Диабетът е заболяване, при което тялото е неспособно да усвоява правилно захарта. Преди повече от век лекарите познават "захарната болест", но не знаят причината за появата й, нито са способни да я лекуват. Така милиони хора по целия свят, които страдат от диабет, са обречени на множество увреждания, причинени от високата кръвна захар и в крайна сметка на преждевременна смърт.
Докато преди 101 години, един млад канадски учен не посещава Университета на Торонто, за да говори с новоназначения ръководител на катедрата по физиология - Джон Маклауд. Той се казва Фредерик Бантинг и работата му през следващата година ще доведе до откритието, което ще се окаже животоспасяващо за милиони болни - инсулина.
Роден на 14 ноември 1891 година във ферма близо до канадския град Алистън, провинция Онтарио, Фредерик Грант Бантинг е четвъртият и най-малък син от петте деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант Бантинг. Местните учители описват малкия Фред като трудолюбив, срамежлив и сериозен ученик, който не блести с особени способности. Оценките му обаче са достатъчно високи, за да бъде приет в Колежа "Виктория" през 1910 година, където да изучава литература и история.
Обучението му в колежа, което може би е било повече по настояване на родителите, така и не се случва, защото преди да изтече първата учебна година Фредерик напуска и през есента на 1912 година се записва като студент по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Торонто. Бъдещият лекар иска да се включи в редиците на канадската армия по време на Първата световна война, но поради лошото му зрение военна служба е невъзможна. Затова Фредерик се присъединява към медицинския корпус.
На 9 декември 1916 г. Бантинг получава своята диплома по медицина, специалност ортопедия, а 3 години по-късно е демобилизиран и започва работа в Университета на Онтарио. В нощта на 31 октомври 1920 година, докато си води бележки върху научната публикация на д-р Моузес Барън за работата на панкреаса, Фредерик Бантинг е осенен от идея, която ще го доведе в Торонто. Какво е предизвикало интереса на младия ортопед към ендокринологията не е ясно, но историци считат, че това е смъртта на негов 14-годишен приятел от диабет.
Въпреки че Фредерик Бантинг е лекар, той няма никакъв опит в изследователската работа. Въпреки това той успява да "зарази" Джон Маклауд със своя ентусиазъм и така получава лаборатория, в която да работи върху изолирането на хормон, който може да регулира нивото на кръвната захар. Получава и асистент - студента по медицина Чарлз Бест и няколко кучета, върху които да провежда научните си експерименти.
Наблюденията и изчисленията на Фредерик и Чарлз са записани в многобройни тетрадки. В тях се виждат и големите трудности, през които те преминават. Отстраняването на панкреаса е сложна операция и те губят много животни заради инфекции в горещото канадско лято. Тъй като университетът не предоставя достатъчно средства на двамата млади учени, Фредерик Бантинг продава колата си, за да купи още кучета и да продължи работата си.
Упоритостта им обаче е възнаградена. През юли 1921 година Бантинг и Бест инжектират инсулин на куче №410, което страда от диабет. Резултатите са смайващи - нивата на кръвната захар на животното спадат бързо в нормални граници. Двамата пишат възторжено писмо до Джон Маклауд и няколко месеца по-късно с помощта на биохимика Джеймс Колип успяват да произведат инсулин, който да бъде инжектиран на човек.
На 23 януари 1922 година 14-годишният Ленърд Томпсън става първият човек в света, който получава инсулинова инжекция като лечение за диабет. Два месеца по-късно Фредерик Бантинг отваря своя частна практика в Торонто, а новината за новооткритото лечение на "захарната болест" се разпространява светкавично в целия свят.
Едно от хилядите писма, които Фредерик Бантинг получава, е от Антоанет Хюз - съпругата на тогавашния американски държавен секретар Чарлз Евънс Хюз. Тя търси лечение за 14-годишната им дъщеря Елизабет, която страда от диабет. Бантинг се съгласява да лекува момичето, което пристига през август 1922 година в Торонто с медицинската си сестра. Елизабет тежи едва 20 килограма. По време на лечението тя води обстойни бележки в дневника си, които свидетелстват за огромния успех на Фредерик Бантинг. 3 месеца след пристигането си в Канада момичето е удвоило теглото си и може да се завърне у дома.
На 25 октомври 1923 година 32-годишният Фредерик Бантинг става първият канадец, на когото е присъдена Нобелова награда за медицина. Сериозният и срамежлив фермерски син, който пише писма на майка си всяка седмица, се превръща в национален герой.
Той споделя паричната си награда с Чарлз Бест и отказва да сложи името си върху патента за откритието си. Заедно с двамата си колеги - Бест и Колип - Бантинг продава патента върху инсулина, който може да му донесе милиарди, за 1 долар на Университета на Торонто.
"Инсулинът не ми принадлежи, той принадлежи на света", казва скромно Фредерик.
През 1934 година откривателят на инсулина получава рицарско звание от крал Джордж Пети, а когато избухва Втората Световна война Фредерик Бантинг отново е сред първите, които се включват в Медицинския корпус на канадската армия. На 20 февруари 1941 година, по време на военната му служба, Бантинг е на път към Великобритания. Самолетът, в който е великият учен обаче, се разбива в Нюфаундленд.
49-годишният Фредерик Бантинг е тежко ранен и колегите му не успяват да го спасят. Той издъхва на следващия ден.
"Твърдо вярвам, че човек може да постигне или да бъде всичко, което пожелае на този свят, ако е подготвен да прави жертви и мисли и се труди достатъчно дълго и достатъчно упорито".
Сър Фредерик Бантинг