"Писмото до 43 Народно събрание, с което обявявам, че подавам оставката си като управител на БНБ, е добре обмислено, резултат е от личната ми воля и не е в резултат на какъвто и да било натиск, каза пред БНТ Иван Искров.

Управителят на БНБ твърди, че е доказал през годините, че не се поддава на натиск, че държи изключително много на независимостта на Българската народна банка.

"Това, което казах през последната една година, го изпълних – в момента, в който политиците са готови да излъчат мой наследник, без да се създава какъвто и да е вакуум в дейността на Централната банка, съм готов да им предоставя възможност да се произнесат”, каза Искров.

Той поясни, че именно затова точно днес е предприел действия, с които оповестява оставката си.

Искров призна, че не счита, че има врагове или неприятели в Парламента. Заради фалита на Корпоративна търговска банка редица политици се опитаха да прехвърлят вината като горещ картоф върху Централната банка. За тях това е най-удобното извинение, каза той.

“Моделът КТБ”, както беше наречен от държавния глава, възникна в продължение на много години, при много парламенти, при много правителства и едва ли Иван Искров или неговите колеги от БНБ са допринесли за това, коментира той.

По думите му по случая “КТБ” всички съсредоточиха вниманието си върху контролните органи, изпускайки най-важната вина, а именно вината, която носи мениджмънтът на съответната банка.

Искров подчерта, че миналата година е изготвен проект за спасяването на КТБ, който на 14 юли политическите сили е трябвало да подкрепят. Такава подкрепа не бе получена.

Никой няма право да се разпорежда с българските банки, в това число влизат и банките с гръцки капитал, които са регистрирани по нашия закон и също са български банки, увери Искров.

Той дори очерта възможността при продължаване на неразумната политика от страна на г-н Ципрас гръцки капитал да се прехвърли в България и това да се отрази положително на нашата икономика.