Френският Сенат призова с резолюция правителството да признае Република Нагорни Карабах, предаде Франс прес.  Резолюцията, която е чисто препоръчителна и с нищо не задължава правителството, бе приета с 305 гласа "за", един "против" и 30 "въздържали се". В горната камара на френския парламент превес има дясната опозиция.

В приетия текст "се осъжда военната агресия на Азербайджан, извършена с подкрепата на турските власти и на чуждестранни наемници, и се иска незабавно изтегляне" на въоръжените им сили от териториите на Нагорни Карабах, превзети след 27 септември.

Френското правителство "е приканено да признае Република Нагорни Карабах и да направи всичко възможно за незабавното възобновяване на преговорите за трайно решаване на конфликта, което осигурява възстановяването на границите от 1994 г."

Правителството е приканено също да гарантира защитата на местните жители чрез разполагане на международни мироопазващи сили и да осигури хуманитарна помощ на цивилното население, както и "да поиска международно разследване на извършените в Нагорни Карабах военни престъпления и да прецени всички дипломатически последици от изиграната от турските власти роля".

Как реагира Ереван и как Баку

Премиерът на Армения Никол Пашинян определи резолюцията на френския Сенат като историческо решение, а азербайджанското външно министерство я нарече провокация, предаде ТАСС. "Френските арменци очевидно широко използват тематиката на конфликта за предизборни цели", заяви министерството.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече каза, че страната му ще скъса дипломатическите отношения с всяка държава, която признае Република Нагорни Карабах.

Външното министерство на Армения приветства резолюцията на френския сенат в сряда и я определи като главна стъпка по пътя към признаването на правото на хората от Нагорни Карабах на самоопределение.

"Резолюцията, приета от френския Сенат, е основна стъпка по пътя към признаването на правото на Арцах (непризнатата Нагорно-Карабахска република - ТАСС) на самоопределение и справедливо разрешаване на проблема с Арцах. Тази резолюция показва, че народът на Франция и Сенатът, който го представлява, потвърждават своята непоклатима ангажираност с универсалните ценности на правата на човека", съобщи inforos.ru.

Според арменското външно министерство тази резолюция потвърждава необходимостта от възобновяване на преговорите с посредничеството на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и очертава начините за отстраняване на неблагоприятните последици от конфликта.

"Считаме за особено важно, че резолюцията недвусмислено посочи нарушенията на нормите на международното право и правата на човека от азербайджанските въоръжени сили и експанзионистичната политика на Турция. Безпристрастното мнение на френските законодатели и тяхното осъждане на престъпната агресия срещу хората от Арцах и мирното уреждане на конфликта в Карабах отварят път към траен мир в региона", отбелязва министерството.

В Баку, разбира се, реагираха гневно. В отговор на резолюцията на френския сенат парламентът на Азербайджан ("Милли меджлис) призова правителството на Азербайджан да се обърне към ръководството на ОССЕ за отзоваване на Франция, "която със своята позиция и изявления през последните дни постави под съмнение собствената си неутралност, от съпредседателите на Минската група".

В изявлението се предлага също "да се преразгледат съществуващите политически отношения между Франция и Азербайджан", и "дълбоко да се анализират икономическите връзки между двете страни и да се вземат съответните мерки".

Какво означава да признаеш Нагорни Карабах

Нито една държава не е признала Нагорни Карабах (Арцах, каквото е арменското име) - тази самопровъзгласила се република без излаз на море, оспорвана между Армения и Азербайджан, и двете страни претендират за суверенитет върху нея. Армения заради местното население, над 80% арменско, Азербайджан - защото е на нейна територия. В началото на 90-те години на миналия век двете държави водиха война за Карабах - и след като получиха независимост от Съветския съюз. И двете страни се обвиниха взаимно за провеждано етническо прочистване на местното население.

В настоящия си вид Нагорни Карабах е автономна република под суверенитета на Азербайджан, който обаче няма политически контрол над нея.

И така: Баку и Ереван спорят (и воюват) за принадлежността на Нагорни Карабах от февруари 1988 г., когато районът обяви излизането си от състава на Азербайджанската ССР. Автономната област обяви независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност - призната е като част от Азербайджан. По време на въоръжения конфликт през 1992-1994 г. Азербайджан загуби контрола над областта и няколко прилежащи към нея района.

През октомври 2012 г. австралийският щат Нов Южен Уелс призна Нагорни Карабах, но австралийският външен министър заяви през ноември 2015 г., че Австралия не признава републиката и подкрепя претенциите на Азербайджан.

През септември 2014 г. баският парламент прие предложение, подкрепящо правото на Нагорни Карабах на самоопределение.

Преди Калифорния да признае Нагорни Карабах през май 2014 г., три окръга в щата вече го бяха признали:

  • Окръг Фресно (април 2013 г.)
  • Хайланд (ноември 2013 г.)
  • Лос Анджелис (януари 2014 г.)

Хайланд е побратимен с Бердзор. Монтебело е побратимен със Степанакерт.

Бердзор или Лачин е град, който е международно признат като част от Азербайджан, но де факто е под контрола на Нагорно-Карабахската република.

Кой е големият губещ

С тристранното споразумение между Армения, Азербайджан и Русия от 10 ноември Армения се съгласи на почти пълно отстъпление. Пашинян изпрати емоционално послание до нацията си във Facebook, където изрази тъга и съжаление за прекратяването на войната, но заяви, че това е най-добрият логичен избор. Арменските сили губеха по няколко села на ден и бяха изтласкани от Шуша, вторият по големина град, стратегически при това по коридора, свързващ Степанакерт, столицата на Нагорни Карабах, с Армения.

Въпреки че Армения беше победената страна в този конфликт, най-големият губещ всъщност е Европейският съюз. Още веднъж и по грандиозен начин не успя да бъде подходящ играч и посредник за мира в източната му периферия, написа за Ал Джазира Борут Гъргич, основател на платформата "Транс-каспийски проект", която осигурява политически и бизнес връзки между ЕС и каспийския регион.

"След като безпомощно гледаше как Русия нахлу в Грузия през 2008 г. и наряза Украйна през 2014 г., ЕС за пореден път застана отстрани, докато Путин постигна още една геостратегическа победа в региона. С руските войски, които сега се намират в Нагорни Карабах, Путин се превърна във фактически попечител на коридора Южен Кавказ, който свързва Европа с Централна Азия и Иран и е важен транзитен пункт за каспийския петрол и газ за европейските и световните пазари", коментира Гъргич.