Валерий Тодоров пред Dir.bg: Военна победа на Русия или Украйна ще означава следващи войни

"Не забравяме, че сме членове на НАТО и ЕС, но след като излязохме от един диктат, едва ли искаме друг. Разбирам, че САЩ ще изземат руския пазар, но това няма да реши проблемите на Европа", твърди журналистът и политически анализатор

08:58 | 11 май 2022 | Автор : Калина Петрова 367 19338 Снимка: Булфото

Тонът на речта на президента на Русия Владимир Путин очевидно отчита обществените нагласи и световното обществено мнение. За първи път Русия не реагира така обидено за това, че се прави опит да се пренапише историята на Втората световна война. Това коментира в интервю за Dir.bg журналистът и политически анализатор Валерий Тодоров часове след церемонията за 9 май в Москва. "Опитите на ЕС да мине на две скорости и в него да се оформят държави-офицери и държави-войници е много обезпокоително явление. Европейските лидери в момента не провеждат европейска политика, те провеждат политиката на САЩ за Европа", коментира още Тодоров.

Русия - Украйна

Според него победител във войната в Украйна не може да има, защото един въоръжен успех ще отключи нови войни. По думите му руските лидери сигурно си дават сметка за високата морална цена, която плащат заради сигурност, която дори и да е била застрашена, едва ли си е струвало да бъде защитавана по този начин. Тодоров твърди още, че България е страна пряко засегната от конфликта и трябва да има премерена политика. Той е на мнение, че ремонтът на военна техника у нас е трудно изпълнимо намерение и доста рисковано, защото няма транспортна инфраструктура за преноса й, а и заради вероятността ремонтираната техника да бъде унищожена по пътя. "Да, имаше национализъм в Украйна, има всякакви изкривявания, но да препишеш това на цялата нация и да стовариш цялата военна мощ върху тази държава е абсурдно за мен решение", казва Тодоров.

- Г-н Тодоров, големи очаквания имаше към речта на Владимир Путин на 9 май - мобилизация на население, обявяване на война и т.н.. Защо според Вас нищо от прогнозираното не се случи?

- Първо тези очаквания, за които вие говорите, по-скоро бяха част от хибридната война, която се води. Колкото до тона на президента на Русия, очевидно Владимир Путин отчита обществените нагласи, световното обществено мнение. По-скоро той даде мотивите, с които Русия се е решила на такава крайна стъпка за агресия към съседна приятелска страна. Колебая се вече дори да употребя братска, тъй като тази война слага един много тежък водораздел между минало, настояще, между две нации толкова свързани помежду си, между двата народа. Ние виждаме една подчертано изразена успокоителна линия като тон от руския президент. Той обаче нарече агресията "своевременна, принудителна мярка", като даде знак, че мотивите му са били изцяло върху картина, очевидно подавана от разузнаването или от военните, че НАТО усвоява с военни мерки територии, които са в съприкосновение с руската граница. Освен това той твърди, че НАТО е готвел операция в Крим, наказателна операция в Донбас. Разбира се, когато оценяваме нещата, не трябва да изключваме поведението нито на едната, нито на другата страна. Защото знаете, че Украйна беше струпала въоръжени сили - около 70 000 по границата на Донбаска и Луганска област. Като добавим периодичните провокации, жертвите, които бяха дадени от страна на сепаратистите, истината никога не е от едната страна и никога не е 100%. Разбира се, президентът Путин направи и послание към Запада, като напомни, че е предложил някакъв вид споразумение, поискал е някакъв вид гаранции за сигурността на Русия и след като не ги е получил, това само е засилило опасенията му и очевидно е мотивирало тези крайни действия.

Вече нямаше онези заплашителни нотки с новите оръжия, с рисковете едва ли не да се използва и ядрено оръжие. По-скоро този тон отпреди беше един вид предупреждение "не прибягвайте вие към крайни мерки, за да не прибягваме и ние". Виждаме очертаване на някакъв периметър в ескалацията на напрежението. Трябва да отчитаме, че в момента цялата логистика на НАТО, на САЩ, е разположена по руските граници със следене на придвижването на частите от въздуха, с всички средства за електронно наблюдение, така че до голяма степен руските части са силно ограничени в действията си. Отрано се разпознават техните действия и по възможност се неутрализират. Това обяснява използването на по-съвременни оръжия, които са и по-скъп ресурс. Някои аналитици смятат, че причината за използване на тези по-скъпи оръжия, ракети, е в това, че Русия изчерпва конвенционалните средства. Аз по-скоро виждам друга причина - войната е позиционна, методично Русия унищожава военна и гражданска инфраструктура, която би могла да се използва за военни цели, така че колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-тежки ще са последствията за Украйна и не само за нея, а за цяла Европа.

