16:29 | 16.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Въпроси и отговори за замърсяването на въздуха в София

Доколко значим е проблемът и доколко той може да бъде решен

22:14 | 29 ноември 2020 | Автор: Боян Рашев* 310 14648 Снимка: БТА

Опитах се да опиша 20-те най-чести въпроса за качеството на въздуха в София и да им отговоря. Сигурен съм, че има и още въпроси, а много отговори са твърде кратки, за да покрият всички аспекти на въпроса.

Какво дишаме?

Обаче и това е добро начало:

1. Има ли проблем със замърсяването на въздуха в София?

Да, има.

2. Колко значим е този проблем?

Много. Сред екологичните фактори замърсяването на въздуха води до най-висок риск от заболеваемост и смъртност.

3. От кога София страда от този проблем?

Откакто съществува като град. Увеличаването на населението след Освобождението естествено води до задълбочаване на проблема.

4. Влошава ли се качеството на въздуха в София в последните години?

Не, въздухът в София не става по-мръсен. Напротив, става все по-чист.

5. Кой е най-значимият антропогенен източник на замърсяване на въздуха в София днес?

Отоплението на дърва и въглища (и всякакви боклуци) има много по-голям принос от транспорта, строителството и индустрията.

6. Трябва ли да се прави нещо за намаляване на замърсяването на въздуха в София?

Да, разбира се. Бързото очистване на въздуха в рамките на няколко години няма да се случи без целенасочени мерки.

7. Какво трябва да се случи, за да имаме подобрение в качеството на въздуха в София?

Преди всичко трябва да станем толкова богати, че всички да се отопляваме на топлофикация, газ или ток, а дърва да влизат в камината само за уют, но не и с цел да отопляват цяла къща, улица или квартал. За горене на въглища и отпадъци в домовете изобщо не може да става и дума. Нови и чисти автомобили и по-рядкото им използване в града също би помогнало.

8. Може ли въздухът на София да стане абсолютно чист?

Не, не може. Докато се намира в умерения пояс между Витоша и Стара планина, София ще страда от дни с наднормено замърсяване на въздуха.

Данни от официалните станции за средногодишната концентрация на ФПЧ10

9. Кой може да осигури качеството на въздуха в София?

Всички и никой едновременно. Никой, защото няма отделно лице или институция, които могат да решат проблема. Всички, защото всеки от нас има някакъв принос и може да направи нещо.

10. Кога въздухът в София е бил най-мръсен?

По времето, когато градът се е отоплявал изцяло на дърва и въглища (преди соца). След това замърсяването идва основно от ТЕЦ на въглища + Кремиковци и други индустриални предприятия (по време на соца).

11. Има ли шанс София скоро да постигне нормите на ЕС за качество на въздуха?

Да. Някога въздухът в София беше замърсен много над нормите с вещества като въглероден моноксид, тежки метали, серни и азотни оксиди. Днес ги изпълнява. Остава само постигане на съответствие с нормите за фин прах. Данните показват, че все повече се приближаваме до това в последните години като 2020 г. ще бъде поредната с все по-чист въздух.

12. Кои станции измерват коректно различните компоненти на качеството на въздуха в София?

Само тези на Изпълнителната агенция по околна среда.

13. Можем ли да вярваме на стойностите на станциите на Столична община и гражданските организации?

Не, те дават само индикация за проблем, но стойностите им не са точни. Особено през зимата дават огромни отклонения.

14. Защо ми се струва тогава, че въздухът става все по-мръсен?

Защото навремето беше мръсен през цялата зима - от ноември до март. Днес като цяло е много по-чист, затова отделните кратки периоди на интензивно замърсяване ни правят все по-голямо впечатление.

15. Защо никой не говореше за този проблем допреди 10-ина години?

Защото хората масово имаха далеч по-тежки ежедневни проблеми за решаване и въздухът не беше приоритет.

16. Ще престанем ли да се оплакваме от замърсяването на въздуха, ако станем по-богати и измерванията показват, че сме постигнали нормите?

Не, няма да престанем. Напротив, колкото по-богати ставаме, толкова повече ще се оплакваме от абсолютно всичко, което ни носи "усещане" за проблем. Освен това нормите ще се занижат за пореден път и пак няма да ги постигаме.

17. Колко голям е приносът на външни и естествени фактори към замърсяването на въздуха?

Голям е. Само преносът на прах от Сахара например води до около 5-7 дни в годината с прекомерно замърсяване на въздуха в София.

18. Има ли връзка между мръсния въздух и мъглата?

Да, има. Мъглата е естествено природно явление, характерно за котловините. Тя обаче задържа мръсния въздух в приземния слой. Мръсният въздух пък от своя страна подсилва образуването и задържането на мъгла. Тоест те взаимно се подсилват.

19. Кога София ще има чист въздух като Осло, Стокхолм, Единбург, Амстердам?

Когато има толкова студ, вятър и дъжд, колкото имат там. И когато ги настигнем по стандарт на живот. Тоест никога.

20. Защо тогава всички медии и половината Фейсбук непрекъснато ни засипват с неточни данни, апокалиптични послания и сравнения с Третия свят, които ни карат да се чувстваме все едно живеем в Ада?

Понякога дори и аз нямам отговор.

*Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Коментарът е публикуван във Фейсбук страницата на Боян Рашев. Препечатваме го с негово съгласие.

ИЗБРАНО