На 16 април руският президент Владимир Путин обяви, че поради разпространението на новия коронавирус отлага всички публични събития, включително традиционния Деветомайски парад на Червения площад. Това президентът обяви на среща с постоянни членове на Съвета за сигурност на Руската федерация.

А парадът трябваше да отбележи 75-годишнината от победата във Великата Отечествена война.

Президентът подчерта, че парадът и шествието (също традиционно) на Безсмъртния полк ще се състоят тази година, когато заплахата от инфекция отстъпи.

На 28 април Путин обеща, че на 9 май ще се проведе въздушен парад, в градовете ще има и фойерверки.

"Този ден, неговата духовна сила е завинаги в сърцата ни. Ще почетем паметта на нашите войници от Великата отечествена война, тези, които вече не са с нас и, разбира се, ще поздравим нашите ветерани", подчерта руският президент. "Дори и да не можем да ги прегърнем, ще намерим възможност да им кажем най-топлите думи."

Путин предложи руснаците да гледат старите семейни фотоалбуми заедно с децата си, като им казват какво са чули за войната от родителите, бабите и дядовците си и да пеят песни, например," "Ден на победата", " Землянка" и "Катюша ".

На 30 април на среща с доброволци чрез видеоконферентна връзка Владимир Путин обеща да помисли не дали, а как да се включи в доброволческата акция - покана към руснаците да излязат на балконите си на 9 май и да изпеят песента Ден на победата (День победы). "Ще го направя с удоволствие, просто трябва да изберем формата на моето участие", отговори преди няколко дни Путин на поканата на доброволците.

Какво щяхме да видим на парада, но няма

Общо 15 хиляди военни и 375 единици сухопътна и авиационна техника трябваше да минат през Червения площад. Миналата година в Парада на победата взеха участие около 13 хиляди военни, участваха повече от 130 единици модерно оръжие и военна техника - наземна и авиационна.

70-годишнината от победата във Втората световна война, 9 май 2015 г., Червеният площад в Москва

Снимка: Getty images/Guliver photos

На парада за първи път тази година щяха да бъдат показани най-новите модели зенитно-ракетни системи за противовъздушна отбрана, крайбрежни ракетни системи, танкове и бойни машини на пехотата.

Покана да се включат в парада беше отправена към военни подразделения от 20 държави, като много от тях - главно от страни от ОНД, бяха потвърдили участието си.

Но гвоздеят на програмата щяха да са ветераните от Втората световна война от всички съставни части на Руската федерация. За тях дори беше подготвена специална четиридневна ваканционна програма.

Парадът беше замислен да пресъздаде военната атмосфера от преди 75 години - облечени в униформи от онова време мъже, танкове Т-34 - всички щяха да преминат по Червения площад.

"Атмосферата на победната 1945 г. ще бъде пресъздадена от 10 военни подразделения, както и от батальона на известния Т-34 и самоходната артилерийска установка СУ-100", разкри преди време министърът на отбраната Сергей Шойгу.

Русия покани за участие в парада и празненствата в Москва военни контингенти и на страните от бившия СССР.

Тържествата на Червения площад в Москва по случай 70-годишнината от победата във Втората световна война, 9 май 2015 г.

Снимка: Getty images/Guliver photos

Кои чуждестранни гости бяха поканени

За честванията и за военния парад в Москва трябваше да пристигнат голям брой представителни чуждестранни делегации и държавни лидери. Но тържествата в Русия по случай 75-годишнината от края на Втората световна война поставиха западните лидери пред дилема дали изобщо да отидат - и ако лично не се отзоват - кого да изпратят.

Това е така, защото САЩ, Великобритания и Франция от една страна и Русия от друга могат да се поздравят (и през годините са го правили) като съюзници от Втората световна война и да си спомнят за споделената военна слава, както и за бившите врагове, да се замислят в момент на помирение. Но в съвременната глобална политика те ако не врагове, са в различни лагери. Това (на)прави ситуацията по-сложна.

В същото време ако САЩ, Великобритания и други западни страни просто откажат и бойкотират честванията, това ще подчертае разделението, а също така води до риск от неуважение на споделената саможертва при победата над нацизма, коментира "Гардиън".

Русия изпрати покани до президента на САЩ Доналд Тръмп, германския канцлер Ангела Меркел, британския премиер Борис Джонсън, председателя на Държавния съвет на КНДР Ким Чен Ун, лидерите на страните от ОНД и ШОС*, европейски държавни и правителствени ръководители. Сред тези, които бяха потвърдили участието си в празненствата, са лидерите на Индия, Куба, Франция, Чехия, Венецуела, Беларус, Армения, България и Сърбия.

Френският президент Еманюел Макрон прие поканата, но американски, британски и германски дипломати, както писа "Гардиън", са изразили раздразнението си, че той не се е консултирал със съюзниците.

