08:31 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Предизборна матрица за кабинет има, но не програмите решават кой с кого ще управлява

Всички партии са на едно мнение, че трябва да борим инфлацията, да вдигаме доходи, да пуснем поне още два реактора в АЕЦ, да спасим "Мариците" и да влезем в Шенген

Снимка: БТА

Предизборна матрица за кабинет има, но не програмите решават кой с кого ще управлява

13:36 | 30 март 2023 | Автор : Ива Капкова 116 10520 Снимка: БТА

Предизборните програми на партиите често остават само написани на хартия, а последващото управление ги изпълнява с оглед на коалиционната конфигурация. Тя пък може да бъде съставена на базата на пресечни точки между намеренията на едни, други или трети за евентуално сформиране на редовно правителство, каквото вече втора година се опитват безуспешно да направят парламентарните сили.

Избрано

Къде са допирните точки, които могат да се превърнат в матрица на една бъдеща власт?

Войната в Украйна и оръжията

Тук като че ли най-ясно са очертани разделителните линии. Едните казват "сбогом на оръжията", другите отвръщат "колкото повече, толкова повече". Против войната, респективно против доставката на военна помощ за Киев, са БСП и "Възраждане", както и една от новите кандидатки за влизане в Народното събрание - Левицата. "Възраждане" искат и сваляне на санкциите спрямо Руската федерация.

"Български възход", традиционно, се опитва да го играе балансьор, което ще рече, че не заема категорична позиция. Твърдо "за" следване на евроатлантизма са ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ - първите две формации, сочени за победители, съответни от различните социологически агенции. Към тях може да включим и ДПС, които заявяват, че твърдо ще следват евроатлантизма и ангажиментите от членството ни в НАТО. От извънпарламентарните към една такава условна коалиция за изпращане на военна помощ за Украйна можем да добавим и ИТН, които заявяват подобна политика, ако прекрачат прага на 49-о НС.

Съвсем под условие към тази група политически сили можем да добавим и "Български възход", доколкото формацията твърдо подкрепи решението, прието в миналия парламент, за изпращане на военна помощ на Киев. От БВ държат да е сигурно, че военните способности на армията няма да пострадат. На пръв поглед по разделението "партии за войната" и партии против войната", първите изглежда сформират по-голямата коалиция. Но и между тях има нюанси. ГЕРБ държат да изпратим оръжия на Киев, но да знаем и да се договорим с партньорите от НАТО с какво ще заместим нашите бойни способности. И по възможност - замяната да е в наша полза, с нови и модерни оръжия. ПП и ДБ са по-категорични и настояват веднага да пращаме всичко, което й е нужно на Украйна, а пък партньорите после да ни дават заместващо въоръжение. Представители на ДБ не ограничават списъка - от боеприпаси, през самолети та до ракетните комплекси С-300 и С-200. От ДПС спират говоренето до евроатлантическите принципи и не прекрачват чертата отвъд, като не влизат в конкретика. И все пак, дори да не им е много приятно да го признаят, но най-близки изглеждат позициите по темата на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Какво да очакваме в следващия парламент, не е трудно да се предугади, ако си спомним кои формации подкрепиха решението за задължаване на служебния кабинет да изпрати военна помощ - "за" тогава гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП, ДБ, ДПС и "Български възход". Най-твърда позиция по въпроса държат ПП и ДБ, които настояват България да се включи в обществената поръчка в Европейската агенция по отбрана с останалите държави от ЕС и за отказа ни остро критикуват президента. Нещо повече - още на старта на кампанията дадоха твърда заявка да поискат импийчмънт на Румен Радев още в първите дни на 49-ото НС именно заради това, че държавният глава погазва, според тях, Конституцията, като не спазва волята на НС да изпраща оръжия на Украйна колкото и каквото поиска. Засега по темата за импийчмънта ПП-ДБ са в изолация, но не е изключено в един момент след вота да бъдат подкрепени от БСП, предвид конфронтацията им с президента.

Еврозоната и Шенген

За влизане в еврозоната са всички, разликата е как виждат това във времето. Пръв противник е "Възраждане", която даже поде подписка за референдум с искане за отлагане през следващите години. От БСП и Левицата казват - да, но не сега, като напомнят, че не сме готови и визират като свое оправдание високите нива на инфлацията. Същото като че ли се превърна в аргумент и за "Български възход", които продължават да държат приемането на еврото да стане само след анализ. За бързо влизане в еврозоната са от ПП-ДБ, които за тази цел ще се стремят да свалят дефицита до 3%. Неотменно приемането на евро е сред приоритетите на ГЕРБ, които дори направиха първата стъпка за влизането в чакалнята, ДПС и ИТН. Всички те обаче са реалисти и виждат, че в момента е непостижимо. Партии търсят разковничето в сформирането на редовен кабинет.

