Близо 20 000 българи ежегодно губят битката с рака

Ако не се предприемат мерки, се очаква до 2030 г. смъртните случаи да се увеличат с 24 на сто, сочи Националният план за борба с рака

15:34 | 22 юли 2022 | Редактор : Лилия Чалева 45 2751 Снимка: БТА

Близо двайсет хиляди българи ежегодно губят битката с рака, каза министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. Тя участва в представянето на проекта на Националния план за борба с рака в Република България 2030, предаде БТА.

Още по темата

С тази стратегия осигуряваме рамка за концепция за холистичен подход на грижите, посочи тя.

Онкозаболяванията са сред основните приоритети в здравеопазването не само в европейски мащаб, но и в България. Броят на новодиагностицираните нараства, като ежегодно се диагностицират над 36 хиляди българи. Ако не се предприемат мерки, се очаква до 2030 г. смъртните случаи да се увеличат с 24 на сто, посочи още министър Сербезова.

Министерството на здравеопазването вкара почти максималния си ресурс, за да имаме този план, каза заместник-министърът наздравеопазването Петър Грибнев.

В събитието участват и представители на Българското онкологично научно дружество, Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Национална пациентска организация, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и др.

"Националният план за борба с рака е до 2030 година, т.е. остойностяването на активностите и разглеждане на възможностите за тяхното финансиране ще бъде обсъдено на срещата днес. Целта е да се подчертае и да се фокусира върху това, че трябва да има широка приемственост в сферата на здравеопазването. Което значи да не дойде някое друго правителство, което да промени или отмени, или измени до такава степен приоритетите и финансирането им, а каквото се заложи - да има яснота за тези, които ще изпълняват тези цели и дейности в следващите 10 години - да има яснота в какви рамки ще бъдат постигани заложените цели. Нужен е детайлен график. Има план, следва управляващите да кажат в какви граници можем да се разпрострем за неговото финансиране", коментира по-рано днес пред БНР макроикономистът Аркади Шарков от ЕКИП.

Разработването на Националния план за борба с рака, започна още през 2021 г. и в него бяха включени водещи онколози. Той си поставя шест ключови цели:

Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и модерни грижи заонкологичните заболявания;

Подобряване на здравната осведоменост и намаляване на експозицията на рисковифактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на активния начин на живот;

Съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак наматочната шийка, рак на простатата, целящи да обхванат възможно най-голям процент оттаргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайкиподходящ механизъм и скринингови методи в съответствие с европейските и световни стандарти.Проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за рак на белия дроб;

Осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти;

Осигуряване на равен достъп на пациентите до съвременно лечение;

Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция чрез изграждане на ефективна мрежа от звена, специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки.

Тези шест ключови цели са в унисон с приоритетите на европейския план и предлагат множество активности като скринингови програми, инвестиции в апаратура, регистри, информационни кампании и др. , но срещу всяка от предлаганите програми стои уточнението, че "Проектът ще бъде остойностен при евентуално приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото подробно разписване". Това на практика означава, че не е ясно кои от разписаните в плана дейности ще се изпълняват и кои не, кои МЗ счита за приоритет и кои не, както и в каква комбинация ще се изпълняват, което явно ще се решава на някакъв по-следващ етап. Нестабилната политическа обстановка и смяната на политически кабинети допълнително поставя под въпрос реализирането на плана, който бе шанс за реформа на онкологичната помощ у нас, страдаща от множество дефицити.

ИЗБРАНО