Феерия от светлини и фойерверки на Червения площад - 9 май 2015 г.в

Снимка: Getty images/Guliver photos

Веднага след като беше поканен от Путин (в началото на миналия ноември), Доналд Тръмп каза, че ще обмисли възможността да се включи в честванията. По-късно обаче отказа. Високопоставени американски служители заявиха, че е искал да отиде, но се сблъскал с натиск от съветниците си да не го прави.

На 10 март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: "Бяхме информирани по дипломатически канали, че президентът (Тръмп) няма да присъства".

На 19 март - месец преди да се разбере, че парадът се отлага, Вашингтон обяви, че делегацията на САЩ ще бъде водена от съветника на президента по националната сигурност Робърт О"Брайън.

"Тази делегация на високо равнище подчертава ангажимента на САЩ да отдаде почит към саможертвата на съюзниците, както и на хората от Съединените щати и Съветския съюз, които дадоха толкова много, за да осигурят по-безопасен свят за всички", се казва в съобщение, разпространено от посланика на САЩ в Русия Джон Съливан.

Тогава Кремъл обявяваше, че подготовката за парада продължава както обикновено.

Така и не бе даден категоричен отговор от Борис Джонсън и Ангела Меркел дали все пак са приели поканата.

Полша остана извън списъка с поканени, както и Норвегия. Украйна и Литва побързаха да заявят, че нямат намерение да участват, дори да бъдат поканени. В Естония министърът на отбраната предупреди президента да не приема покана, тъй като присъствието би означавало за Талин "косвено приемане на руска реторика".

Украйна и прибалтийските страни поискаха истината

Нямаше как да очакваме президентите на окупираните бивши съветски републики - Украйна, Литва, Латвия и Естония - последните три сега в НАТО, да се наредят до Путин на трибуната. Ето как реагираха тези страни.

Външният министър на Украйна Вадим Пристайко заяви миналия петък, че Украйна няма да участва в честването на 75-годишнината от края на Втората световна война на 9 май.  "Нашата позиция сега остава такава, каквато е: не, няма да празнуваме 9 май. Ние, както и целият европейски континент, сме готови да разберем 75 години по-късно защо тази трагедия се е случила и сме готови да си прощаваме взаимно. Вярваме, че е празникът трябва да върви в тази посока ", каза Пристейко в телевизионния канал Украйна 24.

В отговор депутатът от Върховната рада и председател на партията "Опозиционна платформа за живот" Виктор Медведчук заяви, че правителството на страната е поразено от вируса на "неонацизма и идеологията на омразата", който разкъсва обществото от изкуствено създадени проблеми. Политикът изрази убеденост, че украинските власти не са си направили изводите защо е станала трагедията, отнела живота на много хора. Медведчук подчерта, че в Украйна героите от Великата Отечествена война са под забрана, докато на най-високо ниво почитат нацистките пропагандисти заедно с фашистките нашественици.

Президентите на трите балтийски републики пък настояха в навечерието на 9 май в съвместна декларация за "истина и справедливост", или казано с други думи - за признаване на престъпленията от комунистическия период и отговорността на СССР за избухването на Втората световна война (истинската същност на пакта Молотов - Рибентроп от 23 август 1939 г.). Те осъдиха опитите на Русия "да фалшифицира историята". Същите обвинения неведнъж е отправяла и Полша.

"Прикриването на историческите събития, довели до Втората световна война и разделението на Европа след конфликта, представлява жалък опит за фалшифициране на историята и поставя под въпрос самата основа на съвременния международен ред", предупреждават тримата лидери. В същото време отдават почит на всички жертви на ВСВ и на съюзническите войници, смазали нацисткия режим, но изтъкват, че СССР е използвал въоръжените си сили и репресии, за да подчини балтийските народи по време на Студената война.

От Москва отговориха така: Изглежда лидерите на Латвия, Литва и Естония си търсят алиби, за да оправдаят русофобията. "За бъдещето на мира и сигурността подобни изявления вредят и дискредитират искреността на мирните намерения на политиците от тези страни", каза зам.-председателят на Държавната дума Ирина Яровая.

Трите балтийски държави се включиха и в друга декларация с подобно съдържание - подписана от САЩ и още 6 източноевропейски държави, всички те бивши социалистически страни - Вишеградската четворка, България и Румъния.

Парад все пак ще има по-късно, но кой ли ще го уважи

С военен парад на 2 септември Китай отбелязва годишнина от победата над Япония през Втората световна война. Гости на парада традиционно са официални представители на десетки държави, сред тях и руският президент Владимир Путин. В парада на централния площад "Тянанмън" в Пекин участват повече от 10 000 военнослужещи с наземна бойна техника, хеликоптери и самолети. Дефилират и военни от други държави.

