"Форин Афеърс": Не преувеличавайте заплахата от дезинформация
Омаловажаването на риска помага на чуждестранните пропагандисти, но и преувеличаването му също
"За съжаление руската пропаганда си проправи път в Съединените щати и зарази голяма част от ядрото на моята партия", заяви през март пред информационната платформа Puck конгресменът Майкъл Маккол, републиканец от Тексас, който председателства Комисията по външни работи на Камарата на представителите.
САЩ
- Fact Checker: Все по-трудно и важно става да се борим с дезинформацията
- Мария Габриел: Дезинформацията се разпространява онлайн шест пъти по-бързо от истината
- Образованието - стратегическият приоритет в борбата с дезинформацията
- Специален пратеник на САЩ идва у нас заради борбата с дезинформацията
- Дезинформация, генеративен ИИ, репресии: Предизвикателствата пред медиите, обсъдени от Г-20
- Камерън от София: Да се борим с руската дезинформация - особено тук, на предната линия
Нанси Пелоси, демократ от Калифорния и бивш председател на Камарата на представителите, излезе с подобно твърдение по-рано тази година, когато коментира протестиращи, които настояваха за прекратяване на огъня във войната на Израел с Хамас в ивицата Газа. "Това, че те призовават за прекратяване на огъня, е послание на Путин", каза Пелоси пред Си Ен Ен, като допълни: "Не се заблуждавайте, това е пряко свързано с това, което той би искал да види. Същото се отнася и за Украйна. Става въпрос за наратива на Путин. Мисля, че някои от тези протестиращи са спонтанни, органични и искрени. Някои, според мен, са свързани с Русия".
Подобни изказвания от целия политически спектър имат няколко общи тревожни неща. Те обвиняват чуждестранна намеса за проблеми, чийто произход очевидно е вътрешен. Те предполагат, че чуждестранната дезинформация е ефективна за повлияване на значителна част от гражданите на САЩ, но това не е така. Често тези твърдения са без доказателства.
Ясно е, че операциите за оказване на влияние в чужбина могат да предизвикат някои трудности на отворените общества, които насърчават свободния обмен на идеи. Но самоцелният и подвеждащ начин, по който някои държавни служители и изследователи говорят за пропагандата, не служи на американската демокрация, особено по време на оспорван изборен сезон. Всъщност, когато официалните лица преувеличават ефективността и влиянието на чуждестранните операции за влияние, най-много печелят самите режими, които ги произвеждат.
За да избегнат неволното подпомагане на противниците, американските служители и изследователи трябва да се пазят от два капана. Омаловажаването на заплахата от чуждестранни кампании за дезинформация рискува да улесни лошите да се възползват от неподготвената общественост. Но обратното също е вярно: преувеличаването на силата на пропагандата рискува да засили ефекта не само на първоначалната лъжа, но и на още по-разяждащ и поляризиращ наратив - че американските политици са някак дистанционно управлявани и че гражданите на САЩ нямат право на действие.
Кой кого повтаря?
Често руската дезинформация повтаря тезите на американската крайна десница, а не обратното. Миналата есен представителката на Републиканската партия от Джорджия Марджъри Тейлър Грийн написа в Х: "Всеки, който гласува за финансирането на Украйна, финансира най-корумпираната парична схема от всички чуждестранни войни в историята на страната ни." Тя включи линк към опровергана статия, публикувана от Фондация "Стратегическа култура" - руско разузнавателна организация, която вече е санкционирана от Министерството на финансите заради ролята си в намесата в изборите в САЩ през 2020 г. В статията се твърдеше невярно, че съветниците на украинския президент Володимир Зеленски са купили две яхти за 75 млн. долара. Две седмици след туита на Грийн сенаторът Джей Ди Ванс, републиканец от Охайо, повтори невярното твърдение в подкаст, воден от Стив Банън, десен провокатор, служил като съветник на президента Доналд Тръмп. "Има хора, които биха намалили социалното осигуряване, биха хвърлили бабите и дядовците ни в бедност", изригна Ванс. "Защо? За да може един от министрите на Зеленски да си купи по-голяма яхта?"
На пръв поглед изглежда, че Ванс и Грийн наистина са преповторили руската пропаганда, разпространявана от организация, свързана с Кремъл, която е била санкционирана от правителството на САЩ. Всъщност слухът за яхтата от известно време тихо циркулираше в конспиративните среди на американската десница. Самият Ванс беше изказал това твърдение още през юли 2023 г. Говорейки на конференцията Turning Point Action Conference, крайнодясно събрание в Уест Палм Бийч, Флорида, Ванс заяви пред препълнената зала, че не желае да "унижава нашите баби и дядовци, за да изпрати още една яхта на Владимир Зеленски". Пет месеца по-късно руснаците подхванаха дясното изказване, превърнаха го в съобщен факт и го засилиха.
