Това обяви пред журналисти в Министерския съвет вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова. 

На заседанието на Съвета е дискутирана Програмата на правителството за стабилно развитие на България (2014-2018 г.). Програмата,  която включва 1155 конкретни мерки, е публикувана на сайта на правителството (по-долу вижте най-важното от нея - б.р.).

Програмата за управление, гласувана от правителството в сряда, получи „зелена светлина“ от и партиите от коалицията - ГЕРБ и Реформаторския блок, както и тези, които подкрепят кабинета - Патриотичния фронт и АБВ.

Единствената промяна в Програмата от сряда е включването на плана "Юнкер" за стратегически инвестиции, каза Бъчварова, цитирана от БТА. 

В документа фигурира и изпълнението на проекта "Южен поток", защото той официално не е закрит и докато това не стане, няма причини този текст да бъде премахнат, потвърди вицепремиерът.

Тя отрече програмата да има цел да се следи медийната концентрация, имало подобен текст, но той отпаднал, тъй като контролът остава в КРС. В програмата има и мерки за подобряване на публичната среда, уточни Бъчварова. Когато медиите ползват европейски средства, държавата трябва да постави изисквания, които да гарантират, че парите отиват в медии с определена аудитория и с почтено поведение, посочи тя. 

Следващия месец ще бъде разработен план за изпълнение на програмата, уточни Бъчварова.

"Разбрахме се Съветът да заседава поне веднъж в месеца или по-често, ако има нужда от съгласуване на позиции. Това е коалиционният, дискусионен формат, който ще съгласува позициите на партньорите", допълни вицепремиреът. 

Днес е била обсъдена и кадровата политика на правителството. Общо е разбирането за нуждата от механизъм за координация на назначенията, така че да има баланс в правителството, каза Бъчварова
Така ще сме сигурни, че когато някой се предлага за назначаване, това наистина е най-добрият избор за съответната позиция. 

"Това няма да е орган, който да прави политически назначения, а формат на координиране, който ще подпомогне органите за назначаване за събиране и предлагане на най-добрите кандидатури", подчерта Бъчварова. 

Тя допълни, че става въпрос за ниво държавни агенции, комисии и териториални структури.

По предложение на министър Лиляна Павлова ще бъдат направени промени в нормативната база, които да направят задължително конкурсното начало при назначаване на ръководителите на териториални структури, каза още Бъчварова. По думите й това ще преодолее инерцията за преки партийни назначения и ще гарантира по-добро качество на ръководния състав. 

Програмата

Провеждане на решителни реформи в ключови социални системи, гарантиране на енергийната независимост и повишаване на жизнения стандарт на хората, са сред основните цели в управленската програма. Тя предвижда управление до 2018-а година и е съставена от над 160 страници и обхваща 21 секторни политики.

Сред мерките за стимулиране на икономическото развитие са насърчаване на високотехнологичните фирми и запазване на квалифицираните работни места, подпомагане на българските предприятия, чиято дейност е основана на иновации, подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства.

В здравеопазването се залага двоен ръст на заплатите в спешната помощ, в образованието – онлайн външно оценяване, а за медиите – осветляване на собствениците.

По отношение на социалната политика правителството потвърждава приоритетното въвеждане на минимално почасово заплащане на труда, спазване на годишното осъвременяване на пенсиите, както и изработване на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

В образователната политика управляващите се ангажират да създадат условия за държавно субсидиране на частните детски градини и училища, както и да въведат дистанционна форма на обучение в училище. Приоритет е обучението, което ще формира "национално самочувствие и патриотичен дух сред учащите".

В областта на обществените поръчки се предвижда въвеждане на електронната им форма.

Предвижда се парите за отбрана да се повишат до 2% от Брутния вътрешен продукт до 2018 г. 

В частта за външната политика кабинетът залага засилване на влиянието на страната в европейските институции, но и установяване на търговски отношения с Русия и големите азиатски държави.