Шенген е безспорен като приоритет и там между партиите разлики няма, заявленията са единодушни в посока на допускането ни до това европейско пространство безусловно, след като отдавна сме си го заслужили.

Инфлация, данъци и доходи

Основният сблъсък на инфлационното поле е какъв е произходът на поскъпването на живота у нас и как да се ограничи. Тук водачите в проучванията - ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са на противоположни позиции. ГЕРБ твърдят, че нашата инфлация се дължи изцяло на вътрешни причини и визират лошо управленско наследство в лицето на четворната коалиция. Опонентите им от ПП-ДБ пък са на обратното мнение - че инфлацията е натрупана заради войната в Украйна и е изцяло привнесена отвън.

Всички останали, също като ГЕРБ, смятат, че българската инфлация, чието равнище ни нарежда на 23-о място в ЕС в момента, се дължи на вътрешни фактори.

От ПП-ДБ възнамеряват да я борят, като не вдигат данъци, свият дефицита до 3% и сменят състава на държавните регулатори КЗК и КЗП, които, според тях, не работят ефективно.

Според ГЕРБ-СДС пък един от лостовете за свалянето на цените е "война с търговските вериги", които слагат "надценки от 100%". ГЕРБ също акцентират на нуждата от ефективна събираемост на приходите, които, според тях, в условията на инфлация, трябваше да са скочили в пъти. Но нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ приемат като опция налагането на таван на надценката или таван на цените.

Такива предлагат отляво - БСП иска направо таван на цените, докато Левицата държи на таван на надценката.

Покрай активността по темата за мерки и цени, подета от служебното правителство, всички партии вкупом се сетиха за родното земеделско производство и изведоха на преден план укрепването му, като условие да имаме хем българска храна, хем снижаване на цената й. Да се премахне забраната на производителите да продават повече от 40% от продукцията, която имат, е виждането на "Възраждане", а от Левицата обмислят обвързване на националните доплащания с количеството произведена продукция в едно стопанство.

Мярката на "Български възход" за ограничение на цените на родните продукти минава през преразглеждане на стратегическия план за земеделие с акцент върху напояването. В тази сфера не само техен е упрекът, че изграждането на модерно напояване е било погрешно извадено от Националния план за устойчивост, защото от него зависи родното зеленчукопроизводство и овощарство, а това означава наша продукция и респективно, ограничаване на вноса на чужди храни.

БСП казва "няма да режем разходи и няма да вдигаме данъци", от Левицата не са съгласни с това и обещават "ще режем разходите на раздутата държавна администрация". Те са тези, които предлагат и данък "свръхпечалба" в няколко сектора, където виждат формиране на картели. И по тази линия имат съвпадение с предложението на служебния кабинет. Срещу облагането на бизнеса налог за свръхпечалба обаче твърдо се противопоставят от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

Отдясно смятат, че данъци не трябва да се пипат, но и да не се развързва прекомерно кесията, защото трябва да се внимава с разходите заради скока на външния дълг и вдигането на дефицита - сходни по темата са позициите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и ИТН, които виждат прилива на инвестиции в условието за ниски данъци и ниски осигуровки.

Вляво - социалистическата партия и Левицата настояват за въвеждане на прогресивно данъчно облагане. За подпомагане на младите семейства с данъчни облекчения са не само левите. Всички партии искат да вдигат доходите, но се различават по механизма за постигането на тази цел.

48-ият парламент пък вече прие минималната заплата да е 50% от средната, но от ДБ намекнаха, че ако управляват, първо ще направят анализ дали това да си остане така или ще е непосилно. Тук обаче, в тяхната коалиция с ПП, се забелязва известно различие. От ПП планират вдигане на данъчния кредит за младите семейства с деца с 50%, увеличаване на минималната работна заплата на 50% от средната - на 860 лв. и увеличаване на пенсиите с 20%, за да изпреварват инфлацията. Предстои да видим как точно ще постигнат единение с традиционно по-предпазливите по отношение на разходната част представители на ДБ.

