Грузия в очакване на пети "месия"

Протестите в Тбилиси не стихват

13:33 | 26 ноември 2019 | Редактор : Лилия Чалева 6 1891 Снимка: AP/БТА

Управляващата партия "Грузинска мечта" начело с олигарха Бидзина Иванишвили се озова в крайно трудно положение - в Тбилиси не стихват директно насочени срещу нея митинги с искания за предсрочни парламентарни избори по чисто пропорционална система. И протестът се подкрепя не само от радикалната опозиция, отъждествявана пряко или косвено с бившия президент Михаил Саакашвили и неговото "Единно национално движение", но и от категорични противници на предишната власт в Грузия, включително т. нар. проруски партии, пише Андрей Николаев от РОСБАЛТ, цитиран от БТА.

Още по темата

"Мечтателите" сами насочиха огъня срещу себе си. През лятото, докато продължаваха митингите заради постъпката на руския парламентарист Сергей Гаврилов, седнал в "погрешното" кресло *, Иванишвили обеща следващите законодатели да бъдат избрани по пропорционалната система, и то с нулева (!) бариера. Но щом се стигна до гласуване за промени в конституцията, то бе провалено - някои депутати на "Мечтата" се отрекоха от партията на олигарха и нещата загрубяха: протестни акции край парламента и други държавни учреждения, палатки на бул. "Руставели" и т. н.

Всичко това напомня прелюдията към "революцията на розите" от ноември 2003 г. Тогава обаче за символ служеха главно цветя, а днес - катинари, с които опозицията заплашва "да заключи" опонентите си. И за разлика отпреди 16 години този път чуждестранните "партньори" не полагат много старания нито да подкрепят митингуващите, нито да насърчат властта.

За начало обаче да видим дали Иванишвили и сие умишлено са изиграли всички - и защо. Нищо чудно "Грузинска мечта" просто да се страхува от изборите догодина: въпреки изгледите да получи доста мандати в парламента те няма да й стигнат за конституционно мнозинство. "Мечтателите" стремително губят електорат, а хората вече не виждат в Иванишвили нов месия. Докато смесената изборна система все пак им дава някакви надежди да разширят присъствието си в законодателния орган чрез "свои хора" по места. Дори да не приключат с безспорна победа за сегашната власт, изборите ще й оставят шанс за решаващ глас при формирането на коалиционно правителство.

Защо "Грузинска мечта" се прости с някогашния си рейтинг и доверие? Първо, този политически субект бе поначало коалиционен, формиран от често пъти полярни сили, пълни с амбиция да доминират, но с обща задача за момента - да изтласкат Саакашвили и съратниците му от политическото поле. Не успяха напълно. Съвсем очаквано коалицията се разпадна.

Второ, което май е най-важният фактор: не бяха изпълнени много от социално-икономическите обещания пред избирателите. Управляващите не можаха да превърнат Грузия в нормална европейска страна нито за четири, както бяха заявили, нито за седем години. Народът тъне в мизерия, националната валута е силно обезценена, безработицата и поскъпването са ужасяващи и светлина в тунела не се вижда.

Сега историята се повтаря: опозицията, чието "сплотяване" априори е обречено на провал - все заради несъвместимостта между прозападни сили, "агенти на Кремъл" и евроскептици, ще разцепи още по-дълбоко грузинския политически спектър и обществото. Тя няма единна програма; всички обединени около общата цел да отстранят от власт Иванишвили и съратниците му бързо ще се изпокарат най-малкото заради външнополитическия курс: едни "гледат" на Север, други на Запад, трети пък виждат Грузия неутрална. А в страната така и не се появи нова "прогрузинска" сила, способна да изземе повечето гласове. И населението трябва да избира между застой и - фактически - Саакашвили и неговия екип. Кое ще надделее? Примирението със сегашните управляващи ("от страх пред Миша") или копнежът за "желязната ръка" на експрезидента?

Макар "есенното обостряне" в Сакартвело ** да изглежда чисто вътрешнополитическо, събитията силно се отразяват и на външнополитическите теми, тъй като може да променят "експортната политика" на официален Тбилиси с всички произтичащи оттук последици и реакции на ключовите играчи в Южен Кавказ. Основните са САЩ, Русия, НАТО и до известна степен - ЕС и Турция.

Но ще припомним, че Западът не подкрепя никого в тази конфронтация. Както впрочем и Русия. Вероятно защото външните действащи лица с интереси в грузинското "пространство" не виждат за себе си голяма разлика кой точно ще управлява Грузия. При всички обвинения срещу Иванишвили, че "прокарва интересите на Кремъл", всъщност едва ли е така. Както и по времето на Саакашвили, Грузия провъзгласява за свой приоритет членството в НАТО и ЕС, макар че никой от двата блока не се е разбързал "да я приеме в семейството". Наистина, идването на олигарха поизглади риториката спрямо Русия - тя вече не е тъй оскърбителна, но само толкова.

И какво значение има за Русия и Запада кой управлява в Грузия, щом няма промени във външнополитическия й курс? Е, ако Сакартвело вземе, че тръгне към Евразийския съюз или Организацията на договора за колективна сигурност, тогава вече на Запад ще се вдигне шум заради нарушения на човешките права, корупция и т. н. Ако пък страната реално напредне към влизане в НАТО или Евросъюза, в битката ще се включи руската "тежка артилерия". В най-близка перспектива обаче и едното, и другото е почти невероятно.

Защо тогава Грузия все не може да се умири? Нека напомним, че властта тук само веднъж бе сменена легитимно, чрез избори. Може би защото манталитетът на грузинците е свързан с прекомерна нужда от месия? Отначало те припознаха като такъв първия президент на независима Грузия Звияд Гамсахурдия, но бързо го свалиха с помощта на оръжията. После в страната се върна Едуард Шеварднадзе - посрещнат бе с гигантски надежди, народът дори коленичеше публично и масово с молби да не го изоставя. Скоро обаче бе свален и той, сменен от нов месия - Михаил Саакашвили. Следващият бе Иванишвили - но хората пак не улучиха. Булевард "Руставели" отново ври и кипи, столичният център се е превърнал в палатков "кондоминиум", нощем тук палят огньове, танцуват и пеят, за да изтласкат Иванишвили от политиката под лозунга "Всички против един". С една дума, пише се сценарий за революция. "Филмът" по него надали ще бъде "заснет" тази година, но е съвсем вероятно това да стане през 2020 г., покрай вота за парламент.

Независимо от външната самоувереност и спокойствието на властите положението е незавидно за тях и най-важното - трагично за обикновените хора. "Когато атовете се ритат, магаретата теглят". И "теглят" вече 30 години. През това време Грузия, без да си създава кумири (включително външни), напълно можеше да стане нормална "средноевропейска" държава - но не би. Месията всеки път е погрешен, всички "царе" всъщност са голи, а страната се управлява "в ръчен режим".

--------------------

* Става дума за участието на депутата от Държавната дума Сергей Гаврилов във форум на Международната асамблея на православието през юни т. г. Той предизвика възмущение сред опозицията в Грузия, водейки заседанието от председателското кресло в грузинския парламент (б. пр.)

** Името на страната на грузински (б. пр.)

ИЗБРАНО