Външните министри от ЕС обсъдиха Беларус, Близкия изток и Източното Средиземноморие

Отношенията Израел-Палестина, ситуацията в Беларус, сондажите в Източно Средиземно море и Минските споразумения бяха във фокуса

16:22 | 28 август 2020 | Редактор : Калина Петрова 93 2754 Снимка: БТА

Първите дипломати на ЕС обсъдиха с външния министър на Израел Габи Ашкенази перспективите пред Близкоизточния мирен процес.

Виж още ЕС включи в "черен списък" 20 беларуски политици

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в неформалното заседание "Гимних" на министрите на външните работи на ЕС в Берлин.

Външните министри на ЕС приветстваха постигнатата договореност за нормализация на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства и я определиха като ключова стъпка за постигане на мир и стабилност в целия регион. Потвърдена бе готовността на ЕС да работи за възобновяване на преговорите между израелската и палестинската страна за постигане на справедлив и устойчив мир и взаимно приемливо решение на основата на две държави.

Министрите обсъдиха ситуацията в Беларус, като подчертаха необходимостта от незабавно освобождаване на задържаните и гарантиране на правото на гражданите на мирен протест. ЕС извършва цялостен преглед на отношенията на Съюза с Беларус. Обсъдени бяха конкретни предложения за налагане на целеви санкции спрямо отговорните за насилието и изборните фалшификации.

ЕС е разделен дали да включи Лукашенко в черния списък на санкционираните длъжностни лица от Беларус

Европейският съюз е готов да наложи санкции срещу отговорни за репресиите в Беларус длъжностни лица, но включването в този черен списък на президента Александър Лукашенко предизвиква разногласия сред 27-те страни членки, предаде Франс прес.

В момента ЕС работи по изготвянето списъка. Очаква се той да включва двадесетина души, на които ще бъде забранено да влизат на територията на съюза, а авоарите им под негова юрисдикция ще бъдат замразени. Причината е участието им в изборни измами на президентските избори на 9 август или в репресии срещу опозицията след тях.

Министрите на външните работи на държавите от ЕС, които са се събрали на среща в Берлин, трябва да дадат принципно съгласие за този списък, преди да бъде официално одобрен, но днес станаха явни различията по въпроса дали беларуският президент да бъде включен в него.

Мисля, че и той трябва да е в списъка, заяви пред журналисти литовският външен министър Линас Линкевичус, чиято страна приюти кандидатката на беларуската опозиция на изборите на 9 август Светлана Тихановска.

Линкевичус призова ЕС да ускори отговора си на кризата в Беларус, където ситуацията е "безпрецедентна и нетърпима".

Неговият чешки колега Томаш Петържичек подкрепи налагането на санкции срещу Лукашенко. Такава мярка трябва да бъде предприета по-късно, "ако видим, че ситуацията не се развива в положителна посока", добави в същото време той.

Петържичек уточни, че външните министри от ЕС са поискали от върховния представител на съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел списъкът да бъде готов до следващата им среща на 24 септември.

Люксембургският първи дипломат Жан Аселборн настоя за предпазливост, като посочи, че санкционирането на Лукашенко може да попречи на усилията на ОССЕ, която предложи да посредничи за разрешаване на кризата в Беларус.

От три седмици в Беларус има безпрецедентни протести срещу властта.

Вчера руският президент Владимир Путин изрази готовност да изпрати сили в съседната страна, ако протестите след изборите се изродят. В същото време Путин призова беларуските власти и опозиция да намерят решение по пътя на преговорите.

Виж още Гърция увеличава охраната при границата с Турция

Във връзка със сондажните действия на Турция в Източното Средиземноморие и нарастващото напрежение в региона, министрите подчертаха, че Турция трябва да действа в дух на добросъседство и да зачита суверенните права на Кипър и Гърция в съответствие с международното право. Необходима е сдържаност от всички страни и продължаване на дипломатическите усилия за намиране на взаимно приемливо решение чрез преговори. При липса на напредък в ангажирането в диалог от страна на Турция, Европейският съюз може да разработи допълнителни ограничителни мерки.

Германският външен министър Хайко Маас заяви, че рестриктивни мерки срещу Турция заради спорните проучвания в Източното Средиземноморие може да бъдат обсъдени на срещата на върха на Европейския съюз през септември, предаде Ройтерс.

Той посочи, че отношенията с Турция са "повече от обтегнати" заради спора с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Маас подчерта, че конструктивният диалог е единственият начин за решаване на кризата.

Същевременно върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че ЕС ще ускори разработването на санкции срещу Турция заради незаконната сондажна дейност в Източното Средиземноморие и че ще подготви допълнителни мерки срещу Турция, в случай че не бъде постигнат напредък в спора до 24 септември, предаде ТАСС.

"Ясно е, че в ЕС има нарастващо разочарование от поведението на Турция, затова Съветът помоли работните групи да ускорят работата по въвеждането на санкции срещу лица, предложени от Кипър, заради незаконни проучвателни дейности. Ние също така се договорихме, че в случай на липса на напредък може да подготвим нови санкции, които може да бъдат обсъдени на срещата на върха на 24 септември", посочи Борел.

Цитирани от ДПА европейски дипломати заявиха, че ЕС обмисля прилагането на нови санкции срещу Турция заради проучванията й за газ в Източно Средиземно море, но първо иска да даде шанс на дипломацията.

Виж още МВнР: Изследванията на Навални показват следи от отравяне, Русия започва разследване

Министрите потвърдиха валидността на приетите през 2016 г. принципи за развитието на отношенията с Русия. Подчертано бе, че изпълнението на Минските договорености остава ключово условие за съществена промяна на отношенията. Изразена бе дълбока загриженост от предварителните резултати от изследванията на Алексей Навални в болницата "Шарите" в Берлин, които показват следи от отравяне на руския опозиционен лидер. Руските власти трябва да проведат незабавно, независимо и обективно разследване.

ИЗБРАНО