Тази динамика, при която американските разпространители на теории на конспирацията и чуждестранните разузнавателни агенти се подхранват взаимно в порочен кръг, не е нова. По време на Студената война КГБ провежда активни действия срещу съперниците на Москва, като използва съществуващите социални пукнатини, например като подбира и усилва слухове в целевата страна. И тогава, и сега чуждестранните агенти рядко измислят политически разделения или конспиративни теории: те засилват съществуващите.
През 80-те години на ХХ век съветските и източногерманските служби за сигурност провеждат пропагандна кампания под кодовото име "Операция Денвър", в която разпространяват необоснованото твърдение, че американската армия е създала ХИВ в лаборатория за биологично оръжие във Форт Детрик, Мериленд. Този пагубен и поляризиращ мит има голям обхват. През 2005 г., дълго след разпадането на Съветския съюз, американските попзвезди Кание Уест и Адам Ливайн издават хит сингъл, който включва текста "Знам, че правителството администрира СПИН". Но би било грешка да приписваме този слух или степента на неговия обхват на външни разпространители на влияние. Историците са доказали, че комунистическите разузнавателни служби не са измислили този мит. По-скоро изпълнителите са се хванали за конспиративната теория, която се е появила сама в Съединените щати, след като крайнолеви активисти са измислили историята и първоначално са я разпространили. Огънят вече е бил запален, а комунистите само са налели масло в него.
По обратен път за противниците на САЩ пропагандната кампания може да получи най-голям тласък, след като бъде разкрита. Правителството на САЩ разкри и санкционира Фондация "Стратегическа култура" като прикритие на руското разузнаване много преди Грийн да я посочи като източник в социалните медии. Въпреки това руската агенция за външно разузнаване не закри разкритото прикритие, а удвои усилията си, като разпространи още фалшиви новини. Служителите на руското разузнаване вероятно планират кампаниите си така, че подобни лъжливи новини да получат още по-голяма популярност, след като подмолните действия бъдат разкрити. След като бъде разкрита като пропаганда, фалшивата история за закупуването на луксозни яхти от съветниците на Зеленски служи за засилване на идеята, че политиците, политическите коментатори и значителна част от избирателите са неволни поддръжници на чуждо влияние или дори в сговор с врага. Това разяждащо недоверие е най-сериозната заплаха за американската демокрация повече от самата чужда намеса.
Намаляване на шумотевицата
С наближаването на президентските избори в САЩ нездравословната фиксация върху чуждестранната дезинформация кара изследователи и организации да бързат да публикуват смели твърдения за обхвата на чуждестранното влияние. Съществуват силни стимули за преувеличаване на обхвата и силата на чуждестранните кампании за дезинформация. За някои разследващи екипи и институции голямото разобличение може да донесе отразяване в пресата, по-големи бюджети, инвестиционни долари, безвъзмездни средства и ползи за репутацията, дори ако разкритата дейност не заслужава толкова голямо внимание.
Прекалените репортажи могат да направят активните мерки на Русия много по-успешни. Преди да разкрият операция за чуждестранно влияние, държавните служители и анализаторите в изследователски организации и компании за сигурност трябва да си зададат няколко трудни въпроса. Дали твърденията им са пряко подкрепени с твърди доказателства - доказателства, които те са в състояние и желаят да споделят с по-широката изследователска общност? Дали разкриването ще вдъхне нов живот на измислената история? И дали това ще подкопае доверието на обществото в публичните институции и медиите, като по този начин ще обслужи интересите на противниците?
Журналистите също не трябва да прокарват съмнителни линии, да повтарят колебливи твърдения за това кой е отговорен, да твърдят без подходящи доказателства, че опитът за дезинформация е бил успешен, да цитират източници, без да проверяват твърденията им, или да спекулират с причините, поради които заподозрян противник може да е участвал в измамни практики.
Новинарските емисии, които отразяват разследващите репортажи на други организации и изявленията на държавни служители, трябва да полагат по-големи усилия да не повтарят подвеждащи твърдения. Самият инцидент, който предизвика забележките на Маккол за това, че собствената му партия е "заразена" от руската пропаганда, илюстрира тази динамика. Ен Би Си Нюз съобщи за коментарите на Маккол, като озаглави статията си "Как републиканските законодатели отразяват руската пропаганда", в материала се твърдеше, че републиканците "папагалстват" скрита чуждестранна дезинформация. Подобни твърдения направиха различни издания - от "Уолстрийт Джърнъл до Би Би Си. По-внимателното вглеждане във фактите в тези случаи обаче разкрива обратното: че руската дезинформация е папагал на американската крайна десница.
Прекъсването на пропагандните усилия на злонамерени чуждестранни действащи лица е важна работа, но тя трябва да се извършва задълбочено, точно и пропорционално. Преувеличаването на ефектите от чуждестранните кампании за влияние служи само на чуждестранните агенти. То насърчава конспиративното мислене, при което се предполага, че скрити врагове създават проблеми, инакомислещите са просто папагали на чужди шпиони, а доверието в открития демократичен дебат е подкопано. Най-важното е, че фалшивите твърдения за тайна чуждестранна намеса освобождават лидерите на САЩ от отговорност за състоянието на политическия ни дискурс.