Докато крещите за едно, децата чуват друго
Какви възрастни ще станат децата на крещящите родители?
Обратно в новинатаКоментари - Докато крещите за едно, децата чуват друго | Днес.dir.bg
Коментари
Прави са психотата, има истина и смисъл във всичките им разсъждения. Ето моята история. Накрая може и да разберете защо съм изруд.. Като малък ме тормозеха ежедневно. Втори баща ми раздаваше шамари постоянно. Бях си му като боксова круша. Наще си представяха, че ме възпитават, аз си представях, че ям бой, защото съм още малък. И мечтаех да пораста! Един ден и това щеше да се случи. Някои неща трябваше да си ми от полза, но днешно време предизвикват единствено смях у приятели и познати. Като например, на масата, ръцете трябваше да са много плътно до тялото и прибрани назад. Когато ги разкрачех неволно..и от дясно идваше един тежък шамар при който почти всичко в устата ми се разхвърчаше из кухнята. Е да в кухнята се хранехме.. много строго семейство, но в същото време и още по-бедно. Проблемът си беше мой, защото явно още не бях усвоил едно от правилата, а имено, че устата никога не трябва да е пълна. Кой да знае, че пържени картофи веднъж в месеца са толкова вкусни..мамка му!!! Бях свръхактивен и просто не ме свърташе на едно място. Общо взето не слушах нищо, но и не знаех какво точно е да слушаш. Играех, дивях, разхвърлях и най-вече се катерех по високи дървета. Бе бях си огън и плам, дивак..де да имах сега поне 2% от тази енергия тогава.. Изглежда те не осъзнаваха, че съм свръхенергичен, а най-вероятно са си мислели, че го правя нарочно, ей така, за да им разваля и без това проваленият им ден, и работния и семейният. Спомням си когато един ден ме заведоха на лекар. След 30мин преглед, доктора извика майка ми и й каза буквално "Нищо му няма на детето, то просто е свръхактивно. Трябва да изразходва енергия, запишете го да спортува някъде" ....
Да спортувам някъде, не ме записаха. Шамарите продължиха. Но за сметка на това ми намериха занимание - да ходя да купувам хляб и разни други неща (вече бях голям, 1ви-2ри клас поне), а след това да чистя апартамента. Чистенето си имаше строги процедури. Първо се измита всичко, а след това се мие с парцала, като накрая, за кухнята, трябваше да съм на колене, защото се явява крайна точка и не трябваше да оставям петна. Ако имах мъдростта да го направя от по-рано, тогава си спестявах минаването със сухия парцал. Всъщност, и до ден днешен мия така :) Научих и да мия чинии! В един момент това беше едно от най-приятните ми занимания (от домашните), защото ми харесваше обливането с топла вода. Не че имах друг голям избор, но най-обичах да ям филии с лютеница и мармалад (прощавай доктор Х – виден днешен гастроентеролог) Благодарен съм, че никой никога не ме спря да правя това, никога не съм бил гладен, но предпочитах повече да се катеря по високи дървета.
Така минаха някакви години, когато бях станал почти тинейджър. Вече придобил достатъчно социален опит, започнах да осъзнавам, че проблема не е единствено в мен. Макар, че шамарите вече бяха с понамален интезитет, разбрах, че наще май май не ме харесват много много :) А пък и вече си имах братче позлатено и му пееха песни всеки ден (за котака с един крак навярно сте чували), защото таткото - биткаджия, държеше да има правилното дете. А пък и вече имах и друга база за сравнение - съседните деца и отношението към тях от родителите им. Поумнях рано-рано и разбрах, че времето ми изтича. Тогава се появи и омразата. Тогава се появи и самостоятелността. Тогава се появи и алтернативата, че мога да бъда различен, сам да се харесвам..и на другите деца, чичковци и лелки. На 13-14 започнах да ставам по-дързък, да проявявам неприкрито неприязън към тях. Прослушах метъл, всякакви бичкии, започнах да се събирам със сродни души, да имам приятели! Прибирах се все по-късно, а скоро дойде и момента, когато започнах и да пропускам
Започнах да лъжа! Станах по-гъвкав и съобразителен. Започнах да мисля самостоятелно. Започнах да мисля за бъдещето си! Спомням си, от училище, когато бях вече в седми клас, бяхме на една от тези селски бригади, да събираме реколтата. Беше в края на СОЦ-а, но не още. Понеже барабар на всичко станах и мечтател, исках да си купя китара, електрическа! Бригадата около месец и по-малко беше, нямах никава драма със събирането на чушките..ами аз си бях предварително трениран и обучен! Станах първи земеделец от около 150 съученици и последният ден ми вдигнаха егото с подобаваща награда + около 320, ако не бяха и 360лв. заработката. Няма да коментирам тогава колко пари бяха това, ама бяха ужасно много. Въпросната китара струваше 80лв – красива червена Кремона (дебнех я около година). Наще бяха доволни, че съм се справил като първенец и дори ми додадоха още 20лв, да си купя китарата, защото нали бях изкарал на бригадата 60лв… Това ми беше първата сполучлива лъжа и повярвайте ми - заслужаваше на 100%! Макар шамарите да бяха вече едва 1-2 месечно, аз продължих да бутам напред, така както исках и както го бях решил много отдавна. Хванах се да контрабандирам разни касетки, къде празни готови за запис, къде записвах всякакви хитове. Дори се изтерикатвах да купувам детски соц-приказки и записвах от горе им нелегалки на кис, аксепт, грейв дайгър, джудас и подобни резачки. Имаше и други далавери (като за 15г. дрисьо). Училищата бяха убийствен пазар и започнах да кътам вече реални кинти..
