Сърдечна недостатъчност: От диагноза до съвременно лечение

Снимка: Novartis

Сърдечна недостатъчност: От диагноза до съвременно лечение

07:44 | 10 декември 2024 | Автор: Цветелина Георгиева 0 19561 Снимка: Novartis

Според последни данни на НЗОК в България годишно се хоспитализират 75 000 - 90 000 пациенти със сърдечна недостатъчност. Информационната кампания на Novartis България "Аз обичам живота" цели да предостави полезна информация относно симптомите и превенцията на заболяването, както и да помогне на пациентите да водят пълноценен начин на живот. Доц. д-р. Рая Иванова споделя кои са най-важните неща, които трябва да знаем за сърдечната недостатъчност, за какво трябва да внимават пациентите и какви са новостите в лечението.

Какво заболяване е сърдечната недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност (СН) представлява краен етап от развитието на всяко сърдечносъдово заболяване, независимо от първоначалната му причина. В световен мащаб е налице тревожна тенденция за нарастване на честотата на СН във връзка с увеличаването на рисковите фактори и причините, които водят до развитие на болестта. Тя е значим не само здравен, но и социален проблем, тъй като се асоциира с мултифакторна генеза, влошено качество на живот, висок леталитет и значителни разходи за лечението ѝ.

Сърдечната недостатъчност е прогресиращо хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за сърдечната недостатъчност е структурно и/или функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и/или повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой. Настъпва, когато сърцето има нарушена помпена функция и не може да осигури необходимата циркулация, за да отговори на нуждите на организма за оксигенирана (наситена с кислород) кръв, или когато, за да направи това, се изисква увеличен обем на кръвта, което води до натрупване на течност в белите дробове и периферните тъкани. Едно от най-честите оплаквания на пациентите със СН е намаляване на физическия капацитет - умора и невъзможност за изпълнение на определени физически дейности. Друго характерно оплакване е недостигът на въздух и задух. Израз на СН са появата на отоци по долните крайници (около глезените и стъпалата), подуване на корема, тежест в дясно подребрие, ускоряване на сърдечната дейност.

Пациентите могат да съобщават за нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване. За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят редица заболявания като исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, клапни сърдечни заболявания, диабет, затлъстяване, преживян миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др. Именно пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност. СН се разделя на ясно дефинирани фенотипове въз основа на измерването на фракцията на изтласкване (ФИ % на лявата сърдечна камера).

Европейското кардиологично дружество определя три основни варианта на СН, съобразно измерената ФИ: СН с намалена ФИ под 40 % (СНнФИ), СН с леко намалена ФИ между 41%-49% (СНлнФИ) и СН със запазена ФИ над 50% (СНзФИ). Приблизително половината от диагностицираните пациенти със СН имат сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ), която се определя като едно от най-големите предизвикателства в сърдечно-съдовата медицина. Разграничаването на пациентите със сърдечна недостатъчност е важно поради различните подлежащи етиологии, демографски особености, коморбидности и отговори към приложената терапия. Ранната диагноза на сърдечната недостатъчност е от съществено значение за лечението и прогнозата на пациентите. Диагнозата се основава на характерните оплаквания и симптоми, изследване на нивата на някои специфични биомаркери в кръвта, наречени натрийуретични пептиди, както и на обективната оценка на помпената функция на сърцето с помощта на ехокардиография.

За откриване на конкретната причина може да се наложи сърдечна катетеризация/коронарография) или образно изследване като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на сърце, което да даде допълнителна ценна информация за вида на миокардното увреждане - наличие на възпаление, фиброза, отлагане на някои вещества, лошо кръвоснабдяване. Колкото по-навреме се постави правилна диагноза и се започне адекватно лечение, толкова по-благоприятна е прогнозата на пациентите със СН.

Колко хора в България са засегнати от сърдечна недостатъчност?

По последни данни на НЗОК в България пациентите със СН са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000-90 000 от тях. Около 17% от пациентите със СН влизат в болница повторно в рамките на една година, като средната продължителност на болничния престой е 5-10 дни. В световен мащаб засегнатите от сърдечна недостатъчност са над 64 милиона души. Заболяването засяга повече от 15 милиона в Европа, което го превръща в истинска пандемия. Сърдечната недостатъчност се среща във всички възрастови групи, но честотата ѝ се увеличава почти линейно с нарастване на възрастта, т.е. колкото по-възрастен е един човек, толкова по-голям риск има да развие сърдечна недостатъчност. Честотата на сърдечната недостатъчност във възрастта под 55 години е около 1%, а над 70 години - повече от 10%. Поради общото увеличаване на населението и застаряването му броят на пациентите със сърдечна недостатъчност непрекъснато се увеличава, въпреки че лечението на различните заболявания, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност, се подобрява.

Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация на хора на възраст над 65-годишна възраст и една от водещите причини за хоспитализация сред пациентите на възраст между 65 и 84 години, като голям процент от засегнатите се рехоспитализират повторно в рамките на шест месеца. Това води до сериозна тежест за здравната система - 1-2% от бюджета за здравеопазване в световен мащаб се изразходват за лечение на сърдечна недостатъчност.

Как се справя съвременната медицина със заболяването сърдечна недостатъчност? Какви са новостите в лечението?

Лечението на сърдечната недостатъчност е едно от най-големите предизвикателства в кардиологията. Основните цели на терапията са свързани с подобряване на прогнозата и удължаване живота на болния, намаляване на смъртността и заболеваемостта, облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живот, намаляване на хоспитализациите. През последните години има огромен напредък в лечението на СН. В България лечението на сърдечната недостатъчност се води съобразно актуалните европейски препоръки за лечение на СН. Алгоритмите са изградени на базата на най-новите теоретични познания, както и въз основа на последните данни от проведените клинични изпитвания, регистри, анализи и метаанализи, които са залегнали в европейските препоръки за лечение на острата и хронична СН. Разполагаме с четири фундаментални фармакологични лечения, с които можем да променим прогнозата на болните със СН, да намалим повторните хоспитализации и смъртността. Успешно лекуваният пациент със СН е освен с овладяни оплаквания, също с намалени нужди от болнично лечение и с добро качество на живот. При някои пациенти може да се наложи имплантирането на специални механични устройства като тези за ресинхронизираща терапия или кардиовертер дефибрилатор.

Те могат да подпомогнат сърцето, когато е твърде слабо, или да спасят живота на пациента при поява на животозастрашаващо ритъмно нарушение. Хирургично лечение е показано при тежко увреждане на клапите или на коронарните съдове/аортата и др. Правилният избор на лечение на СН зависи също от наличието на придружаващи заболявания при конкретния пациент, индивидуалната поносимост на медикаментите и не на последно място - от достъпа до модерна терапия. В България повечето съвременни терапии за СН са достъпни скоро след одобряването им за употреба. Днес здравните специалисти и пациентите със симптоматична хронична сърдечна недостатъчност в Европа (респективно и българските пациенти) имат достъп до всички иновативни терапевтични възможности.

Можем ли да твърдим, че хората с този проблем имат възможност да водят пълноценен живот? Какво трябва да правят и за какво да внимават?

Сърдечната недостатъчност е синдром, който наблюдаваме в хода на множество сърдечносъдови заболявания. В днешно време разполагаме със сериозни медикаментозни и немедикаментозни методи за лечение на тези пациенти. Огромният прогрес в съвременните терапевтични стратегии с медикаменти и устройства дори и при тежки промени в сърдечно-съдовата система могат да осигурят нормален начин на живот за продължителен период при редица болни със СН. При правилно лечение и спазване на указанията на наблюдаващия лекар животът на пациентите с лека и умерена степен на сърдечна недостатъчност не би се различавал от този на хората без сърдечни проблеми. Пациентите със СН трябва стриктно да провеждат назначената им от лекуващия кардиолог терапия. Проучванията показват, че придържането към медикаментозното лечение е свързано с по-нисък риск от 30-дневна рехоспитализация. Спирането на даден медикамент или промяна в дозата му трябва да става след обсъждане с лекуващия лекар, който преценява дали конкретният медикамент трябва да се спре или замени с друг.

Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се обучат да разбират и оценяват собствената си прогноза и различните фази на болестта. Да правят редовни физически упражнения, съобразени с функционалния им статус, така че физическата активност да бъде адаптирана към техните симптоми. От съществено значение е и начинът на хранене и спазване на здравословна диета, включваща дозиран прием на течности (около 1,5 л. дневно, но не и по-малко), да се избягва недохранването и прекомерният прием на сол (повече от 5 г дневно), както и поддържане на подходящо телесно тегло. Здравословният хранителен режим се състои от разнообразни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни с високо съдържание на фибри, нетлъсто месо без кожа, риба, ядки и бобови растения. Трябва да се ограничат наситените мазнини, трансмазнините, холестеролът, солта, червеното месо, сладките храни и подсладените със захар напитки.

