Шефът на Пентагона кацна във военно-въздушната база на Българската армия в Безмер този следобед. Той е на двудневно посещение в страната по покана на българския колега Драгомир Заков. Именно той и посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа го посрещнаха на българска земя.
Визите на високопоставени политици на САЩ в България не са често срещано събитие, но те винаги са знакови за мястото ни в световната политика.
Остин пристигна в страната след визита в Словакия. България е втора спирка в европейската му програма, след като в сряда Остин участва на заседанието на министрите на отбраната на останалите членки на НАТО в Брюксел.
Според световни медии, Остин ще се опита да убеди България и Словакия да изпратят на Украйна зенитни ракети С-300, които президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска. Двете страни разполагат с противовъздушните ракетни системи С-300 от времето на Съветския съюз, с които са обучени да работят и украинските военни.
Българският премиер категорично отрече да са водени такива разговори с България. Срещата му с Остин е в събота.
Шефът на Пентагона вече получи отговор от Словакия по време на визитата си в страната. Братислава обяви, че е готова да даде на Украйна свои зенитноракетни комплекси С-300, но постави условие - съюзници от НАТО да ѝ предоставят в замяна системи за ПРО. Според CNN Полша и Германия вече са се съгласили да предоставят в замяна ракети "Пейтриът" на Словакия.
Визитата на Остин е първото посещение на американски военен министър у нас след приемането ни в НАТО. Той обаче не е първият шеф на Пентагона, посетил страната ни. Това място принадлежи на Уилям Пери, който пристига в София през юли 1994 г. Следващият министър на отбраната на САЩ, който идва е Уилям Коен. Това става през 1997-а, годината, когато НАТО бомбардира бивша Югославия. 25 години по-късно в страната ни пристигна отново шеф на Пентагона.
Знакови визити на САЩ в България
Първата високопоставена американска визита след демократичните промени в страната е на 44-ия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл през 1991 г. Тя е предизвестена година по-рано, когато президентът Желю Желев посещава САЩ през 1990 г. и има разговори с 41-ия американски държавен глава Джордж Х. У. Буш. Повод за визитата му е една година от онзи незабравим "син" митинг на Орлов мост на 7 юни 1990 година. Куейл застава до българския държавен глава на площад "Ал. Невски" пред мнохилядния митинг.
Изпитанието на службите за охрана е голямо, но всичко минава без инциденти. В тази "синя вечер" Дан Куейл отлита за САЩ в 19 часа.
През юли 1994 г. в София на официално посещение у нас пристига Уилям Пери в рамките на негова обиколка в няколко страни от Югоизточна Европа. Това е първата визита на шеф на Пентагона.
Уилям Пери
Снимка: Getty ImagesПрез юли 1997 г. идва и военният министър на САЩ Уилям Коен - след бомбардировките на НАТО над бивша Югославия и след като България дава въздушен коридор на НАТО за ударите срещу бивша Югославия. В качеството му на специален пратеник на американския президент Коен заявява, че САЩ са забелязали дълбоките промени, които обхващат страните от Прибалтика до България.
Министърът на отбраната на САЩ Уилям С. Коен (вляво) отговаря на репортерски въпрос по време на брифинг на Пентагона с председателя на Обединения началник на щабовете генерал Хенри Х. Шелтън относно операцията на НАТО Съюзнически сили на 24 март 1999 г.
Снимка: Getty ImagesСъщата година пристига и най-високопоставеният демократ в Комисията по международни отношения на Сената Джоузеф Байдън - бъдещият 46-и президент на САЩ.
"Това беше малко преди посещението на Бил Клинтън в София, когато за пръв път в историята американски президент посети страната ни и заяви, че България има всички основания за членство в НАТО и ЕС. Както и че това трябва да се чуе ясно и в Америка, и в Европа. По този повод и в София дойдоха представителят на Сенатската комисия по външна политика Джо Байдън, а по-късно и министърът на отбраната Уилям Коен - отново за пръв път в историята на нашите отношения тук бяха политици от такъв ранг. Срещата ни със сенатор Байдън премина много сърдечно и много плодотворно. В края на срещата той ми каза, че в негово лице България вече има истински адвокат за приобщаването ни към западния свят, и изпълни обещанието си. Нека припомня, че дотогава западните лидери гледаха на България като на съветски сателит и малцина изобщо допускаха, че един ден може да станем членове на НАТО и ЕС", спомня си Петър Стоянов пред "24 часа".
На 21 ноември 1999 г. 42-ият президент на САЩ Бил Клинтън пристига в България на тридневно официално посещение. Няколко дни преди това страната ни е отбелязала 10-годишната от демократичните промени. На втория ден от посещението си Клинтън държи реч пред огромно мнозинство пред катедралата на "Александър Невски". Присъстват между 50 000 и 60 000 души.
"Гордея се, че съм първият американски президент, който посещава свободна България", това казва Клинтън пред огромната тълпа.
Словото му е насочено към единствения правилен път за България - непрекъснатия стремеж към установяването на една съвършена демокрация в страната-
"Позволете ми да кажа на всички хора в Съединените щати, Европа и навсякъде по света, където ни гледат, че това е една прекрасна страна. Елате и помогнете на България да изгради бъдещето си", заявява американският държавен глава под възгласите на тълпата, която скандира името му.