Така лека-полека и доста умело станах и дърт тинейджър. Време беше за казарма. За съжаление не успях да се внедря в бащинския мироглед, въпреки, че вече имах солиден житейски опит. Не ядях шамари, но желанието да ги ям още дълго, беше повече от видно. Но приближавах пълнолетие, когато те знаеха много добре какво ще се случи.. дори виждах страхът им в очите. Но трябваше да има и още един шамар, макар, че после, след още доста години, се оказа дори, че не е бил последният. Заплаши ме, че има връзки и ще изкарам казармата в триъгълника на смъртта, където дори щели да ме….. НЯМАМ КОМЕНТАР! И го направи! На комисията с доказан 100% дюстабан, тъпото-докторско-копиле ме изпрати кашик ахаха Слева 2-ра (от три) части, евентуално и при желание
Е, майка ми , която беше франкофон и любителка на Хайне ,не беше почитателка на Песталоци и Русо , а на Макаренко.Така ,че при мен шамарите бяха неразделна част от моето израстване. Застъпваше тезата ,че момчетата трябва да се пердашат. Това особено се отнасяше при комуникацията като малък с момичета. Не блъскаш момиче-шамар, не спъваш момиче-шамар, не удряш момиче-шамар. Никога не удряш момиче,никога.И ред други наставления.Ама аз не съм някакъв побойник,просто нормално момче ,възпитавано основно от улицата , по-точно бул."Клемент Готвалд"/ сега Евлоги Георгиев/ поне до 11 годишна възраст , а след това от ж.к.Яворов. Винаги съм бил отличен ученик,,но никога пълен.Не бях като онези образцови момченца ,които се държат за ръцете на майките си, свиреха на пиано или цигулка. Нормално е да са ми разбити устните или зъбите или аз да съм разбил нечии,нормално е като паднеш засилен с летни кънки на асфалта да ти се свлече част от епидермиса и краката да са в кръв.Детско израстване съпроводено със счупени глави, разбити зъби, счупени ръце при игра.
Малко останахме. На госпожата авторка и написах някои неща, но ме модерира. Два пъти. Може и трети да има! Нейните дитирамби са до момента, в който детето не излезе на улицата. Само. И само родителите решават, дали ще е на 5 години или на 18. Ако е първото - ще има много повече житейски опит. Ако е второто - ами представете си да пуснете бройлер в гората!
На психолозите пишещи книги за правилно възпитание , децата им се самоубиват рекорно често ! Статистика !
Хора, като пишете такива неща, си дайте сметка, дали не прекалявате! Изглежда, че авторката на статията чете коментарите и си помислете как би се почувствала като прочете коментар като този! Дълбоко ме съмнява, че такава статискика изобщо съществува. И аз се дразня на разни автори, които представят нещата твърде едностранчиво и като по-прости отколкото са, като всяко повишаване на тон бива приравнявано с "насилие" и т.н. Вероятно някои от тях се притесняват да бъдат съвсем обективни и искрени, други може да са просто наивни и искрено заблудени. Анелия Николова, която пише тук в коментарите и която предполагам е наистина авторката, не изглежда като някой нарцис поне, а си признава, че самата тя допуска грешки. Може би е прекалено критична и към себе си, но не изглежда като човек, който би допуснал фатални грешки във възпитанието на детето си, поне не повече от средностатистическия родител. Анелия, един съвет - не вземай такива груби коментари навътре, а се опитай да извлечеш полезното от останалите коментари - някои от тях ми изглеждат доста смислени.
