Извънредна епидемична обстановка за определен период от време ще се обявява с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването и въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.

Това реши окончателно парламентът, като одобри текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. За тази разпоредба гласуваха 89 народни представители, против бяха 39, а осем се въздържаха.

Първоначалното предложение бе това да става решение на здравния министър, но управляващите се отказаха от него. Отговорността да се носи от Министерски съвет като колективен орган бе и настояването на опозицията от БСП.

Новите текстове имат за цел да набележат мерките, към които ще се придържа страната ни, за да се опита да ограничи заразата от COVID-19 след края на извънредното положение, чийто срок изтича на 13 май и няма да бъде удължаван.

В хода на разискванията по текстовете Георги Михайлов от левицата коментира, че е удовлетворен от това, че управляващите са възприели тяхното предложение, отговорността да се носи от Министерски съвет. Данаил Кирилов коментира, че и заповедите на здравния министър и решенията на Министерски съвет, се обжалват пред Върховния административен съд.

"Разчетохме вашето искане като искане за ясно поемане на политическата отговорност", коментира той.

По предложение на ГЕРБ депутатите одобриха и 8 критерия, част от които трябва да бъдат налице, за да се обяви извънредна епидемична обстановка в страната или на територията на отделен регион.

На задължителна изолация ще подлежат всички болни от заразни заболявания. Остава и карантината за доказаните контактни на тях лица.

"Преценихме, че трябва изрично да запишем така вече обществено известното и популяризирано заболяване Covid-19, което се предизвиква от нов щам коронавируси, за да може да очертаем мерките, които гарантират справянето на България с това ново епидемично разпространение на вирус, който досега наистина не е предизвиквал заболяване у човека", обясни д-р Даниела Дариткова.

Глобите за нарушаване на противоепидемичните мерки и за неспазване на карантината също остават непроменени и след края на извънредното положение на 13 май. Както досега, с глоба от 300 до 1000 лева ще се наказват нарушителите, които не спазват въведените противоепидемични мерки. При повторно нарушение, глобата ще е от 1000 до 2000 лева. Лице, болно от заразна болест, както и заразоносител, което откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение, ще се наказва с глоба в размер на 5000 лв.

Контактно лице на болен от заразна болест, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина, ще се наказва с глоба в размер на 5000 лв., записаха още депутатите.

Крум Зарков от "БСП за България" коментира, че санкциите всъщност остават такива, каквито бяха въведени съвсем наскоро - 1000 лева за неизпълнение на въведените мерки и 5000 лева за неспазване на карантината. Но се въвежда и още една санкция за контактно лице, което откаже да изпълнява задължителна карантина, и то ще бъде глобено с 5000 лева, отбеляза той. За да бъдат ефективни едни санкции, те трябва първо да бъдат устойчиви и второ - неизбежни, коментира Зарков. Не размерът на санкцията е важен, а тяхната неизбежност, посочи той и добави, че няма нужда непрекъснато да плашим с тежки санкции.

 

"Да сезират Конституционния съд за мерките в Закона за здравето - не обръщам внимание на БСП. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на брифинг в зала "Запад" на Народното събрание във връзка с критиките на БСП, че има текстове в Закона за здравето, които са противоконституционни.

"Ако нещо сте видели в това извънредно положение извън санитарните действия да се случи? Франция удължи до юни до юли. Ние исаме психически да освободим хората от мисълта за извънредност. Затова оставаме тези мерки, без които не може", изтъкна още министър-председателят.