Клинтън повдигне въпроса за Косово и подкрепата на България за действията на НАТО, предприети по време на Косовската война.
"Надявам се тази вечер хората в Сърбия да могат да ни чуят и да знаят, че ако изберат пътя, който избра България, ще получат своето заслужено място в Европа, което им бе отнето от Слободан Милошевич, а Америка ще ги подкрепи"
На 23 ноември Клинтън отпътува от България, а равносметката - решаваща подкрепа за членството на страната ни в НАТО и ЕС. Четири години по-късно страната ни става член на НАТО, а пълноправен член на ЕС - на 1 януари 2014 г.
През април 2006 година пристигна държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс по повод неформалната среща на външните министри на държави-членки на НАТО. По време на визитата й е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между двете страни.
А на следващата година - на 11 юни 2007 г., идва и следващият американски президент - Джордж Буш -младши, заедно със съпругата си.
Джордж Буш в София, 2007 г.
Снимка: Булфото
Джордж Буш в София, 2007 г.
Снимка: БулфотоСофия е финална спирка от официалното му турне в Европа. Официалният повод за идването му на Стария континент е участието му в срещата на Голямата седморка плюс Русия на 6 и 7 юни в малкото крайморско селце Хайлигендам в Мекленбург-Западна Померания. Ден преди това той пристига в Прага и защитава концепцията на САЩ за изграждането на централно-европейската система за противоракетна отбрана, основни елементи, от която трябва да бъдат разположени на чешка територия. Подобна тежка задача Буш има и във Варшава на 8 юни. Ден след това президентският "Еърфорс 1" каца в Италия, където освен среща с президента Джорджо Наполитано и министър-председателят Романо Проди, има и аудиенция при папа Бенедикт 16-ти. От Италия, на 10 юни, американският президент се отбива за броени часове в Албания, след което пристигна в София.
България търси подкрепа за освобождаването на българските медици в Либия, а САЩ - подкрепа на ЕС и България за бързо намиране на решение за статута на Косово. Останалите обсъдени теми са икономическо и военно сътрудничество.
Джордж Буш в София, 2007 г.
Снимка: БулфотоПрез юли 2008 г. Кондолиза Райс отново лети за София в ситуация, в която има предположения, че от страната ни ще бъде поискано логистично рамо при евентуална военна атака срещу Иран. Официалният повод е връчването й на орден "Стара планина" - Първа степен за приноса й за освобождаването на българските медици в Либия през 2007 г.
Следват 4 години, в които нито един от най-висшите представители на американската власт не идва в София. През февруари 2012 г., дни след като България има нов президент - Росен Плевнелиев, в София пристига Хилъри Клинтън. Енергийната политика на България и подкрепа за мира в Сирия са двете основни теми, които американският държавен секретар обсъжда при официалните си срещи в София. Обсъдени са мораториума върху проучването за шистов газ, българската позицията остава непроменена, че на първо място е безопасността за околната среда.
- Визита на Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън в Министерския съвет
Снимка: BulphotoПрез 2015 г., когато Хилъри Клинтън е кандидат-президент на САЩ, тя публикува на предизборния си сайт видео, в което отговаря на въпрос какъв весел спомен от световен лидер е запазила. Хилъри разказва история от посещението й в България и срещата й с тогавашния премиер Бойко Борисов.
"Има толкова много истории, но една веднага ми хрумва. Беше с бившия премиер на България, когато като държавен секретар пристигнах в София. Когато влязох в залата за преговори, той просто се беше вторачил в мен. Беше малко объркващо. Попитах: "Нещо не е наред ли?" "Не - каза той, казаха ми, че когато косата ви е опъната назад, сте в лошо настроение". Отговорих му, че всъщност е лош ден за прическата ми".
През 2015 г. у нас пристига държавният секретар на Съединените щати - Джон Кери, след като преди това е бил в Швейцария, където се е срещнал с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и обсъдил новия кръг преговори по иранската ядрена програма. В коментираните в България теми са сътрудничеството в областта на сигурността, енергийната диверсификация, двустранната търговия и инвестиционните отношения. Той поставя акцент и върху важността на върховенството на закона при реализирането на пълния потенциал на България като жизнена европейска демокрация. Българското външно министерство очертава акцент върху отбраната, търговско-икономическите връзки и инвестиции и енергийни въпроси.
На 14 декември 2018 г. в България пристига временно изпълняващия длъжността държавен секретар на САЩ - Джон Съливан. Страната ни е част от ключовата му обиколка в Централна и Източна Европа, която включва още няколко столици - Братислава, Виена, Сараево, Скопие и Варшава. В изявлението си пред българските медиите той определя офертата на "Локхийд Мартин" /"Lockheed Martin"/ за Ф-16 като атрактивна и изрази подкрепата на Вашингтон за България като съюзник в НАТО в процеса на модернизация. "Готови сме да предоставим необходимата информация, която да е от значение за взимането на решение", добавя Джон Съливан.
