Финансистът Тенчо Попов окончателно осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 25 000 лева за обвинението за подкуп по делото, по което той беше съден и оправдан заедно с бившия военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров.

Това става ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което обезщетението на Попов е намалено от 40 000 лева, колкото беше определил апелативният съд, показа проверка на "Лекс".

Преди две години Попов заведе иск срещу прокуратурата за 60 000 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). На първа инстанция градският съд прецени, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на Попов е 40 000 лева. Още през 2016 г. той и съпругата му Антония осъдиха обаче държавата и в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург да им плати 14 000 евро обезщетения - 10 000 евро за него и 4000 евро за нея.

Затова градският съд реши, че трябва да приспадне левовата равностойност на 10-те хиляди евро, присъдени на Попов от ЕСПЧ от обезщетението по ЗОДОВ, като така то стане 20 000 лева.

След това апелативният съд прие, че обезщетенията от съда в Страсбург са за други вреди и не трябва да бъдат приспадани от тези в делото по ЗОДОВ и осъди прокуратурата да плати на Попов 40 000 лева. В решението се посочваше, че ЕСПЧ е осъдил държавата заради унизителното отношение при задържането на финансиста, за нарушения на презумпцията за невиновност чрез изказвания на тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев, на бившия премиер Бойко Борисов и на ексминистъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, както и за нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот.

След жалба на прокуратурата делото стигна до ВКС, който допусна разглеждането му по оплакванията за справедливия размер на обезщетението.

За да намалят обезщетението на Попов, върховните съдии Зоя Атанасова (председател на състава), Димитър Димитров и Владимир Йорданов (докладчик) приемат, че не са настъпили значителни вредни последици за здравето му и за професионалната му кариера заради воденото дело за подкуп.

"Поради което следва да се приеме, че ищецът Тенчо Попов не е претърпял вреди, по-големи от обичайните, за които въззивният съд в съответствие с установената практика е приел, че те - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат за установени с оглед презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права. Както и че следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че незаконното обвинение се е отразило негативно върху развитието на професионалната кариера на ищеца, е необоснован, защото не е основан на събрани по делото доказателства за това", се казва в окончателното решение на ВКС.

В него върховните съдии се съгласяват и с довода на прокуратурата, че САС не е взел предвид, че делото за подкуп, въпреки че е било сложно, е приключило за 5 години на три инстанции и този срок е разумен. Така ВКС стига до извод, че справедливото обезщетение на Попов за моралните вреди от незаконното обвинение е 25 000 лева.

Процесът за подкупа приключи преди 7 години със заключение на ВКС, че случаят е "емблематичен пример за провокация към подкуп", инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров. На 1 април 2010 г. Тенчо Попов беше брутално арестуван в нотариалната кантора на съпругата си, като полицаите заснеха ареста, който беше разпространен и в медиите. На кадрите се виждаше как Попов е проснат по очи на земята, а освен с репликата, на прокурора Роман Василев, че Николай Цонев е "абсолютен престъпник", случаят се запомни и с думите на Василев, който заяви: "Днес ще разпнем трима - един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство".

Още преди 4 години Николай Цонев осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обезщетение, а само преди 4 месеца приключи окончателно и делото, което съдия Сантиров заведе срещу държавното обвинение (виж тук). По него прокуратурата беше осъдена да му плати обезщетение от 250 000 лева за моралните вреди и още над 30 000 лева за имуществени вреди от воденото дело, като прокуратурата дължи и лихви от началото на 2015 г., когато процесът приключи окончателно.