Три ключови решения на Народното събрание чакат финалната санкция на Конституционния съд - конституционната реформа, продължителността на мандата на новите съдии, както и дали изборът на Десислава Атанасова от ГЕРБ и на Борислав Белазелков от квотата ПП-ДБ не е противоконституционен.

Споровете дали решенията на парламента могат да влязат предварително в сила разгърнаха нов етап от конфронтацията между държавния глава Румен Радев и мнозинството в НС, като президентът поиска новите съдии да не полагат клетва преди окончателното решение на КС.

И докато политици и конституционалисти гадаят какво ще се случи, Dir.bg ви припомня решенията на КС, които отмениха ключовите гласувания в Народното събрание от началото на промяната след изборите през април 2021 година.

Отнемането на шофьорската книжка заради неплатени глоби

В края на март 2021 година КС обяви за противоконституционно решението на депутатите за временното отнемане на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени глоби. Делото беше образувано по жалба на омбудсмана Диана Ковачева, след като по границата с Гърция имаше масови проверки, а още по-големите опашки на пунктовете създадоха хаос и разгневиха множество граждани.

От съда посочиха, че с тази поправка законодателят е ограничил упражняването на основни конституционни права на гражданите, каквито са правото на свободно придвижване и правото на собственост.

"След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения", обясниха тогава конституционните съдии.

10-годишната абсолютна давност за задължения на гражданите

Месец по-късно КС отмени и решението на депутатите разпоредбата от Закона за задълженията и договорите, с която се предвиждаше новата 10-годишна абсолютна давност за задължения на граждани да започне да тече за заварените дългове не от влизането ѝ в сила на 2 юни 2021 г., а от различни по-ранни моменти.

"Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.)", се посочва в решението на Конституционния съд.

Абсолютната давност, подобно на погасителната, няма да тече докато трае съдебният процес за вземането, както и между деца и родители, или настойници и попечители, между съпрузи и срещу управители (всички хипотези на чл. 115 ЗЗД). А ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането ѝ, няма право да си иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че е изтекла, обяснява тогава Lex.bg.

Даренията от фирми за партии

В края на април КС обявява за противоконституционни и всички разпоредби, които позволяват фирми да правят дарения на партии.

Според съда тогавашните текстове са позволявали не само частни, но и  фирми с държавно и общинско участие, което е "недопустимо".

"Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята ѝ на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании", отбелязаха конституционните съдии.

"В Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци. Това, обаче може да става по също така ясни правила, каквито се изискват за публичното финансиране", добавят от КС.

 Специалният прокурор, който да разследва главния

Според съдиите новосъздадената фигура - специален прокурор, е в разрез с основния закон. 

За противоконституционен беше обявен и чл. 46, ал. 8 НПК, който изключва актовете на специалния прокурор от вътрешен контрол в прокуратурата, както и от надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор. И тази на чл. 136, ал. 11 от ЗСВ, която го поставяше извън всякаква йерархия в държавното обвинение.

КС "отмени" и въвеждането на съдебен контрол върху отказите на този прокурор да образува досъдебно производство (чл. 213а, ал. 2 НПК). За противоконституционна е обявена и специалната подсъдност на делата срещу главния прокурор - те трябваше да се гледат в спецсъда (чл. 411а, ал. 4 от НПК).

По-рано КС обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 194, ал. 6 НПК, а с нея се регламентира, че специалният прокурор разследва престъпленията, извършени от главния прокурор или заместниците му. Без възлагането на това правомощие - новата фигура губи смисъл и основа.

Фалитът на КТБ

"КС обявява за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за 117 изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.)", се посочва в решението на съда. 

От него всъщност става ясно, че се придава обратна сила на всички изменения за банковата несъстоятелност от 2015 г. и 2018 г. и с отпадането им целият пакет от промени, направен през тези две години, няма да важи за казуса КТБ - противоконституционни са седем от множеството разпоредби, създадени специално за банковата несъстоятелност.

КС специално обяснява, че оспорените пред него текстове на практика се отнасят до производство по несъстоятелност на КТБ и отправя сериозни критики към БНБ за бездействието ѝ, способствало за изпадането на КТБ в неплатежоспособност, обяснява тогава Lex.bg.

Мораториумът върху действията на "Борисов 3"

Според КС той е противоконституционен.

Едновременно с това обаче съдът отклони искането за установяване на противоконституционност" на Решение на Народното събрание от 22 април 2021 г. за налагане на мораториум върху определени действия на държавните органи.

Конституционният съд посочи обаче, че "е недопустимо" с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, на други държавни органи, установени от Основния закон и на съдебната власт.

Приетият мораториум от Народното събрание срещу решенията на последното правителство на Бойко Борисов действаше от 22 април до 12 май, когато встъпи първото служебно правителство на Стефан Янев.