45-ият американски президент Доналд Тръмп, въпреки че декларира желание да дойде в България, така и не го направи. По време на неговия мандат обаче България сключва договора за закупуване на американските изтребители F-16.
Среща на Борисов с Тръмп във Вашингтон през 2019 г.
Снимка: Getty ImagesНа 8 юли 2021 г. 46-ият американски президент Джо Байдън прави специално видеобръщение към участниците в инициативата "Три морета" в София.
"Съжалявам, че не съм с вас на живо, но се възползвам от тази възможност да кажа, че САЩ подкрепя инициативата "Три морета". Благодаря на президента Радев и на министър Петков, че са домакини на тази среща на върха", заяви американският президент Джо Байдън.
"С невероятен потенциал, за да се подобри просперитета на този регион. САЩ подкрепя във всяка стъпка, за да могат да се подобрят връзките във вашия регион и с институциите, за да може Европа да изпълни отколешната си цел да е обединена, да работи и да живее в мир. Демокрациите трябва да докажат, че могат да работят за народите си, да се инвестира в добра инфраструктура по прозрачен начин, включително и по вашата инициатива да се изкорени корупцията, като работите заедно, ще укрепите суверенитета, ще се укрепи енергийната сигурност, а всички граждани на региона ще могат да се конкурират и да процъфтяват в 21 век, за да може светът да е по-сигурен, да няма държави, които саботират други чрез кибератаки. Можем да го постигнем заедно, благодаря ви и успех!", заяви американският президент.
Началото на тази година започна с нарастващо напрежение по оста Киев-Москва и безрезултатните преговори за договора за сигурност и гаранции между Русия, САЩ и НАТО, довели до нахлуването на руската армия в Украйна. Последвалите американски визити у нас са под знака на тези събития.
На 9 февруари т. г. София е високопоставеният съветник в Държавния департамент на САЩ Дерек Шолей, начело на делегация, като част от обиколка в няколко държави. Позицията на Шолей е равносилна на заместник-ръководител на американското външно министерство, оглавявано от Антъни Блинкън.
След четвъртък век шеф на Пентагона отново днес е в България. Лойд Остин бе посрещнат в Безмер от министъра на отбраната Драгомир Заков. Двамата ще проведат среща с военослужещи от армиите на двете страни, които участват в съвместната българо-американска подготовка на учебен полигон "Ново село", сочи съобщението на българското военно министерство.
Никой досега официално не е потвърдил, че Вашингтон ще поиска нашите съветски системи за противовъздушна отбрана за Киев С-300.
Предоставянето на наши ПВО-системи на Украйна може да означава въвличане на България във войната, както и стратегически обекти като ядрената ни централа да останат без адекватно зенитно-ракетно прикритие, без адекватна противовъздушна отбрана, предупреди президентът Румен Радев.
Вчера посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова предупреди с видео във фейсбук предупреди официалните български власти, че "доставките на оръжия (включително от съветски произход) и бойни припаси за украинските националисти едва ли ще добави оптимизма за двустранния диалог, който засега и без това е влошен".
Седмица след совалката на Остин в Европа идва и американският президент Джо Байдън за извънредната среща на НАТО в Брюксел. Той ще потвърди отново "железния ангажимент" на САЩ към съюзниците им от Алианса на фона на руското нашествие в Украйна, съобщи говорителката на Белия дом Джен Саки.
Байдън ще участва и в среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС, на която ще бъдат обсъдени усилията Русия да икономическа цена за войната в Украйна Русия, доставката на хуманитарна помощ на засегнатите от насилието и отговорът на други предизвикателства, уточни говорителката.
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който свика извънредната среща, целта е и да се потвърди "твърдата подкрепа за Украйна" и да се обсъди "подсилването на възпирането и отбраната на НАТО" в новите реалности за сигурността. "В този критичен период Северна Америка и Европа трябва да продължат да дават съвместен отпор в рамките на НАТО", се казва в негово изявление.
Пенсионираният генерал начело на Пентагона
Американският Сенат утвърди преди година пенсионирания генерал Лойд Остин за министър на отбраната. Той получи огромна подкрепа, както от демократите на Байдън, така и от опозиционните републиканци.
Встъпването в длъжност на Остин бе особен случай и изискваше и двете камари на Конгреса да приемат отделен законопроект. Това е така, защото според американското законодателство Пентагонът не може да бъде оглавяван от лица, напуснали активна военна служба преди по-малко от седем години. На практика тази забрана се отнася и за Остин, който се оттегли от активна служба през пролетта на 2016 г. За да се преодолее, трябваше да има специални гласувания.
Преди това в историята на САЩ Конгресът е правил такова изключение само два пъти: за Джордж Маршал през 1950 г. и за Джеймс Матис през 2017 г.
Остин е бил на активна военна служба почти 41 години. Той стана шестият афроамериканец в историята на САЩ, получил четири генералски звезди. Обявявайки намерението си да назначи Остин на поста началник на американското военно ведомство, Байдън подчерта заслугите на пенсионирания генерал в Ирак през 2010-2011 г. По това време Байдън беше вицепрезидент на САЩ.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}