- Някаква друга символика видяхте ли на Червения площад?

- Да, един вид признание. За първи път Русия, в лицето на президента Путин, не реагира така обидено, че се прави опит да се пренапише историята на Втората световна война. Той не акцентира върху това. Парадът беше много стегнат, представителен, без военно въздушната част, тъй като времето не позволяваше, поне така се мотивираха военните. В ритуалната част, когато президентът подходи към монументите в специалната алея на градовете герои на Русия, на второ място беше Киев. И на всеки от тези градове, той ритуално постави цветя върху паметната плоча. Това е един нов вид ритуал, който цели да покаже, че Русия не иска да си присвои победата във Великата отечествена война, а признава приноса на всички държави. Това също така е един коректен жест, защото покрай тази остра риторика, която досега се развиваше, излизаше, че Русия се смята за приемник на заслугите на целия Съветски съюз, тоест и на част от тези народи и държави, които вече са самостоятелни държави.

- Даде ли Путин знак в речта си, че негови генерали са го подвели, каквито анализи имаше в медиите?

- Смятам, че тази версия, която се прокара, беше един опит да се отдели Путин от обкръжението му или обратното. Вината да се прехвърли към обкръжението и да се каже "вижте добрия цар и лошите царедворци", което да даде шанс за някакви преговори и за някакъв вид измъкване от тази силно задънена ситуация. Ролята на агресор на Русия, особено около 9 май, на фона, че 8 милиона украинци - най-много от всички съветски народи, са загинали във Втората световна война, е неприятна и болезнена аналогия. Вие виждате, че част от украинците, въпреки че воюват, някои от тях са доста предпазливи по отношение на Русия. Нека да не забравяме някои факти - действията на екстремистите от Десен сектор, имаше нацистки изпълнения в Украйна, изгорените живи в Одеса, жертвите в Донбас, знаете - 14 000 пострадали се осем на години, военните действия в този район и т.н.

Всичко това не е преминало. Нека да не забравяме, че и българските общности в Украйна пострадаха, когато беше въведен по-твърд национален курс по отношение на езика и в общностите бе ограничено използването на български, изучаването му в училищата в зоните на етническите българи. Това не направи добро впечатление, а отговорът от украинска страна на нашите ноти беше доста твърд.

Не ми хареса, ще го кажа откровено това, че Украйна не моли, а буквално командва какво иска и как го иска и кога го иска. Мисля, че всяка страна трябва да разсъждава от границите на своята националната сигурност и България, като отчита раздвоението в обществото, трябва да има премерена позиция. Ние не забравяме, че сме членове на НАТО и ЕС, но след като излязохме от един диктат, едва ли бихме искали да попаднем под друг.

Тези опити ЕС да мине на две скорости и в него да се оформят държави-офицери и държави-войници, е много обезпокоително явление. Да се мине към някакъв вид консенсус, а не към пълно съгласие на страните при вземането на решение, това означава, че няколко държави могат да налагат своето мнение. Това е неприемливо по няколко причини. Първо нека да кажем, че политиците, които са в ЕС и го управляват, са политици втора и трета ръка. Тоест политици, които не са се реализирали и нямат достатъчно лидерски качества в своята страна и са отишли в европейските структури. Някои от тях получават необходимите качества и след това стават лидери на своите страни, но в повечето случаи това е един вид обучение, което струва все по-скъпо на ЕС, тъй като не може да се изработи единна политика, няма перспективна визия и мерките винаги са разколебани, тъй като не са формулирани ясно и точно и не навреме и в този период докато се обсъждат се натрупват негативи, спорове, разногласия. Това прави европейската реакция, като цяло, тромава. Европейските лидери в момента не провеждат европейска политика, те провеждат политиката на САЩ за Европа. А европейските интереси доста съществено се отличават. Виждате, че Европа посрещна всички видове бежански вълни, всички неблагополучия сега и от войната. Всеки следващи санкции вече приличат на стреляне в крака. Виждате, че санкциите не попречиха на Русия нито по отношение на войната, нито по отношение на действията, които сега провежда. И доколкото познавам руския манталитет, все пак 12 години съм живял в тази държава, Русия няма да отстъпи, не за друго, а защото няма къде да отстъпи, когато целият свят е срещу нея.