Благодаря за коментара. За скромните си почти 50 години съм постигнала достатъчно в живота си, за да имам интегритет и да не се влияя от коментари, в които не се припознавам. Хората не са длъжни да се съобразяват с личността на авторите и това им дава право да интерпретират свободно по думите им в дадена статия. Аз си позволявам лукса да пиша от свое име по-често, отколкото спецификата на нишата, в която работя, би позволила. В медицинските теми гледам да съм достоверна, доколкото ми позволява достъпа до специалисти и референтна информация. В психологията обаче имам "сертифицирани" познания и по-добре от повечето пишещи тук коментари съм наясно, че правила няма. Но има модели и предвидими последици. Повечето хора имат силни защити срещу класически болезнени теми и по никакъв начин формата, която решават да приемат в своя защита, не ме обижда. Когато някой реагира, той изразява себе си. Без значение към кого е насочен коментара.
1. НЯМА значение какво казваш на децата си, а какво показваш - ПРИМЕРЪТ ! 2. В западната психология и възпитание важи Теорията на Фройд, а в педагогиката на бившата соц-система - Теорията на руския учен Павлов. Знаете за създаването на условен рефлекс със звънчето, известяващо кучето, че му идва храната и то вече слюноотделя. ЗАТОВА НАЙ-ВАЖНО, според ПАВЛОВ във възпитанието е РЕЖИМЪТ. РЕЖИМЪТ е в основата на възпитанието на децата от бебе. Един млад учен, работещ в сферата отишъл при професора и му казал, че вече има дете и откога да почне да го възпитава. Професорът попитал на колко е бебето, а младият баща казал, че една седмица е било в родилното, а сега е на 10 дни. Професорът му казал, че е закъснял. ЗАПОМНЕТЕ, РОДИТЕЛИ : - РЕЖИМЪТ улеснява физическите, психическите и умствени функции на децата и бебетата, Учебният процес в училище, подготовката в къщи. Включва час на къпане на бебето, на хранене, на сън със спокойствие, без силен шум и говор. Създаване на условен рефлекс с подготвена физика и психик - Когато детето е пред хранене, лягане или със закъсняло лягане за сън, уморено след дълги игри в парка и превъзбудено, нагости при други деца, уморено от училище, НИКОГА не го възпитавайте във фаза на прегоряване и рев. Тогава става истерично - НИКАКВИ забрани, крясъци, заплахи, критики! Спокойно и с грижовни думи за разбиране, че е уморено или изнервено му осигурете следващото в режима! - Ще се учудите колко много разбира детето възрастните и децата, живота и бита, чувствата човешки и мотиви..., ако разговаряте с него за вашите проблеми, умора и изнервеност, ако му обясните за конфликта ви с него или за невъздържан такъв с бащата - с прости думи и жалещи детската психика от лоши мисли и страхов Извинете му се с целувка за мир и прошка и общо обещание за добър тон в къщи от всички, когато сте се отнесли прекомерно или не на място.
- Никога не започвайте с команди, ултиматуми, въпроси и заповеди разговорите си с детето по телефона или когато се прибира от вън. Първо му покажете с усмивка и спокоен тон, че сте щастлив да го чуете и видите. Когато посрещате детето си в училище, в детската градина или в къщи ПЪРВО се взирайте в очите му, в реакциите - в душата му. Оставете го да му отзвучат емоциите отвън и да се почувства сигурно, в пристан, на своя територия, защитено. Не започвайте с критики за вида му, за мястото на обувките, за замърсения му вид! ЗАПОМНЕТЕ - ДОМЪТ и РОДИТЕЛИТЕ СА СВЕТАЯ СВЕТИХ за детската душа. Неговата СИГУРНОСТ и СЕБЕУВАЖЕНИЕ, неговият КУРАЖ за СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ в живота! ПЪРВО го попитайте как е минало времето му или дали не е гневно, натъжено, гладно или уморен! ВИНАГИ се интересувайте от чувствата му и преживяното. ОБСЪЖДАЙТЕ ГО ! Ако е неправилно - обяснете му го и защо. Ако е обидено и наранено, обяснете му защо другарчето му е постъпило лошо с него, на какво се дължи, вкл на семейните му проблеми и възпитание от родители, които вече в постъпки пред вас сте забелязали и решете заедно как то трябва да се държи като отговор. Така детето се научава да търси причинно-следствените връзки в живота, да ги тълкува, да решава реакциите си не просто емоционално, да класифицира другитеи постъпките им и да има правилни реакции с разум, с оглед на последствията и постигнатото, което пък го възпитава в отговорност. И НАЙ-ВАЖНОТО - в АДЕКВАТНОСТ ! За агресора има силни отговори, но с тежки последствия без резултат, но има и понякога агресивен отговор с резултат.
