Пореден случай на отнето от майка дете по решение на социалните служби беше огласен - 22-годишната Полина Фрьомър разказа, че е загубила детето си на 2 месеца. Баща й е норвежец, майка й е рускиня. Бащата на бебето е от Турция и норвежката агенция го преценява като агресивен, съобщи bTV.

Синът на Полина е вече на 2 години. Не говори руски и е настанен е на таен адрес при приемни родители.

"Социалните дойдоха половин час, след като ме изписаха от болницата, защото в родилното им се сторило, че съм в депресия и не държа бебето си толкова често, колкото на тях им се иска", разказа Полина.

Тя обяснила, че е млада майка, още я е страх, бебето е малко, а и я болял гърбът.

"Взеха детето когато беше на 2 месеца. Когато го видях за последно не ме позна, защото е мъничък. И не ми дават възможността да го виждам. Според съдебното решение, може да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа, първият го губим само да си спомни коя съм, а после бяга ту към мен, ту към приемните си родители", добави младата майка.

Снимка: bTV

"Хората казват да си продължа живота, да не губя разсъдъка си. Да, разбира се, ходиш на работа, на лекции, но как да продължиш напред. Как да създадеш ново дете, след като и него могат да ти вземат. Не можеш да бъдеш лоша майка за едното си дете и добра за другото. Следващите 18 години трябва да живея и да се боря за детето си. Защото един ден, когато порасне, ще каже: "Защо не дойде да ме вземеш, мамо", защо ме даде на други хора?", сподели още Полина.

Междувременно от норвежката служба за закрила на детето заявиха по повод този и няколкото случая с отнети български деца, че прави всичко възможно те да бъдат поставени в най-добрата среда. По думите на Кристин Стейнрем от Директората за децата, младежите и семейството братя и сестри не се разделят, но когато са повече деца е трудно да се намери дом за тях. Очевидно такъв е бил случаят и на една от нашите сънароднички, чиито деца живеят в различни семейства на 200 км едно от друго.

"Проблемът с намиране на място за големи групи деца, които са братя и сестри може да бъде голям. Често те са имали сериозни проблеми в семейството и се нуждаят от изключителни грижи и е трудно да се намери дом, в който всички заедно да получат такива грижи", коментира Стейнрем пред телевизията.

На въпрос не се ли тревожат, че нанасят травми на децата, разделяйки ги в различни домове, тя отговори, че правят всичко възможно да са в най-подходящата среда.

Запитана как, когато детето е част от смесен брак и то се отдели от майка си, която е чужденка, поддържа културните връзки с едната част от семейството, тя отвърна:

"Винаги се взимат предвид тези ситуации, като например се преценява на базата на културата, на езика, на религията, на други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание. Както Норвегия, така и България вече са членове на Хагската конвенция от 1996 г., което предполага и възможността за поставяне на деца в приемни семейства в други държави".

До момента от Агенцията отказваха да коментират случаите заради договор за конфиденциалност. Нашето посолство в Осло няма информация колко български семейства са засегнати от този проблем, тъй като институциите не дават такива данни, а сигналите трябва да бъдат подадени лично от засегнатите.

Статистиката сочи, че в 75 на сто от случаите се отнемат деца на семейства с майка, която е от Норвегия. Държавите от Източна Европа са чак след страните от Азия и Африка. 4 на сто от случаите са на взети деца на семейства от Източна Европа.