И когато говорим за победа, и когато се опиянява президентът Володимир Зеленски с чувство как Украйна ще победи, не знам той как си представя тази победа. Нали разбирате, че за да бъдат изтласкани руските части от районите, които са завладели, означава кръвопролитие, но това означава и време. Колкото и оръжия да се вкарат, и цялата мощ, която вече се вкара, все по-тежки оръжия, върви се по една червена линия на конфликтност, която има някакъв допустим предел. Отвъд границата е по-голяма война...

Всичко това носи все по-големи рискове. Закъсняването на дипломатическите усилия е най-тревожното. Тревожното е, че в момента няма държави лидери в Европа и няма европейски лидери, които да се опитат да проведат една нормална, европейска политика, която да формулира ясно чисто европейските цели, дори дългосрочността на онова, което се прилага като санкции, да постави рамки на диалога, да излъчи преговарящи страни и страни-посредници. Всичко това трябва да стане сега, защото тази война дава не само жертви, тя причинява все повече разрушение и в момента руши също световната икономика, правилата в търговията, международното право, световния дневен ред. Разбирам, че САЩ ще изземат руския пазар на газ, на нефт и т.н., но това няма да реши проблемите на Европа в средносрочна перспектива. Защото трябва да се изграждат терминали, нови структури. Това ще отнеме време и след това заемите няма да могат дълго време да решат проблемите, които в момента възникват, в сроковете, които да внасят успокоение в икономиката, политиката, стабилността, сигурността. Не може, ако една от държавите не се чувства сигурна, да се изгради обща стабилност.

Представете си, побеждава Украйна, както и да изглежда победата. Това означава, че Русия ще бъде победената страна. Как ще изглежда тази победена страна, която е ядрена сила, огромна държава, суровинна сила и т.н.? Някога Мадлин Обрайт бе казала, че богатствата на Изток принадлежат на целия свят. И как си го представяте? Ако това е философия в момента - дайте да се изтощят взаимно Украйна и Русия, значи в момента ние произвеждаме от Украйна жертва, а това едва ли е морално. Да предположим Русия побеждава. Какво означава тази победа? Никога Украйна няма да се примири с отделяне на територии, с ново разделение на граници, на хора. Няма да се примирят нито ЕС, нито САЩ. Победител не може да има и това трябва да е ясно. Победа означава следваща война или войни.

Има само една победа - чрез преговори и взаимен компромис, оттегляне, връщане към част от Минските споразумения, от които Киев се оттегли впрочем, политически реформи в Украйна, които да дадат повече автономия на районите, които се отдръпнаха, защото не почувстваха украинската държавност. Когато изключваш водата на твоите граждани, когато ги изключваш от социалната система, очакваш ли те да бъдат твои граждани и очакваш ли да бъдат благодарни на тази държава?

Ще кажа още нещо, което на част от читателите няма да се хареса. Ние хубаво произвеждаме от Володомир Зеленски герой, но той продължава да се държи като актьор, продължава да се занимава с пиар, вместо да се захване с онези проблеми, които възникват в страната, които главоломно се натрупват. САЩ са далече, Европа е далече, а войната е на украинска територия и загиват хора. Тази касапница трябва да бъде спряна. По-заможните граждани успяха да изведат семействата си извън границите на Украйна, даже и себе си. А какво да правят най-бедните, инвалидите, които няма къде да отидат и няма как да се придвижат? Те са безмълвните жертви на тази война, те не се появяват по телевизиите, те са в списъка на жертвите. Ето това е най-тежкото. И аз си мисля, че самият Владимир Путин си дава сметка за това, което се случва.

Като наблюдаваме и самия парад, ми направи впечатление колко мрачен беше руският министър на отбраната Сергей Шойгу - като излъчване, физиономия, тази вялост при приемането на рапортите. Всичко това говори достатъчно. Всеки от тези хора сигурно си дава сметка за високата морална цена, която плащат заради сигурност, която дори и да е била застрашена, едва ли си е струвало да бъде защитавана по този начин.

