Това е записано в Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в България (2015-2020 г.), приета днес от кабинета, съобщи пресслужбата на кабинета.

Водещ приоритет в стратегията е противодействието на корупцията по високите етажи на властта.

В стратегията е записано, че "голямата" корупция не остава безнаказана, антикорупционните институции работят ефективно и имат реален превантивен ефект върху корупционните прояви. В същото време - възприятията и опитът на граждани и фирми за нивата на корупцията в България са намалени в значителна степен.

Стратегията съдържа 33 конкретни мерки в шест приоритетни области:

Изграждане на ефективна система от антикорупционни органи и звена; Противодействие на корупцията по високите етажи на властта; Противодействие на политическата корупция с акцент върху "изборната корупция"; Превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт, МВР и контролните органи; Освобождаване на гражданите от "дребната" корупция; Създаване на среда на обществена нетърпимост към корупцията.


В документа е записано до средата на годината да бъде приет нов закон за уреждане на статута и функциите на единния антикорупционен орган.

Акцент в стратегията е и изграждането на единен орган за проверка на имуществото и конфликта на интереси на лицата, заемащи високи държавни длъжности, който да заработи в началото на 2016 г.

Предвижда се определянето на вицепремиер за национален координатор на антикорупционната политика и създаването на Национален съвет, който да дава насоките на антикорупционната политика в страната, както и сформирането на Граждански съвет към него.

За такъв координатор Министерският съвет определи Меглена Кунева.

Стратегията отчита ключовото значение на политиките в други сфери, които имат цялостно влияние върху противодействието на корупцията: съдебната реформа, административната реформа, електронното управление и обществените поръчки.