки стоят на около два пъти годишния БВП на Южна Корея.

Обединението бе значително тегло за Западна Германия, която е по-богата от Южна Корея, а и Източна Германия е по-богата от Северна Корея. За контекст: разликата в БВП бе 3 към 1 в полза на Западна Германия, а между Северна и Южна Корея е едно към 20.

Южнокорейците се надяваха, че предишната "Политика на слънчевите лъчи", която насочи средства и помощ към Пхенян, щеше да доведе до бързо икономическо развитие и до обвързване между двете Кореи преди обединяването.

Вероятните политически последствия от обединяването също предизвикват притеснения. Някои консервативни южнокорейци се притесняват от прибавянето на милиони гласоподаватели, отгледани като социалисти. Последните може да отхвърлят комунизма, но отново биха гласували за левицата.

Така, обединяването на полуострова може да се обърне срещу тези, които в момента най-силно се противопоставят на настоящия режим в Северна Корея. Нещо повече - трудно е да се представи как обединяването ще се случи доброволно.

През 1972 г. двете Корея се разбраха за принципите на обединяването, но, както е очакваше, от това не излезе нищо. Въпреки, че корейците и от двете страни на границата да имат общ произход, техните култури, икономики и политически системи се различават силно.

Най-важният въпрос е този, свързан с властта. Когато за първи път посетих Северна Корея преди 25 години, местните служители ми заявиха, че не искат да бъдат "погълнати". Те разбират, че при обединението Северна Корея просто ще изчезне, а заедно с нея и техните привилегировани позиции.

Наистина, повечето няма да имат полезна роля в нова и обединена Корея. Южнокорейците ще я наводнят с пари, докато получилите нови права севернокорейци ще изхвърлят през прозореца бившите си владетели.

Севернокорейските елити ще отидат на дъното на обединена Корея. Те нямат мотив да се съгласят на падението си.

Също толкова важен, макар и често игнориран, фактор е Китай. Общото възприятие е, че корейското обединение е неотменимо. Но Пекин не иска то да се случва. Резултатът ще бъде по-голям, по-силен и по-населен конкурент, който ще привлича мощно етническите корейци, обитаващи китайските гранични провинции.

Обединена Корея, съюзена с американските бази и сили ще бъде дори още по-нежелано развитие. Пекин може да се поколебае да блокира доброволното обединяване, но това, както бе отбелязано по-рано, изглежда малко вероятно.

В контраст, ако режимът на Ким Чен-ун загуби контрол, или ако Северна Корея загуби авторитет, Китай може да открие възможност да се намеси, може би в полза на вътрешните сили, които са приятелски настроени към него. Пекин може да създаде независим, но по-отстъпчив съсед, такъв, който да е готов да нагласи своите външнополитически цели в замяна на гаранции за сигурността си.

Този резултат може да разочарова някои южнокорейци, но другите може да изпитат облекчение, че са избегнали последвалата несигурност, трудностите и цената на обединението. Още повече, че готовността да се приеме китайската намеса може да се използва като обменна монета, за да се накара Пекин да втвърди позициите си спрямо Пхенян.

Макар и желанието за корейско съединения да изглежда донкихотовско, целта за ядрено разоръжаване заслужава да получи приоритет.

Слагането на край или поне ограничаването на кризата със сигурността в Североизточна Азия може да открие възможности за мирно трансформиране на Корейския полуостров. Следването на политика на обединение без ядрено разоръжаване ще се провали със сигурност.

Кой всъщност вярва, че владетелите на ядрената държава ще са готови да бъдат погълнати от съседите си.

Доналд Тръмп зададе важен въпрос: дали обединението е необходимо. Не, не е. То дори не е желано, най-малкото при липсата на трансформация на север.

Южна Корея е достигнала далеч. Тя не желае да жертва успеха си в напразен опит да инкорпорира Севера. Може би всичко ще бъде наред. Но може би не. Съюзниците трябва да са готови. За тях няма по-важно задължение освен да защитават мира.

Обединението може да бъде твърде скъпо, ако следва нова Корейска война.

---------------------------------------

* Авторът Дъг Бандоу е старши сътрудник на института "Като". Той е бивш специален асистент на бившия президент на САЩ Роналд Рейгън и автор на книгата "Спусък: Корея и американската външна политика в променения свят".

Превод за "Фокус" на Виктор Турмаков

Текстът е публикуван тук.




Последно в Политика


Огнян Минчев: САЩ се отказват от ”умната власт” на свръхсила

Решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел не променя някакво статукво в самия свещен град.