Това каза ст. н. с. II ст. доц. д-р Катя Чаралозова от Секцията за съвременен български език в Института по български език на БАН, цитирана от БГНЕС.

Филологът доц. Чаралозова смята, че политиците се опитват да поставят езика в своя услуга. Със смяната на всяко правителство се организира обсъждане на поне един законопроект. "Досега, историята е такава, че нито един законопроект не е минал. Не е приет закон за българския език", припомни тя. Този път обаче филолозите не са категорични, че няма да бъде приет. Доц. Чаралозова е категорична, че такъв нормативен акт не е необходим. "Можеш ли да забраниш на някого да употребява чужди думи. Как ще стане това?", запита тя.

Филологът обясни, че няма нужда нов закон да регламентира, че официален език на държавата е българският. Това вече е записано в Конституцията. Обучението пък е уредено в законите за училищното образование, висшето образование и др. "За мене е цяла изненада, че точно по това време, когато Народното събрание е в отпуск, толкова бързо се сътвориха два закона за българския език", коментира тя. Според доц. Чаралозова няма нужда от създаването на държавни комисии или съвети по опазването на езика. Тази дейност и сега се изпълнява от секциите на Института по български език. Още със създаването на института, той е упълномощен да проучва измененията на правописа и да следи от близо проблемите, възникнали в резултат от развитието на езика. "Нашият институт върши това успешно вече доста години, така че аз не виждам един съвет – новосъздаден, как ще свърши тази работа по-добре от нас", коментира тя.

В Института по български език има три секции, които се занимават със съвременната проблематика на езика и само една – Секцията за съвременен български език, която е запозната с теорията на норма и кодификация. "Достатъчно е, ако има закон, в него да пише само, че са задължителни решенията на Института за български език и то тези решения на секцията, които минават през научния съвет", смята тя. "Тази комисия, която ще се създава на случаен принцип, честно да ви кажа, аз не знам тя какво ще свърши, защото специалистите по норма и кодификация са 7-8 души и те работят в Института за българския език. А в никакъв случай няма гаранция, че директорът на института, ще бъде един от тези специалисти", каза още филологът. По думите така просто ще се създаде още една администрация, дублираща друга структура.