Заради съсобственост: Отнемането на коли от пияни и дрогирани шофьори стигна и до Съда на ЕС

Запитването е от Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав, която смята, че това може да е в нарушение на правото на ЕС и в противоречие с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права

Снимка: БТА

Заради съсобственост: Отнемането на коли от пияни и дрогирани шофьори стигна и до Съда на ЕС

18:26 | 31 декември 2024 | Редактор : Аделина Томова 92 20781 Снимка: БТА

Проблемите с приложението на новите текстове от Наказателния кодекс (НК), свързани с отнемането на коли на пияни или дрогирани шофьори, вече стигнаха и до Съда на Европейския съюз (СЕС), съобщи правният сайт "Лекс".

Войната по пътищата

Това стана, след като съдия Милена Хазарян от районния съд във Велики Преслав отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като е на мнение, че задължителното отнемане на колата в такива случаи може да е в нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) и в противоречие конкретно с принципа за пропорционалност в Хартата на основните права на ЕС. Освен това според съдията от Велики Преслав, нарушение на правото на ЕС може да има и когато националното право допуска производството за отнемане на автомобил да се развие без участието на трети лица, които също са негови собственици.

Тези въпроси вече са поставени и пред Конституционния съд (КС), след като още през април Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира КС за чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, ако той не е собственост на дееца, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори. След това съдия Добринка Кирева от районния съд в Свиленград оспори цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК и поиска от КС да обяви за противоконституционно и отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори.

Междувременно споровете около приложението на закона добиха обществена популярност и покрай делото срещу Ивайло Цветков-Нойзи, в което съдия Мирослав Петров пък отказа да отнеме колата му, като приложи пряко Конституцията и прие, че текстът от НК ѝ противоречи.

Друг проблем с прилагането на разпоредбата, за който алармираха юристи, е практика, която води до свръхнаказване, при това не на пияния или дрогиран водач, а на съпруга му, когато колата се притежава от двамата в режим на семейна имуществена общност (СИО). Оказа се, че в такива случаи някои съдилища отнемат половината от колата на пияния шофьор, а разпореждат равностойността на другата половина, която е собственост на съпруга му, да се плати. Но след това съпругът на осъдения става съсобственик с държавата и трябва да я "откупи" по оценка, определена от Националната агенция за приходите, която може да е значително по-висока от тази в съдебното производство.

Казусът от Велики Преслав

На 27 юли т. г. мъж е бил хванат да кара пиян във Велики Преслав. Кръвната проба показала, че е шофирал с 3,23 промила алкохол. Делото е приключило за по-малко от месец, след като той се е признал за виновен и се е споразумял за условна присъда от година затвор и глоба от 500 лева, а книжката му е била отнета за година и осем месеца.

Съгласно новата разпоредба на чл. 343б, ал.5 от НК съдът трябва да се произнесе и за отнемането на колата, която е шофирал виновният водач, ако тя е негова собственост или да присъди нейната равностойност, ако той не е неин собственик.

Случаят е усложнен от това, че съпругата на осъдения е собственик на половината от автомобила. Съпругата му обаче не е участвала в производството, касаещо отнемането на автомобила, тъй като няма такова право, нито е била разпитана.

В случая съдът приема, че колата следва да бъде върната, а водачът трябва да бъде осъден да плати равностойността ѝ, тъй като тя не е изцяло негова собственост.

Преди да се произнесе в този смисъл обаче, съдия Хазарян е решила да спре делото и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Прокурорът и адвокатът на подсъдимия също са били на мнение, че трябва да бъдат отправени въпроси до съда в Люксембург, предвид противоречивата съдебната практика.

Защо от Велики Преслав се обръщат към Люксембург

В преюдициалното си запитване съдия Хазарян пише на първо място, че основният спор е за това дали в случая с престъпления по транспорта, извършени от пияни и дрогирани шофьори са приложими Директивата на Европейския парламент за възстановяването и конфискацията на активи, Хартата на основните права на ЕС и Рамковото решение за конфискация на облаги, средства и имущество на престъпления.

И ако това е така, се поставя въпросът дали автомобилът, който трябва да бъде отнет, или да бъде присъдена неговата равностойност, представлява средство за извършване на престъплението, съгласно дефиницията на чл. 3, ал. 3 от Директивата. В нея е записано, че "средство на престъплението" означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление.

На следващо място съдия Хазарян пише, че според нея само по себе си задължителното отнемане на колата по такива дела е в колизия с правото на ЕС и с принципа за пропорционалността в Хартата на основните права на съюза.

Съдът вижда противоречие с правото на ЕС и в това, че според българското право съпрузите на пияните или дрогирани шофьори, които са съсобственици на колите, подлежащи на отнемане, нямат възможност да участват в делото, в което се решава какво ще се случи със собствеността им. Според правото на ЕС трябва да им бъде осигурен достъп до съд и възможност да защитят правата си. В цитираната вече директива е посочено, че тя зачита и спазва принципите в Хартата и Европейската конвенция за защита правата на човека. В нея изрично е казано, че при обезпечаване и конфискация на имущество се оказва значително въздействие не само върху обвиняемите, но и върху трети лица, които не са обект на наказателното преследване и затова трябва да се гарантира защитата на основните им права.

Преюдициалните въпроси

Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл.З, ал.З от Директива 2024/1260/ ЕС?
При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Р[епублика] България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?