Отказ от милиарди в името на науката: Откривателят на инсулина продава патента за $1

Фредерик Бантинг открива инсулина през 1921 г. заедно със своя асистент Чарлз Бест, спасявайки от смърт милиони хора по света, страдащи от диабет

11:39 | 14 ноември 2021 | Автор : Надежда Христова 59 13600 Снимка: Getty Images

Диабетът е заболяване, при което тялото е неспособно да усвоява правилно захарта. Преди повече от век лекарите познават "захарната болест", но не знаят причината за появата й, нито са способни да я лекуват. Така милиони хора по целия свят, които страдат от диабет, са обречени на множество увреждания, причинени от високата кръвна захар и в крайна сметка на преждевременна смърт.

Докато преди 101 години, един млад канадски учен не посещава Университета на Торонто, за да говори с новоназначения ръководител на катедрата по физиология - Джон Маклауд. Той се казва Фредерик Бантинг и работата му през следващата година ще доведе до откритието, което ще се окаже животоспасяващо за милиони болни - инсулина.

Embed from Getty Images

Роден на 14 ноември 1891 година във ферма близо до канадския град Алистън, провинция Онтарио, Фредерик Грант Бантинг е четвъртият и най-малък син от петте деца на Уилям Томпсън Бантинг и Маргарет Грант Бантинг. Местните учители описват малкия Фред като трудолюбив, срамежлив и сериозен ученик, който не блести с особени способности. Оценките му обаче са достатъчно високи, за да бъде приет в Колежа "Виктория" през 1910 година, където да изучава литература и история.

Обучението му в колежа, което може би е било повече по настояване на родителите, така и не се случва, защото преди да изтече първата учебна година Фредерик напуска и през есента на 1912 година се записва като студент по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Торонто. Бъдещият лекар иска да се включи в редиците на канадската армия по време на Първата световна война, но поради лошото му зрение военна служба е невъзможна. Затова Фредерик се присъединява към медицинския корпус.

На 9 декември 1916 г. Бантинг получава своята диплома по медицина, специалност ортопедия, а 3 години по-късно е демобилизиран и започва работа в Университета на Онтарио. В нощта на 31 октомври 1920 година, докато си води бележки върху научната публикация на д-р Моузес Барън за работата на панкреаса, Фредерик Бантинг е осенен от идея, която ще го доведе в Торонто. Какво е предизвикало интереса на младия ортопед към ендокринологията не е ясно, но историци считат, че това е смъртта на негов 14-годишен приятел от диабет.

Embed from Getty Images

Въпреки че Фредерик Бантинг е лекар, той няма никакъв опит в изследователската работа. Въпреки това той успява да "зарази" Джон Маклауд със своя ентусиазъм и така получава лаборатория, в която да работи върху изолирането на хормон, който може да регулира нивото на кръвната захар. Получава и асистент - студента по медицина Чарлз Бест и няколко кучета, върху които да провежда научните си експерименти.

С асистента си Чарлз Бест

Снимка: Getty Images

Наблюденията и изчисленията на Фредерик и Чарлз са записани в многобройни тетрадки. В тях се виждат и големите трудности, през които те преминават. Отстраняването на панкреаса е сложна операция и те губят много животни заради инфекции в горещото канадско лято. Тъй като университетът не предоставя достатъчно средства на двамата млади учени, Фредерик Бантинг продава колата си, за да купи още кучета и да продължи работата си.

Упоритостта им обаче е възнаградена. През юли 1921 година Бантинг и Бест инжектират инсулин на куче №410, което страда от диабет. Резултатите са смайващи - нивата на кръвната захар на животното спадат бързо в нормални граници. Двамата пишат възторжено писмо до Джон Маклауд и няколко месеца по-късно с помощта на биохимика Джеймс Колип успяват да произведат инсулин, който да бъде инжектиран на човек.

На 23 януари 1922 година 14-годишният Ленърд Томпсън става първият човек в света, който получава инсулинова инжекция като лечение за диабет. Два месеца по-късно Фредерик Бантинг отваря своя частна практика в Торонто, а новината за новооткритото лечение на "захарната болест" се разпространява светкавично в целия свят.

Едно от хилядите писма, които Фредерик Бантинг получава, е от Антоанет Хюз - съпругата на тогавашния американски държавен секретар Чарлз Евънс Хюз. Тя търси лечение за 14-годишната им дъщеря Елизабет, която страда от диабет. Бантинг се съгласява да лекува момичето, което пристига през август 1922 година в Торонто с медицинската си сестра. Елизабет тежи едва 20 килограма. По време на лечението тя води обстойни бележки в дневника си, които свидетелстват за огромния успех на Фредерик Бантинг. 3 месеца след пристигането си в Канада момичето е удвоило теглото си и може да се завърне у дома.

На 25 октомври 1923 година 32-годишният Фредерик Бантинг става първият канадец, на когото е присъдена Нобелова награда за медицина. Сериозният и срамежлив фермерски син, който пише писма на майка си всяка седмица, се превръща в национален герой.

Фредерик Бантинг е най-младият носител на Нобелова награда

Снимка: Getty Images

Той споделя паричната си награда с Чарлз Бест и отказва да сложи името си върху патента за откритието си. Заедно с двамата си колеги - Бест и Колип - Бантинг продава патента върху инсулина, който може да му донесе милиарди, за 1 долар на Университета на Торонто.

"Инсулинът не ми принадлежи, той принадлежи на света", казва скромно Фредерик.

Embed from Getty Images

През 1934 година откривателят на инсулина получава рицарско звание от крал Джордж Пети, а когато избухва Втората Световна война Фредерик Бантинг отново е сред първите, които се включват в Медицинския корпус на канадската армия. На 20 февруари 1941 година, по време на военната му служба, Бантинг е на път към Великобритания. Самолетът, в който е великият учен обаче, се разбива в Нюфаундленд.

49-годишният Фредерик Бантинг е тежко ранен и колегите му не успяват да го спасят. Той издъхва на следващия ден.

"Твърдо вярвам, че човек може да постигне или да бъде всичко, което пожелае на този свят, ако е подготвен да прави жертви и мисли и се труди достатъчно дълго и достатъчно упорито".

Сър Фредерик Бантинг