Иранската активистка Мерседех Шакинхар: Стреляха по мен, загубих окото си, но не съжалявам

Една от получилите Наградата Сахаров от името на протестното движение "Жена. Живот. Свобода" говори пред Милена Милотинова

Снимка: Bulgaria On Air

Иранската активистка Мерседех Шакинхар: Стреляха по мен, загубих окото си, но не съжалявам

21:02 | 6 януари 2024 36 2851 Снимка: Bulgaria On Air

Повече от година след смъртта на иранската кюрдка Джина Масха Амини, която беше арестувана през септември 2022 за неправилно насене на забрадка и почина след побой от "нравствената полиция", ЕП удостои Амини и протестното движение "Жена, живот, свобода" с Наградата Сахаров - най-голямата награда за човешки права в Европа. След смъртта на Амини започнаха няколкомесечни масови протести в цял Иран - най-масовите от десетилетия, а режимът отговори с арести, стотици убити и хиляди в затворите, някои от които - със смъртни присъди.

Още по темата

Какво става в Иран след смъртта на Амини и масовите протести и арести в страната?

"Убиха много млади, затвориха ги зад решетки, като продължават с още хора, измъчват ги. Много хора загубиха своите очи - едно или и двете, загубиха зрението си, вследствие на мъченията ," разказва в ексклузивно интервю пред Милена Милотинова в Страсбург Мерседех Шакинхар - една от активистките от Иран, които получиха Наградата Сахаров от името на протестното движение за права на жените. "Стреляха по мен, загубих окото си, но не съжалявам, че протестирах. Направих го за страната си и бих го направила отново," казва Мерседех.

"След бруталното убийство на Махса Амини, хората спонтанно излязоха на улиците. В Иран имаме проблеми с насилствения хиджаб. Има нравствена полиция, която тормози момичетата заради носене на неподходящо според тях облекло. Със смъртта на Махса Амини, хората вече не можеха да понасят повече това положение. Махса беше гост в столицата. Беше пътувала от друг град в столицата Техеран със съответното разрешение, но това можеше да се случи навсякъде в Иран. Когато хората се събраха под наслов "Жена, живот, свобода", те говореха в един глас. Мъжете подкрепяха жените. Много жени всъщност изгориха своите хиджаби и шалове. През последните 44 години на режим на ислямска република, правата на жените се нарушават. Налага се много дискриминация срещу жените. Жените винаги са били репресирани от режима, така че това беше възможност да излязат жените да протестират. За щастие и мъжете се присъединиха, те също подкрепиха движението, защото те също искат равни права за мъже и жени. Колкото повече напредвахме, толкова повече натиск имаше от страна на режима, повече принуда спрямо хората, при това с оръжия," разказа Мерседех Шакинхар.

"От първия ден бях на улицата и протестирах всеки ден. Въпреки, че виждах много клипове в социалните мрежи с насилието, когато бях там, можех да видя случващото се със собствените си очи. В първите дни изпитвах страх, но постепенно ставах по-решителна, виждайки гордостта на хората, храбростта, смелостта и солидарността на хората. Така нарастваше и моята смелост, и тази на останалите. Един ден, когато бяхме на протестите, стреляха със стоп патрони, първо по краката ми, но останах на крака, след което изведнъж стреляха в лицето ми. В първия момент не осъзнах коя част от лицето ми беше засегната, но чувах сякаш глас - това всъщност беше шум в главата от удара в окото ми. Когато се изправих отново, имах чувството, че държах лицето си в ръце. Беше ужасно. Това е цената, която платих, и изобщо не съжалявам. Загубих око, но не съжалявам. Направих го за страната си. Действам като войник, защото насреща ни имаме да побеждаваме въоръжени хора. Аз не бях въоръжена, нямах никакво оръжие. Това е неравна война, както е при много хора, изправящи се пред враговете си на улицата. Когато загубих окото си, си казах, че дори с едно око мога да празнувам, когато възтържествува свободата. Това за мен беше въпрос на решителност. Ако се бориш за свобода, трябва да платиш цена, а аз бях готова да платя за каузата. Не съжалявам," заяви Мерседех.

По думите й протестното движение в Иран "Жена. Живот. Свобода" може да промени страната, въпреки че ислямската република има лоби извън границите на страната.

Тя помоли европейските страни да не издават визи за хората от режима в Иран и да замразят авоарите им в Европа.

"Виждате ли, представителите на режима на ислямската република за съжаление могат свободно да пътуват до Европа, до САЩ. Едно от очакванията ни е да спрат да им дават визи, така че да не могат да участват на международни форуми като представители на нашата страна. Те не бива да бъдат канени, защото не ни представляват. Те са убийци, убийци на деца. Ако ги каните, значи и вие подкрепяте режим, избиващ деца. Хората, които протестират по улиците в Иран, те представляват нацията. Тези високопоставени лица на режима могат да пътуват свободно, свободно изпращат децата си да учат и живеят в западни страни. Ако обичат режима си, защо не остават в Иран? Ако им харесва ислямския режим, защо идват да живеят тук (б.р. в Европа) свободно, махат си хиджаба, а като се върнат в Иран не само подкрепят режима, а са част от него. Успяхме да повдигнем тези теми и много от приятелите ни в цял свят вече знаят. Ние току-що сме излезли от страната, знаем какво се случва там. Обяснихме им ситуацията и се надяваме, че това ще доведе до ефект в бъдеще," казва Мерседех пред Милена Милотинова.

"Аз съм на 39 години и съм от поколение което няма никаква причина за щастие в страната. А насилственото носене на хиджаб е само върхът на пирамидата. Младите хора са под натиск, биват контролирани със силата на власт, с оръжия и авторитарно се налага диктаторски режима на хората, режим, който те не искат," казва Мерседех Шакинхар.

ИЗБРАНО