Човекът е физика, темперамент /тип нервна система/, способности умствени и физически, биохимични процеси, определящи психиката и реакциите. ВСИЧКО ТОВА Е ГЕН ! ДАДЕНОСТ !!! При ВЪЗПИТАНИЕТО може да изкачи едно дете в скала до 100, само , ако заложбиге му са от 1до 7 - до 7, от 42до 50 или от 80 до 90 до горното число само чрез възпитанието. Човек със заложби от 1 до 7 с никакво възпитание няма да стигне в скалата от 30 до 40! Но човек с дадености от 80 до 85 може да се срути и води живот на просяк, на търкалящ се по пътя, на негоден, благодарение на пороци като алкохол, дрога, хазарт... Може да видите един дрипав ненормален, но и пиян човек да си лежи в една локва с напил се до смърт министър, с богаташ, напикани заедно. Само благодарение на алкохола. Предразположението към редовен алкохол, зависимости като хазарт и дрога също са генетични и само възпитанието в други опорни стълбове на психиката като спорт и хобита, могат да спасят успял и даровит човек в психическа дупка да не посегне към генния уклон към пороците. Най-доминантно предаване на гени е през поколение според Генетиката. Така че, родители, не хабете енергия в омраза и битки, а се взирайте в тъстове и в свекъри ! Мама с джуки, коси, мигли, цици, отделяща деня си за всичко това в името на впечатлението и нищо край котлона или хигиената в къщи, домашните на децата, както и татко с показно поведение, кола, шофиране НЕ МОГАТ да възпитат нищо повече от задоволен егоист и нарцисист, като себе си, който ще бъде раним, истеричен, агресивен при всяко непризнаване отвън, особено когато започне половото му съзряване, та чак до гроба. И раним, злобен, психически слаб с посягане към агресия, унижение към другите, незачитането им, а при получаване на отговор и разклатено ЕГО ще посегне и към дрога, към оръжие дори и престъпление. ЦЕННОСТИТЕ са СИЛАТА на вашите деца !
Важно е да се поясни нещо важно: В статията не се казва никога да не повишавате тон на децата си. Есенцията е да не основавате възпитанието на вербална агресия. Много родители не се усещат как излизат от ролята на наставник и преминават в ролята на нещо като падар. За всичко което детето направи не както трябва повишават тон, крещят, наказват. Това доказано не работи. Вербалната агресия трябва да се използва сано в случай на повтарящо се неизпълнение на правилата и когато детето ясно и недвусмислено разбира ситуацията, в която се намира. В никакъв случай не се употребява когато детето е в състояние на превъзбуда или под влиянието на силна емоция или пък е много малко като възраст. В такъв случай имате два варианта. Единият е да изчакате състоянието да отмине от самосебе си, другият да използвате физическа агресия( примерно шамар по дупето, който да го накара да се успокои). След това обяснявате спокойно с позитивен тон къде детето бърка и какво да направи. Очевидно колкото е по-голяма детето толкова повече физическата агресия трябва да се заменя със сериозен разговор с много примери и въпроси и в един момент напълно да изпезне. Затова е важно да отделяте много време на децата си и никога да не губите доверието им. Много често заради скандали лош успех в училище например родителите започват поредица от скандали с децата си и пропускат да комуникират извън учебните дейности на децата си. Това кара децата им да спрат да споделят за всичко което се случва в живота им. След това с изненада научават че децата им употребяват наркотици, имат проблеми с алкохола или са се забъркали в някоя престъпна схема. Тогава казват: но аз бях толкова стриктен с него, как е възможно.