Алкохолът трябва да се ограничи в съответствие с препоръките, тютюнопушенето да се прекрати. Спазването на назначената медикаментозна терапия, указанията за начин на живот и хранителен режим са от съществено значение за подобряване качеството на живот на пациентите. Необходим е стриктен контрол на рисковите фактори и заболяванията, които могат да доведат до СН - те са хронични и изискват дългосрочно лечение. Не на последно място значение има и информираността на пациентите и техните близки за естеството на тяхното заболяване, необходимостта от придържане към терапията, избягване на усложненията и разпознаването на евентуалните прояви на клинично влошаване.

Българският пациент придържа ли се към съветите на лекаря? Какви са Вашите наблюдения?

За жалост, при редица пациенти повод за влошаване на тяхната симптоматика и необходимост от хоспитализация е спирането на назначената им терапия или редуциране на дозите на медикаментите от тях без консултация с лекар по различен повод. Това се среща често при по-възрастните пациенти, а при тях СН е с най-голяма честота. Ето защо пациентите трябва да са информирани, да се придържат към назначената терапия, да се проследява динамиката на техните симптоми и при влошаване да се търси навреме лекарска помощ. Голямо значение има и участието на семейството и близките хора в тяхното лечение, както и наблюдение да спазват назначената терапия, здравословен начин на хранене и двигателен режим.

Може ли да ни дадете положителен пример с Ваш пациент, който е постигнал значителен успех в лечението си, защото спазва стриктно препоръчаното му лечение?

Тези пациенти не са един или двама. Всеки от тях е с различен дебют на своето заболяване. Например, преди две години синът на един пациент ме помоли да прегледам баща му, който живее на село и при последната им среща забелязал, че има изразени отоци по краката и се задъхва, когато говори. До тогава не е приемал никакви медикаменти. При прегледа се установи, че е с изразена тахиаритмия, изразени отоци и данни за тежка дисфункция на лявата камера на сърцето. Започнахме терапия за контрол на аритмията, оточния синдром, осъществи се коронарография с данни за необходимост от последващо стентиране. Поради показанията се постави и пейсмейкър ресинхронизираща система. Състоянието на пациента значително се подобри, беше изписан от болницата на оптимална медикаментозна терапия съгласно съвременните препоръки. При контролния преглед през тази година пациентът бе без оплаквания и без ограничения на неговите ежедневни физически дейности, продължавайки без прекъсване своята терапия. Не без значение е и контролът от страна на близките, които бяха запознати с естеството и тежестта на неговото заболяване.

Снимка: Novartis

Кое е най-важното нещо, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят?

Необходимо е да са информирани за това заболяване и при поява на типични симптоми или влошаване на техните оплаквания да се консултират с кардиолог. Днес има съвременни диагностични методи, които могат да определят точната причина за сърдечна недостатъчност. Съвременното медикаментозно и немедикаментозно лечение може да подобри тяхното качество на живот и тяхната прогноза. Необходимо е да спазват и да се придържат към назначената им терапия, да водят здравословен начин на живот и двигателен режим. През последните години прогнозата на пациентите със СН е значително подобрена - на фона на съвременната терапия те имат по-малко ограничения в ежедневните си дейности, по-рядко се налага да бъдат лекувани в болница поради декомпенсация на заболяването, наистина живеят по-добре и по-дълго. Ранното диагностициране и своевременно започване на лечение е ключов момент за подобряване на прогнозата. Следващите стъпки са придържане към назначената терапия, проследяване на ефектите и оптимизиране на дозата на отделните медикаменти.

По отношение на превенцията, има ли нещо, което всеки може да прави, за да се предпази от сърдечна недостатъчност?

Разбира се. На първо място може да се посочи контролът на рисковите фактори и лечението на всички сърдечносъдови заболявания, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност - адекватно лечение на артериалната хипертония, контрол на рисковите фактори за коронарна болест на сърцето, дислипидемия, захарен диабет, затлъстяване, обездвижване, тютюнопушене.

ДОЦ.Д-Р РАЯ ИВАНОВА, дм - Началник интензивно отделение в клиника по кардиология "Проф. Константин Чилов" към УМБАЛ "Александровска", гр.София

Завършва медицина през 1986 година в МУ - София. Има специалности по вътрешни болести и кардиология, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Дългогодишен преподавател към Медицински университет - София на студенти по медицина и фармация на български и английски, както и на специализанти по кардиология. Владее всички методики в неинвазивната кардиология. От 2017 година след защитена дисертация е доцент към клиниката по кардиология към УМБАЛ"Александровска". Член е на Дружеството по кардиология и Европейското кардиологично дружество. Клиничните ѝй интереси са в областта на лечението на сърдечната недостатъчност, артериалната хипертония, острите коронарни синдроми и оценка на сърдечно-съдов риск. Д-р Р. Иванова има над 150 статии в наши и чужди издания, участия в национални и международни форуми с обзорни лекции, научни доклади и постери.