Образованието - стратегическият приоритет в борбата с дезинформацията

ЕК и българският еврокомисар Мария Габриел със специален фокус върху обучението на преподаватели и създаването на учебни програми за цифрова грамотност и борба с фалшивите новини

11:27 | 24 януари 2023 77 6214 Снимка: iStock by Getty Images

Във времена на силна пропаганда и дезинформация, прилагането на критично мислене при сърфиране онлайн вече е задължение на гражданите от всички поколения. Образованието трябва да изиграе своята изконна роля - да предостави на младите хора умения и компетенции, необходими в обществото днес и утре. Критичното мислене, проверката на източниците, размисълът върху какво четем, споделяме и създаваме в социалните медии вече не са просто полезни умения, е новото АБВ във виртуалната информационна хигиена.

Избрано

През 2017 г. словосъчетанието "фалшиви новини" беше определено от речника на Колинс за Дума на годината. Шест години по-късно сме свидетели на все по-натрапчива и разпространяваща се онлайн дезинформация, а думи като "трол" и "кликбейт" от ИТ терминологията вече са част от ежедневието ни.

По данни на проучване на Евробарометър от юли 2022 г. за медиите и новините българите са излагани на фалшиви новини три пъти по-често от средното за ЕС. Почти половината от анкетираните се чувстват много уверени да разпознават дезинформацията при сблъсък с нея. В същото време през 2022 г. България се нарежда на 33-о място в индекса за медийна грамотност на отвореното общество - София, последна сред страните-членки на ЕС. Индексът взима предвид няколко елемента, включително качеството на образованието.

Вторичен анализ на резултатите от проучването на програмата за международно оценяване на учениците PISA сред 15-годишните разкрива, че на едва на малко повече от половината българчета им е обяснено в училище как да разпознават дали информацията е пристрастна или не, докато на 2/3 е преподавано как да определят дали да се доверят на информация в Интернет. Тези данни се основават на самооценка. Ако разгледаме по-общо резултатите при директно оценяване в Европа, всеки трети осмокласник не постига задоволителни резултати по отношение на уменията си в областта на информацията и компютърната грамотност. Де факто, тези млади хора са цифрово неграмотни.

В 21-ви век, когато Поколението Z на практика прекарва ежедневието си онлайн и си набавя новини и информация главно чрез социалните мрежи, тази тенденция е повече от притеснителна.

В последните години Европейската комисия изведе борбата с дезинформацията сред своите приоритети. Инициативи като Плана за действие за европейската демокрация и по-скорошния Законодателен акт за цифровите услуги целят безопасна онлайн среда, като последният възлага безпрецедентни отговорности на технологичните гиганти, що се отнася до типа информация, до която предоставят достъп.

Но най-стратегическият инструмент в борбата с дезинформацията - както в кратък, така и в дългосрочен план, остава образованието. Създаването на критични и добре информирани и устойчиви на дезинформация граждани изисква развиване на умения и рефлекси от най-ранна възраст.

Миналият октомври, като част от по-широката си политическа стратегия за подкрепа на цифровизацията в образованието, ЕК публикува насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаването на цифровата грамотност чрез образование и обучение на всички официални езици на Съюза, включително и български. Разработени под егидата на българския еврокомисар Мария Габриел, насоките целят да подпомогнат учители от началното и средно образование да се справят с тези належащи проблеми и да подходят към тях по интересен и подходящ начин за учениците си. По повод публикуването им, Габриел казва:

"Дори и учител с малко или никакъв предишен опит в цифровото образование ще има възможност ефективно да обясни на учениците си как да разпознават дезинформация. Убедена съм, че тези насоки ще доведат до промяна".

Виж още Мария Габриел и Европейският институт по иновации и технологии създават платформа за образователни курсове

Насоките са от помощ на учителите да се справят с нелеки въпроси като "Как да превърна класната си стая в място, където учениците имат желание да споделят преживяванията си онлайн?" и "Как да се свържа с колеги, които също се занимават с тези въпроси?". Документът предлага на учителите как да се справят с въпроси, идващи от техните ученици, като например "Какво представлява дезинформацията и как да я разпознаем?", "Кой и как създава фалшивите новини?" както и "Каква е разликата между невярна и злонамерена информация?".

Насоките предлагат и редица практически учебни планове, които могат да бъдат използвани от учителите в часовете по гражданско образоване, литература, чужди езици или часа на класа. Те са разработени в сътрудничество с експертна група, обединяваща представители на академичните среди, образователния и неправителствения сектор, обществени телевизии и дигиталния бизнес.

Темата за цифровата грамотност и борбата с дезинформацията чрез образование се радва и на таргетирано европейско финансиране. Еразъм+ като основна европейска програма в сферата на образованието е финансирала повече от 2600 проекта по темата на стойност от 241 милиона евро за периода 2014-2020 г. През 2021 г. повече от 90 проекта са се занимавали с тези теми, а тази година специален фокус дори е оставен на обучението на учители и създаването на учебни програми за цифрова грамотност и борба с дезинформацията.

ИЗБРАНО