Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее

Водещи специалисти призовават за навременна диагностика и за Национален раков план

14:43 | 28 ноември 2019 | Редактор : Калин Каменов 3 2007 Снимка: Официален сайт

Рано поставената диагноза води до навременно лечение и до по-висока продължителност на живота при рак на белия дроб. В България трябва да се създаде национален раков план, а по отношение на белодробния карцином - да се въведе скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема "Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб", съобщава БНТ.

Тя бе проведена на финала на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре", обърна се към участниците Константинос Папагиянис, изпълнителен директор на "MSD - България".

Специално видеообръщение направи актьорът Владимир Пенев, посланик на кампанията "Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб".

Той разказа личната си история, която го свързва с диагнозата - загубил е баща си и сестра си, интензивни пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година.

"Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!", призова Владимир Пенев.

"Обръщам се към всички с молба: ако имате продължителна кашлица, макар и малка жилка кръв, дори и лек дискомфорт в гръдния кош, обърнете се към специалист. Белодробните специалисти са изключително квалифицирани и при съмнение за раков процес знаят какви изследвания да направят", каза проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост".

"Скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано", добави проф. Дудов.

"Симптомите при белодробен рак са неспецифични. Най-общите са отпадналост, липса на апетит, загуба на тегло, лесна уморяемост. Насочващи за белодробен процес са кашлица с храчки - може и с кръв, задух, гръдна болка, гръден дискомфорт. При метастази се появяват и симпоти от страна на съответните органи", каза д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика".

Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни.

"Да не забравяме, че туморът удвоява размера си за 180 дни. Важна е навременната диагноза. Започва се с внимателната анамнеза - подробно питане на пациента, което може много да ни насочи. Следват прегледът и огромен набор от възможности за изследвания. Редът при тях обаче е: стандартна рентгенография, ехография - за изключване на проблеми със сърцето, кръвна картина, функционално изследване на дишането и, при съмнение за белодробен карцином - скенер с контраст", обясни проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София".

За добра диагноза е важно в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен. "Засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват - само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти", допълни проф. Костадинов.

"Изследването на тъкан - клетъчен материал от тумора, е най-важният етап от диагностиката. Патоморфологичното изследване дава точна картина за вида и етапа на тумора, което е и определящо при лечението", каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ "Александровска".

"Нашата цел е, определяйки индивидуалните характеристики на карцинома при всеки пациент, да помогнем на колегите да изберат най-доброто лечение - за всеки индивидуално", допълни тя.

Специфичните характеристики на всеки карцином се наричат биомаркери. У нас може да се изследват 3 биомаркера за белодробен рак. Тя посочи като проблем факта, че този тип изследвания не се плащат от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от пациента.

"Лечението включва хирургия, лъчетерапия, лекарствена терапия, каза още д-р Койнов. - Необходимо е да има национален раков план, изработен от МЗ, който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и методи за диагностика, превенция, лечение."

По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.

"В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15%. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло", прогнозира д-р Койнов.

В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция "НДК" - символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното здраве.

ИЗБРАНО