Да припомним, че на 2 септември 1945 година на борда на историческия американски кораб "Мисури" е подписана капитулацията на Япония, което слага край на Втората световна война. Американските военни и ветерани всяка година отбелязват годишнината от победата над Япония, ще го направят и в тази юбилейна година.

Руската Държавна дума - явно подтикната от Кремъл, измества датата на края на Втората световна война от втори на трети септември, писа на 7 май Иван Преображенски от РОСБАЛТ.

Президентът Владимир Путин подписа съответния закон, който му дава възможност, ако пандемията тръгне към спад до есента, да посети на 2 септември парада в Пекин, а после също тъй пищно да отпразнува събитието у нас (в Русия) стига да има желание. Геополитическото решение цели да бъде уважен китайският му съюзник; заради него бе жертвана дори паметната дата, посветена на трагедията в Беслан** (1-3 септември 2004 г.), отбеляза авторът.

При парад на 3 септември Москва обаче няма да може да разчита на участието на представители на Япония.

Възможността японският премиер Шиндзо Абе да участва в тържества по повод 75-годишнината от победата във Втората световна война в Москва зависи от конкретната дата на събитието. Това обяви наскоро японският външен министър Тошимицу Мотеги. ТАСС цитира министъра да казва, че Япония все още се придържа към основната си позиция, че е необходимо да се разреши териториалният въпрос и да се подпише мирен договор с Москва. Той изрази надежда, че контактите между представители на двете страни ще се възобновят в личен формат, след като ситуацията с пандемията на коронавирус се нормализира.

Вестник "Асахи" в края на април, позовавайки се на правителствени източници, писа, че Абе няма да може да участва в празненствата в Москва по случай 75-годишнината на победата, ако те се проведат на 3 септември. Според Асахи, събитията в Москва на тази дата неизбежно ще бъдат посветени на победата над Япония, чието ръководство подписа акт за безусловно капитулация на страната на 2 септември 1945 г., отбеляза ТАСС. Според японското външно министерство, както пише вестникът, участието на премиера в подобни събития е свързано с признаване включването на южната част на Курилските острови в СССР, което от гледна точка на Токио е неприемливо.

Ще приемат ли нова дата световни лидери

"Никой от чуждестранните гости все още не е изразил намерението си да се откаже от плановете да дойде в Москва за парада, когато ще бъдат определени новите му дати. Всички поканени чуждестранни гости: държавни и правителствени ръководители, както и голяма група чуждестранни ветерани от Втората световна война, изразиха разбирането си за решението, което беше обявено от президента Путин за необходимостта от отлагане на парада, който ще се проведе както си му е реда - в пълен блясък още тази година." Това каза в интервю за ТАСС на 29 април министърът на външните работи Сергей Лавров.

Изхождаме от факта, че всички гости, които вече са потвърдили участието си, когато парадът е бил планиран за 9 май, разбира се, ще обмислят възможността да пристигнат в Москва на нова дата. Разбира се, в международен формат не може да се пренебрегне 75-годишнината от победата във Втората световна война, във Великата отечествена война, изтъкна Лавров и напомни, че на всеки всеки пет години ООН приема резолюция.

Не всичко между САЩ и Русия в спомените и настоящето обаче е засенчено. Само преди броени дни президентите Путин и Доналд Тръмп отбелязаха "още един крайъгълен камък в похода на победителите - срещата на Елба" (думи на Лавров). На 25 април Путин и Тръмп направиха съвместно изявление по случай 75-ата годишнина от срещата на съветски и американски войски на река Елба. Лидерите на двете страни отбелязаха и "приноса на милиони мъже и жени на трудовия фронт, които са произвели огромно количество военна продукция за използване в цял свят. Президентите на Русия и САЩ подчертаха тогава, че "духът на Елба" е пример как тези две страни могат да оставят настрана разногласията си, да изградят доверие и да си сътрудничат в името на обща цел.

"Вярвам, че това е много важен, емоционално силен сигнал, че все още поставяме над всички интереси за сигурност, интересите за спасяване живота на хората, а не някакъв вид геополитически изчисления", коментира Лавров.

Във всеки случай когато и да е (и ако въобще) се проведе парада по случай 75-годишнината той няма да събере на едно място представители на всички страни - победители и победени във Втората световна война. Предубежденията, утвърденото лагерно разположение на силите, наслоеното недоверие, различният поглед към истината (историческата може да е само една) не дават голям шанс въпреки признанието, на всички, че никога няма да забравят как рамо до рамо са победили. Това Москва много добре осъзнава. И вече може би гледа с надежда (сигурно не само тя) към 80-ата годишнина.

*Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е регионална международна организация, основана през 2001 от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия.

**На 1 септември 2004 г. терористи превзеха училище в град Беслан в руската република Северна Осетия, където взеха за заложници 1128 деца и възрастни. По време на атентата и след щурм на руски спецчасти на 3 септември загинаха 333 души, включително 186 деца. Съобщено бе за още над 1000 пострадали.