Депутатът от БСП Любен Корнезов внесе в края на миналия месец проект за Закон за българския език. Той развива конституционните принципи - "официалният език в републиката е българския" и "изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани".

Преди дни пък народният представител от ГЕРБ Емил Караниколов заяви, че ще внесе през новия политически сезон в Народното събрание Закон за защита на чистотата на българския език.

"Подобно законодателство няма да ни помогне с нищо и ще се присъединим към държавите с такова законодателство, но и те нямат кой знае какви успехи", каза още Игнатов, цитиран от БТА.
По думите му България има голям грях "към езика" след 9 септември 1944 г., тъй като са приети изменения в правописа, които са отдалечили страната ни от българската диаспора.
"Минаха много години, затова може да се помисли и може да има едно смекчаване в тази посока", смята министърът.

Той даде за пример скандинавска практика, която може да се приложи и у нас. Например, млади български автори, които са публикували стихове, разкази и желаят да пишат книга, да могат да получат право на двегодишна стипендия със средна работна заплата на месец, за да могат и да представят този ръкопис след две години.

По думите му такива практически грижи трябва да имаме в подкрепа на българския език, който е подложен на огромен, хилядолетен натиск.
"Има много думи, които нямат славянски произход, но вече са български. Трябва да има обаче практически стъпки за подкрепа на езика. Иначе какво като приемем такъв закон. Как ще наричаме тогава университета, катедрите, доцентите, професорите. А парламентарната комисия как ще наричаме", попита министърът.
Според него няма нужда България да преживява отново този патриотичен, пуристичен спазъм за последен път отпреди 50 години.
След това са правени такива опити, но няма нужда от него, добави той, цитиран от БГНЕС.

Наскоро министърът обясни, че не може със закон да се регулира развитието на езика, обаче можело да се дисциплинира езика в институциите.

Игнатов добави, че още не се знае точният брой на първокласниците, но ще са малко повече от миналата учебна година, тъй като има леко демографско увеличение.
По думите му добра новина е, че на фона на всички лоши прогнози от миналата година, има обратен процес - българската емиграция е започнала да се връща в България. През миналата година, по неофициални данни, около 200 000 души - емигранти, са "започнали да се движат към България".
Затова се поставя един въпрос, който досега само е бил обсъждан теоретично и трябва да се мисли как да се обучават децата на български език, особено тези, родени в чужбина, каза Игнатов.

По повод на идеята малките ученици да не носят учебниците си в училище, тъй като там ще имат втори комплект, образователният министър каза, че сега тя се обсъжда и бавно ще навлезе в практиката.
Естествено е, че след като има целодневна организация на учебния ден, е напълно нормално да не се носят учебниците в клас, добави Игнатов.

Езикът винаги е оръдие в ръцете на политиците. Възможно е създаването на законопроектите за български език да се прави чисто предизборно, коментира преди дни ст. н. с. II ст. доц. д-р Катя Чаралозова от Секцията за съвременен български език в Института по български език на БАН.