От ГЕРБ пък смятат, че не държавата трябва да налага ръста на заплатите, а минималната заплата трябва да се договаря в Тристранката и да се вземат предвид възможностите на бизнеса. Като цяло, партиите се пазеха от прекомерно щедри финансови обещания и този път като че ли не наддаваха толкова щедро с обещания за неизпълнимо вдигане на доходите.

Енергетика

България не може без ядрената си енергетика и трябва да я развива, е нещото, което обединява политическите сили с шансове за влизане в парламента. Как точно - дяволът е в детайлите. Блокове никой не иска да закрива, но ДБ и ГЕРБ държат на два нови ядрени реактора по американска технология в АЕЦ "Козлодуй", докато БСП настояват да се гради и АЕЦ "Белене". От ПП-ДБ не харесват това, че купените от нас реактори за "Белене" са руски и твърдят, че те отново ще да ни направят зависими енергийно в ядрената сфера. Социалистите припомнят, че ядрената енергетика е извън санкционния режим спрямо Русия и поради това спънки няма.

От ГЕРБ извеждат по-скоро финансови съображения - че няма да има пари за едновременно изграждане на 4 реактора - по два в "Козлодуй" и "Белене", защото за втората, макар и вече да имаме загънати в найлони два чисто нови реактора, ще ни трябват поне още 700 милиона. От БВ и "Възраждане" твърдят, че страшно сме закъснели с изграждането на нови ядрени мощности и досега е трябвало вече да работят, но иначе твърдо подкрепят развитието на ядрената енергетика. ДПС винаги са имали резерви към ядрената енергетика, но никога не са настоявали за закриването й.

Всички партии вече са единодушни и в необходимостта от спасяването на "Мариците" и отлагането, колкото може, повече, на затварянето на мощности. И единодушието, постигнато с решение още в 48-ото Народно събрание, продължава и по време на предизборната кампания. Вече никой не говори за затварянето на ТЕЦ-овете, а нюансите са само в по-различните виждания как точно да се преформатира тази част от енергетиката ни, когато му дойде времето. Но в никакъв случай не сега. Повечето формации се обявяват за енергийни добавки и въвеждане на дефиницията "енергийно бедни".

Да се сложи край на либерализирания пазар и страната ни да поиска дерогация за бизнеса - за излизане от него, настояват от "Възраждане". ИТН пък иска институции и предприятия от сферата на публичните услуги - училища, болници, църкви, да се върнат на регулирания пазар, а пенсионерите да получават енергийни добавки. Удареният от кризата бизнес да продължи да бъде подпомаган, е виждането на ДПС.

ГЕРБ също са за прилагане на адекватен механизъм за компенсация на високите цени на електроенергията по отношение на индустриалните консуматори. За тях разковничето е сигурни доставки на природен газ на възможно най-ниска цена.

От БВ смятат пък, че именно енергийните помощи за фирмите са надули инфлацията, защото сме "гасили пожара с бензин".

ПП и ДБ държат на нова дефиниция за енергийна бедност и 2 тарифи за ток, газ, вода и парно на база на консумация, развиване на собствени енергийни ресурси и ВЕИ мощности.

Като направим равносметката - за поне два нови реактора и за "Мариците" имаме пълно единодушие, който и да управлява. И това е наполовина пълна чаша, все пак.

Съдебна реформа

Рефренът "съдебна реформа" вече е тотално клише, неотменно за предизборните кампании през последните няколко години, а и след това. Всички я искат, но никой не я прави. За да я направи, трябва да има достатъчно гласове. А преди да са ги преброили, партиите дават заявка какво планират. Изненади в позициите няма - при повечето формации те са без промяна от чутото по време на дебати и гласувания в последния парламент.

Най-остри са от ПП-ДБ - приемането на закона "Зарков", механизъм за контрол на главния прокурор от съдия, защото това е най-важното в съдебната реформа за тяхната коалиция.

От "Възраждане" пък държат на своята визия директорът на Националната следствена служба да контролира главния прокурор, след като преди това НСлС бъде направена независим орган.

ИТН пък искат главният прокурор да се избира от гражданите и да има два висши съвета - един на съдиите и един на прокурорите.

"Левицата" предвижда изваждане на прокуратурата от съдебната власт и обособяването й като отделен независим орган и освобождаване на главния прокурор от парламента, само че за целта да се направят конституционни промени.