Обичам родителите си и те наистина са ми дали и ми дават много и са много добри хора, но истината е, че винаги много са се карали помежду си и това мен ме съсипваше психически. А майка ми веднъж ми каза, че не ми е майка - и то нямаше реална причина в този момент за това - просто не бях постигнал добър резултат, какъвто явно очакваше тя и ми каза, че аз съм провал и не съм й син - това почти уби чувствата ми към нея за много години напред. Относно последствията - всичко описано в статията е напълно вярно, поне за мен - все се опитвам да се докажа, да бъда добър и да се съобразявам с всички, да нямам конфликти, да правя компромиси и това допълнително много усложнява живота ми. Да, сега вече го осъзнавам, но е много трудно да го променя вече, въпреки че се опитвам.
Притчи 13:24 Който жали тоягата си, мрази сина си, който го обича, отрано го наказва.
На именно такива разбирания на родители, светът се напълни с уроди в последните десетилетия.
И възпитанието му е най-рисковото нещо на света по отношение на резултат! По-добре заложете на "тука има, тука нема", шансът за успех е по-голям!
На мен ми допада повече да се караме и викаме повече с половинката отколкото с децата !
Що за джендър простотии. Разбира се че насилието е част от обучението и подготовката за живота. Не може да изградиш личност без дисциплина.
Винаги ме е кефило лабораторните експерти които дават акъл ей така алангро и пишат обобщаващо . Ако имате драма (ама истинска ДРАМА ) с детето си и наистина ви е трудно да го възпитате и да излезете на глава с него и никави методи неработят включително и физически отидете да бъде видяно от детски психолог. Няма универсални методи. При някой дори боят неработи. Аз като малък въобще не ме плашеше боят . правих си кавото искам знаех че после ще ме бият ама не ми пукаше защото да играя до късно навън си струваше. Унивесрасални средства НЯМА
Друго си е да пропиеш заплатата в Еврофутбола, де се прибереш на мотика и да пребиеш жената и децата, сега с тия еврогейщини съвсем ни развариха
Ами не точно, понякога, всъщност доста често е наложително, в противен случай трябват два живота за търпеливи обяснения и гаранция за успех нула... Освен това децата не са слабоумни, разбират всичко дори и без думи, няма по- съвършени манипулатори от тях, бързо осъзнават, че могат да постигнат всичко което желаят... Универсални съвети няма, има само пожелателни празни приказки... Децата си идват с характеровите особености и единствено те, ако решат могат да променят нещо в себе си (към добро или лошо)..., Децата имат собствена природа, отделени личности са, глупаво е да се смята, че не ни разбират, че сме по- важни и значими от тях, глупаво е да се мисли, че имаме възможността да ги променяме, имаме единствено възможност да ги подкрепяме.
Има разлика между крещене и повишаване на тон. Аз пък се нагледах и наслушах на безпричинно крещящи, командорещи, мързеливи и небрежни деца, в т.ч. и моето. Не казвам, че винаги са такива, но имат моменти. Точно както и възрастните. Изграждането на пълноценен възрастен е ежедневен и дългогодишен труд и е много непочтено да се правят изводи на базата на отделни епизоди, на които авторката случайно е станала свидетел. Може би ако имаше собствен живот, нямаше да наднича така в живота на другите.
"Започва месеца на именНите дни... те поставят на изпитание и най-железните ни нерви." Едва ли има човек, който НЕ СИ ИЗТЪРВА нервите. ПАСИВНОСТТА в СЮБЛИМНИ ситуации е ПО-ОПАСНА. ... Децата се възпитават с ЛЮБОВ. Стимулирането/ ПОХВАЛИТЕ работят в пъти по-добре от ЗАБРАНИТЕ/ ОБИДИТЕ. Децата искат ДА СЕ ХАРЕСАТ от родители, приятели, учители.
Ганьо се припозна в статията и сега се прави на ощипан. Дали има ли няма какво означава, Ганьо? Не може да изказва мнение? Доста тъпичка теза, ако мислите така. Вие пък като сте родители сякаш имате преусмепили чавета или вие сте топ родители? Аз пък казвам,че или сте функционално неграмотни и не сте разбрали статията, защото постоянните крясъци между родителите се отразяват зле на децата. Те ви възприемат като примери (о,ужас Ганьо за пример) и правят същото. Затова когато стане беля, не казвайте лицемерно, о моето не прави таак, то е добро. Прави, защото е видяло от вас, не от мен. В заключение ще кажа,че не можеш да отпуснеш съвсем юздите, но не може и да третираш децата като предмет и да си избиваш комплексите на тях.
Постояните крясъци са изключение а не правило ,но скандал между родители нормален на по висок глас , Това се случва навсякъде и не е драма или травма за цял живот . Напротив понякога е предпазен вентил които се изпуска контролирано. Гадни модели сс прикрит гняв само и само да не се повиши тона са много по-опасни дългосрочно отколкото един скандал на висок глас където се изпуска напрежението.