- Не очакваше ли Путин бърза победа? Какво ще е развитието на конфликта?

- Ако Русия е очаквала блицкриг, видно е, че е проиграла този шанс, той е бил прекалено оптимистичен. От друга страна, трябва да оценим и факта, че това което започна, бе една военна операция с ударни сили, с точкови и позиционни удари, така че да не се стига до кръвопролитни операции. Ако Русия беше нахлула с по-големи военни части, масирано с войски, тогава щеше да бъде кланица. И сега жертвите не са малко, а цената става все по-висока.

Но някои от аналитиците вече твърдят, че е имало повече очаквания към губернаторите от проруски настроените райони. Войната не се гради върху предположения или очаквания, войната се гради върху реална оценка на ситуацията.

Ако допуснем, че генералите са го подвели, Сергей Шойгу е цивилен, той е строителен инженер, той не е военен, но около него работят хора, чиято професия е да водят войни, все едно в отбрана или нападение. Не може да се припише всичко на генералите, по-скоро е обща недооценка на ситуацията в Украйна, на нагласите, недооценка на състоянието на украинската държава, на световното обществено мнение и най-вече несигурност доколко всички тези действия могат да бъдат убедителни от морална, военна, стратегическа гледна точка. Това колебание в момента се връща многократно.

Ако войната прилича на някакво буксуване в момента, всъщност не е така, защото тя е тип позиционна война, води се основно с далекобойни средства, с използване на най-съвременните средства за водене на война, поради факта, че цялата логистика на НАТО, на САЩ е съсредоточена по границите на конфликта и руските войски не могат да разчитат на тази изненада, която беше в началото. Освен това, украинските сили вече разполагат и с най-съвременни оръжия и това предислоциране на руските части и руската армия е вероятно свързано с отчитане на новите обстоятелства. Ако първите действия са планирани с използване на оръжие с по-ниска боеспособност, сега вече войната се води с използване на нов тип оръжия, ракети. А това, откъдето и да го гледате, е ескалация. От 29 март т.г. преговори между двете страни не са водени "очи в очи". Някакви преговори се водят онлайн, поне така се твърди. Но не виждаме някакъв особен резултат от всичко това.

Стъпка по стъпка, Русия овладява територии, от някои е изтласквана. Но бедата е, че всичко това означава, че в тези зони, където е минала войната, а те са плодородни, със силно изградена промишлена инфраструктура, всичко работещо се унищожава. Към 12% от населението на Украйна вече са бежанци. Колкото и да е толерантна Европа в опита си да приеме Украйна в ЕС, това ще създаде нови проблеми, защото ще трябва да се променят подходите към страните, които чакат в приемната. А нас това ни засяга пряко, тъй като засяга Македония, Албания.. А и Грузия, която очаква членство в НАТО - как ще се постъпи? Разбирате, че случаят с Македония е една задача, а случаят с Грузия е друга, защото това ще предизвика още по-голямо напрежение по руските граници. Да не забравяме, че по руските граници има достатъчно замразени конфликти, като започнете от Приднестровието, Южна Осетия, Нагорни Карабах, Абхазия и т.н. Всичко това в момента е на нокти и едно разпълзяване на конфликта в различни посоки може да има драматични последствия и за сигурността на политиката, на икономиката.

В момента ние сме страна, пряко засегната от конфликта, макар че някои аналитици говорят за косвени щети. Не, щетите при нас са преки. Добре, ще внасяме от Украйна електричество, а как ще бъде пренесено това електричество в България? Зърно, как ще бъде пренесено това зърно? Как ще дойде военната техника, която трябва да ремонтираме до България? Нали всичко това е инфраструктура, ж.п. транспорт, пътен транспорт, воден транспорт, България няма такива капацитети. Пристанищата нямат такава инфраструктура. Както казах, рисковете за ремонтиране на техниката е тя да бъде унищожена от руските части също са високи.