За конституционна реформа, но без смяна, тип "стани да седна", се застъпват от ГЕРБ. Като че ли единствените, които претърпяха еволюция от миналото Народно събрание до прага на бъдещото - те са склонни вече да подкрепят и закона на Крум Зарков, и идеите на ДБ и всичко, около което се постигне консенсус. Заявката направи Делян Добрев. "Ще се опитаме да задоволим всички капризи на Крум Зарков и на ДБ, но не я разбирам", каза той по повод модела на съдебна реформа. От ДПС повтарят, че още преди три години са внесли свои предложения за съдебна реформа, за които преди дни пък от ПП-ДБ заявиха, че са склонни да разгледат и да обсъдят. А буквално три-четири дни преди изборите Кирил Петков подхвърли съвсем прясна идея - "главният прокурор да отпадне от съдебната система". Каквото и да означава това, ще изисква конституционна промяна, но подробностите радикалното предложение вероятно ще узнаем след вота.

Референдуми

Кампанията този път не е само за парламентарни избори, а успоредно с нея вървят подписки за референдуми. Скептиците относно най-демократичното изразяване на волята на народа твърдят, че партиите, които опряха до събиране на подписи, го правят единствено и само с предизборни цели. Извличане на предизборни дивиденти съзират и опонентите им. Подписи събират три формации - "Възраждане", БСП и ИТН.

От партията на Костадин Костадинов готвят отпор на влизането в еврозоната и вече трети месец събират подписи за отлагането на еврото, което и без това на този етап се отдалечава.

Сравнително по-отскоро в организирането на допитване се впуснаха от ИТН, макар референдумите да са техен приоритет поначало. Тяхната подписка е за свикване на Велико народно събрание и допитване за това дали хората искат да заменят парламентарната с президентска република.

БСП също събират подписи - за недопускане на "джендър политиката в училище".

Паметникът на Съветската армия

Скандалът с решението на столичните общинари да бъде махнат и преместен Паметникът на Съветската армия предизвика бурни протести насред кампанията, но само ден-два по-късно говоренето по въпроса замря и всичко продължи в спокойното си русло. Повдигането на темата около съдбата на МОЧА, както го наричат от ДБ, донесе на повечето политически сили плюсове, така че нагази успешно в предизборната борба. ГЕРБ първи реанимираха трийсетгодишната тема, ДБ ги подкрепиха с охота, понеже са пионери по въпроса, БСП, "Възраждане" и "Левицата" излязоха на протест, а ПП зае по-премерена позиция от по-малкия си коалиционен партньор "Демократична България", понеже от партията казаха, че мястото на паметника не е в центъра на столицата, а в музея, но някак не демонстрираха голямо желание да коментират темата като първостепенна. А радетелите на преместване, демонтаж и премахване се спънаха в нормативната пречка, че държавата, а не общината има последната дума. Накрая всяка политическа сила калкулира от паметника, каквото можа, и втвърди още повече твърдия си електорат. И скандалът спихна. Може да се очаква обаче в новия парламент въпросът отново да се върне на дневен ред с пълна сила, в зависимост от това кой сформира мнозинство и кабинет.

Македонският въпрос

За разлика от предишната предизборна кампания, когато доминираше темата за "най-романтичната част от нашата история", в тази македонският въпрос не присъства. Направо отсъства. Повдига го само лидерът на ИТН Слави Трифонов, а партията му настоява за незабавното връщане на ветото върху еврочленството на Скопие. Останалите участници в изборите не "захапват"и е логично - те затвориха страницата още в миналия парламент, когато приеха плана на Макрон. Напрежението по границата във връзка с честването на Гоце Делчев и периодичните посегателства върху български клубове и други вандалски прояви, плюс хапливи реплики от македонски политици, се разминават като реакция само с по някой и друг коментар на роден политик - и дотам. Но като цяло формациите не дават визия как точно ще регулират българо-македонските отношения до спокоен и добросъседски тон.

След финално калкулиране на пресечните точки в предизборните позиции на партиите, се очертава едно "конституционно" мнозинство, само дето то не е групирано около промени в основния закон, а около влизане в Шенген, битка с инфлацията, вдигане на доходите, спасяване на "Мариците" и отварянето на поне още два ядрени реактора.

Ако пък говорим хипотетично за управленска коалиция, на базата само на програми, като най-многобройна изпъква тази между ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС, плюс евентуално БВ. С уговорката, че това е само въз основа на предизборни послания и обещания. А всички вече се убедихме, че така беше така и в предишното Народно събрание, но какво от това. С други думи - може пак да гледаме още от същото и след 2 април. Защото се видя, че сходството в принципите не стига и не може да се наложи над партийното его и антагонизма на личностно ниво.

ИЗБРАНО