Благодаря за подкрепата, но материалът е ексклузивно за крещенето към децата. За постоянното демонстриране на неодобрение и повишаване на тон като стил на коригиране на поведението на децата. Скандалите между родители са тема за друг материал, но по нея има доста изписано. При него в основата стои конфликтът на лоялност и чувството на вина, което детето без да иска приема, дори само като свидетел, поради това, че не може да разреши проблема или защото решава, че е част от него.
... се вижда, че не става! Новото поколение е живо доказателство. И бой трябва, инак нещата не вървят! Айде, демократи джендъри, давайте с минусите!
ПОнякога и физическо възедйствие се налага . Трябва да е ограничено и с мяра в подходяща ситуация.
Повишаването на глас е един от наборите за възпитание или корекция . Използвано при подходяща ситуация и с мяра може да постигне желаният резултата . Като всяко едно друго средство ,с което се прекалява то губи от въздействието си или формира грешни модели . Моето мнение като родител е човек не трябва да изключва нито едно от средствата за възпитание и корекция и да избира при кои ситуации да ги използава естествено като ги степенува по градацията на тяхното въздействие . Включително и физическо въздействие като крайна мярка .
Познавам една спокойна майка която никога не вика, никога не казва "не може", никога не наказва и нищо не изисква за да не увреди психиката на отрочето си. Сина и е завършен наркоман на 14.
И на мен ми е интересно, дали авторката има деца и ако да, как се грижи за тях. Има не малко родители, които не повишават тон и са много спокойни, но просто са оставили децата си да правят каквото си искат, с което: 1. Децата им поемат риск за собствения си живот и здраве. 2. Децата им създават риск за други деца (напр. на детска площадка размятат пръчка, с която може да извадят окото и на друго дете). и т.н. Повече от очевидно е, че да се крещи не е хубаво, и че това не трябва да се случва за щяло и за нещяло. Но най-лесното е да се дават съвети, които представят нещата супер едностранчиво, как едва ли не това е единствената причина от едно дете да не излезе читав човек. Като видя родители, които оставят малките си дечица да излизат на улицата или да се катерят където си искат и да правят каквото си искат, това би ме притеснило повече, отколкото ако напр. повишат тон на детето си, затова че е направило нещо наистина опасно. Да не говорим, че деца, дето са свикнали да правят каквото си искат, често стават лекета. Всичко опира до баланс. На децата трябва да им се говори и да им се обръща внимание. Но понякога децата просто се заинатяват и не слушат. Понякога е ОК да ги оставиш да се "опарят" и да се надяваш, че ще си извадят поука сами. Но има случаи, в които това "опарване" може да има сериозни, дори фатални последици.
Авторката има дете. Почти на 11. Момиче. С болка трябва да призная, че като противник на физическото насилие във всичките му форми, включително наказания, отговарям доста на модела, който описвам. Позволявам си да крещя по-често отколкото ми се иска и си давам сметка, че в 90% от случаите това е заради скрития ми страх да не би детето да се обърка някъде по пътя. Повечето случаи, в които истерясвам, касаят учебния процес и липсата на мотивация в дъщеря ми. Чувствам се задушена от отговорността, че без моята намеса нещата няма да се случат както трябва, без в това да присъства ни най-малка амбиция за високи успехи. Просто детето ги иска, но не знае как да учи - нещо, което не би трябвало да е работа на родителя. Като работеща майка с всички допълнителни задължения, системата на МОН ми идва като свръхнатоварване. Проучвайки темата в дълбочина се надявам само да не съм оставила траен отпечатък върху психиката на дъщеря ми. И ясно осъзнавам, че ролята на децата в нашия живот е и нас да превъзпитат. Много е лесно да стоварим върху тях реакциите си на страх, притеснения и неувереност от външния свят, в който рядко ни се отдава възможност да кажем и направим точно това, което ни се иска.
Българките са чалга хистерички, които крешят на деца, съпрузи и на всички около тях. Има и приятни изключения, но не са много
Щото то па българите са ерудити слушащи класическа мзика. Къде са тупаните да се намесят срещу истеричките и да възпитават децата си в спокойна среда без крясъци и чалга? Чеки да позная , били са си шута и си пръскат генетичния матрял в слеващата истерична чалгаджийка. Командири на чалга полюция.
Авторката на тази статия има ли деца?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}