Не разбирам и това противопоставяне в обществото около Паметника на Съветската армия. Нека да си спомним - България воюва в рамките на Трети Украински фронт - Първа българска армия. Осем милиона украинци загинаха във Великата отечествена война, тоест този паметник е и техен. Лично аз смятам, че паметниците принадлежат на историята, трябва да напомнят историята. Защото за мен е неприемлива кенсъл културата, според която всичко, което не приемаш, трябва да бъде унищожено. Според мен това не е справедливо и далновидно към нашите потомци, наследници, които ще се питат какво е било, нека да видят. Не можем да променим историята, въпреки че се правят опити да я пренапишат, нека белезите на това време да ни напомнят. И тези боядисвания, пребоядисвания, дайте малко да се поуспокоим. Русия гледа на нас като на елемент от една система, която й противостои и колкото да ни е неприятно да го възприемем, това е истината. Русия гледа хладнокръвно на нас, използва за свои цели България и това е много отдавна така. Аз съм живял в тази страна и помня, когато влязохме в НАТО, в ЕС. На гражданско ниво нещата изглеждат по друг начин, има емоция, сантименти, но в голямата политика нещата са съвършено различни и това трябва да го знаят хората, които застават зад двете страни на този паметник. Ние не може да си позволим лукса емоцията да ни вкара във вътрешна война.

- Вие сте правил интервю с президента Путин преди години. Променил ли се е според вас той?

- Това беше през 2003 година. Аз проследих цялата му стремителна кариера, като кореспондент на БНТ и БНР в Русия. Буквално през броени месеци Владимир Путин минаваше на следващия пост - от отговорен по-отговорен: заместник-шеф на кремълската администрация, директор на Федералната служба за сигурност, секретар на руския Съвет за сигурност, до премиерския пост. Президентът Борис Елцин, в навечерието на 2000 година, го обяви за свой приемник, което предопредели избора му за президент. Снимах, разговарях тогава с всички 19 претенденти за поста, включително Борис Немцов, който беше един от любимците на Елцин. Записвал съм ги, снимал съм ги и след това всички тези хора, познавам ги добре, по обкръжението мога да съдя за нагласите им. Времето беше друго, мотивацията беше друга.

Да не забравяме, че Владимир Путин е първият съветски и руски лидер, който е живял в чужбина. Никой от съветските лидери не е живял в чужбина. Той е живял не къде да е, а в Източна Германия, така че той имаше една много добра нагласа към Европа. Имаше един сантимент и заради контактите с Германия, заради немския език. Но явно тази политика на Запада, която беше ориентирана лично срещу Путин, също изигра роля. Неспособността на западните лидери да приложат диференцирана политика към лидера, страната и народа, да дефинират визията си каква Русия биха искали да видят - силна или слаба, формира тази линия на русофобия, която днес се излива в амалгама, в която управлението, страната и народът са споени заедно.

Очевидно е, че това фокусиране върху неговата личност силно промени Владимир Путин, плюс самата власт. Представете си - това са 21 години на власт, а президентската власт в Русия е много силна. Русия е голяма държава с разнопосочни политики в Европа, в Азия. Тази безпрекословна власт не просто опиянява, но и силно деформира.

Като президент, Владимир Путин успя да събере тази държава, която бе пред разпад - тежка гражданска война в Чечения, губернаторите своеволничеха - те си бяха с имунитет в горната камара на парламента и бяха недосегаеми, ислямските републики бяха обхванати от сепаратизъм, те търсеха отделяне и провеждаха своя политика и т.н. Федералната власт беше доста разколебана, но той наистина успя да събере тази държава, да я изведе от кризата на разпада. Но тези заслуги не му дават право да отиде в другата крайност. Конституционните промени, които направи Путин преди няколко години, го направиха един тип съвременен самодържец, той дори може да влияе върху изборите и назначенията във висшата съдебна власт. Всичко това превръща един човек във фигура първо от друг мащаб, второ с друг манталитет. А това е опасно. И как той към момента оценява отношението към себе си от страна на руснаците, е трудно да се каже. Има масирана държавна пропаганда, но лично аз не вярвам, че интелигенцията в Русия подкрепя този свръх патриотизъм, който се развива особено под флага на ликвидиране на национализма. Да, имаше национализъм и има национализъм в Украйна, има всякакви изкривявания, но да препишеш това на цялата нация и да стовариш цялата военна мощ върху тази държава, е абсурдно за мен решение.

ИЗБРАНО