Разликите между PISA и TIMSS сочат ясно къде се "чупи" училищното образование

Сравнението между двете проучвания обаче ясно посочва моментът, в който качеството на средното ни образование рязко спада

Снимка: iStock by Getty Images

Разликите между PISA и TIMSS сочат ясно къде се "чупи" училищното образование

09:43 | 21 декември 2024 | Автор: Адриан Николов*, старши икономист в Института за пазарна икономика 21 1811 Снимка: iStock by Getty Images

Когато миналия декември излязоха последните резултати от PISA, това породи вълна от коментари и дори провокира Министерство на образованието да обяви мерки, за да не се повтаря катастрофалното класиране. Нищо чудно - резултатите сочат еднозначно, че половината от 15-годишните ученици в страната са функционално неграмотни, образователните неравенства - много големи, а елитните училища не са толкова елитни, колкото си мислят. По-рано този месец бяха публикувани резултатите от TIMSS, които получиха далеч по-малко внимание, вероятно отчасти заради по-оптимистичните изводи, на които навеждат. Сравнението между двете проучвания обаче ясно посочва моментът, в който качеството на българското училищно образование рязко спада.

Още по темата

TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study) е стандартизирано международно изследване, което цели сравнимост на резултатите по математика и природни науки между различни образователни системи и модели. То разглежда два етапа в хода на училищното образование - четвърти клас (9-10 годишни) и осми клас (13-14 годишни) сред 59 страни, а данни за България има само за четвъртокласниците. Подобно на PISA, изследването цели не само да установи сравними нива на знание и умения на учениците, но и да потърси причините за разликите в тях - както в семейната среда и родителите, така и в условията в училище и преподавателите.

Средната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по природни науки е 530 точки, което ги поставя съответно на 18-то и 17-то място сред включените в проучването страни. Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по природни науки - с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция. С други думи, в началната си фаза българското училищно образование се нарежда сред държави, за които сме свикнали да мислим като образователни лидери, които налагат тенденциите в подходите и методите, които постигат най-високите резултати в училище. Прави впечатление, обаче, че и на този етап разликите между резултатите на най-добрите и по-изостаналите ученици в България е по-голямо от това на повечето сравними страни - иначе казано, още на тази фаза неравенството в образованието е голямо.

Същевременно в последното издание на PISA сред 15 годишните резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Средният 15-годишен ученик в България е под линията на функционалната неграмотност по математика, а делът на неграмотните в тази дисциплина е 54%. При четенето делът е 53%, при природните науки - 48%. Накратко - системата на училищно образование се проваля системно в покриването на минимумите с повече от половината ученици.

Сравняването на резултатите на двете изследвания трябва да се прави с необходимото уточнение, че прилагат различни методики и подходи към оценката на знанията и уменията на учениците, както и че го правят на различен етап. Въпреки това изводът е повече от ясен - в рамките на пет години училищно образование българските ученици падат от равнище, съпоставимо с това на европейските образователни лидери до ниво, сравнимо с това на страни с далеч по-ниска степен на икономическо и социално развитие.

Нещо се случва в прогимназиалния етап между пети и седми клас, в резултат на което резултатите на българските ученици спадат далеч зад тези на европейските си връстници. Потенциалните обяснения са много - от свръх академичния материал, през преминаването към друга структура на образователния процес до неподходящо изграждане на учебните програми и недостатъчен хорариум, а така също и големи разлики във въздействието на семейната среда и ресурси. Именно на този етап обаче неимоверно се засилва и неравенството между водещите учебни заведения и останалите - докато лидерите запазват високото си ниво, слабите училища изостават с всяка изминала година.

Ясна става и основна насока за реформа на училищното образование - очевидно промените и ресурсите следва да бъдат насочени към прогимназиалният етап на училищното образование. Фокус трябва да бъде поставен върху фундаменталните дисциплини - математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, за да се предотврати общо изоставане. Това, разбира се, е само част от необходимата и належаща образователна реформа; останалите мерки могат да бъдат намерени в главата, посветена на човешкия капитал в Бялата книга на Института за пазарна икономика.

*Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>