Разпоредби в Закона за устройство на територията

Две от тях са обявени за противоконституционни - изискване, за да бъде издадено разрешение за строеж - да има приложен подробен устройствен план (ПУП) за улицата, на която ще се изгражда нов обект, тоест общината вече трябва да е собственик на всички части от парцели, които са предвидени за изграждането на улица и едва когато това е факт, човек ще може да получи разрешение за строеж в собствения му имот; и забраната за въвеждане в експлоатация на строежите, която преди това важеше само в курортите и ваканционните селища, но беше разпростряна върху всички обекти в цялата страна.

Конституционният съд намира, че двете разпоредби нарушават принципите на правовата държава за гарантиране и неприкосновеност на частната собственост, поради което ги обявява за противоконституционни, обяснява Lex.bg.

Съдебната власт, движението по пътищата и Наказателния кодекс

До края на 2021 година Конституционният съд отменя още няколко решения на Народното събрание, свързани със законите за съдебната власт, движението по пътищата, както и с Наказателния кодекс. 

Ето и какви са решенията:

"Обявява за противоконституционни разпоредбата на чл. 143, ал. 1, предл. второ от Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 80 от 24.09.2021 г.) и на разпоредбата на §63 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.)". - Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.

"Обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3, в частта "независимо чия собственост е", на чл. 242, ал. 8, в частта "и когато не е собственост на дееца", на чл. 280, ал. 4, в частта "или му е предоставено доброволно" и на чл. 281, ал. 3, в частта "или му е предоставено доброволно" от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., посл. изм. ДВ, бр. 9 от 2.02.2021 г.)"В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

"Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 64, ал. 2, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., посл. изм., ДВ, бр. 80 от 24.09.2021 г.)."Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.

Мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти

Това е първото решение на съда за отмяна на гласуване в НС за 2022 година.

Мораториумът беше въведен в Закона за собствеността (ЗС) през 2006 г. и оттогава непрекъснато бива удължаван, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г.

В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е вещ държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността тя отпадна (законодателят я остави само по отношение на публичната държавна и общинска собственост) и така до 2006 г., когато малко преди да изтекат 10-те години, които позволяват да се придобие имот и при недобросъвестно владение, беше въведен първият мораториум по отношение на държавната и общинската собственост, добавя Lex.bg.

В продължение на над 15 години държавата го удължава, като всеки път мотивът за това е, че още не е приключил процесът по регистриране и актуване на имотите ѝ, както и този на общинската собственост.

Квотите за преназначаване на спецмагистратите

Според КС то е противоконституционно, за разлика от закриването на спецправосъдието. 

Закриването на специализираните съдилища и прокуратури не противоречи на Конституцията, обяви Конституционният съд, но отмени т. нар. квоти за преназначаване на спецмагистратите в други съдилища и прокуратури.

За противоконституционни съдът прие единствено двата текста, които се отнасят до квотата от съдиите, прокурорите и следователите, които да се преназначат в съдилища и прокуратури съответни на закриваните специализирани структури.

Текстовете предвиждаха в един съд да се преназначават до една четвърт от спецсъдиите, а в една прокуратура и един следствен отдел - до една трета от спецпрокурорите и спецследователите.

Шефът на КЕВР

"КС обявява за противоконституционно Решение на Народното събрание от 9 февруари 2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр. 13/2022 г.)", заявяват в края на юли 2022 година съдиите.

В началото на годината депутатите избраха Станислав Тодоров за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Дебатът тогава продължи над два часа, а от опозицията изразиха съмненията си дали Тодоров отговаря на изискванията в Закона за енергетиката и кога са били подадени документите му - в действието на новия или стария закон.

Плащанията на пътни фирми

КС отне това право на парламента, обявявайки за  противоконституционно решение на Народното събрание за предприемане на действия от АПИ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа.

Делото беше образувано в началото на май месец по искане на народни представители от ГЕРБ-СДС. Депутатите настояват пред съда решението на НС да бъде обявено изцяло като противоконституционно. То е свързано с това АПИ да заплати 50 процента от задълженията си по договори за поддържане на републикански пътища от бюджета си за 2022 г.

Според решението останалите 50 процента трябва да се извършват след решение на НС, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Според народните представители, въпросното решение на НС нарушава принципа на право на защита на гражданите, принципа на независимост на съда и принципа на подконтролност на актовете и действията на административните органи от страна на независимата съдебна власт.

Сроковете за отчуждаване на имотите в столицата

Според КС разпоредбата, заради която в продължение на години действаха по-дълги срокове за отчуждаване на частни имоти в полза на държавата или общината в София, е противоконституционна.

Става дума за чл. 23 от Преходните и заключителни разпоредби на измененията в Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) от 2018 г. 

Тя въвежда специални срокове за отчуждаване на имоти за изграждане на държавни и общински обекти, различни от тези в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които важат за всички останали имоти в държавата.

Наказателният кодекс и Законът за здравето

През 2022 година КС отменя още две решения на депутатите, свързани с Наказателния кодекс и Закона за здравето.

Ето и какво се посочва в решението на съдиите:

"КС обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 329, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., в сила от 01.05.1968 г., посл. изм. бр. 53 от 08.07.2022 г.)" - Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

"КС обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70 от 2004 г., посл. изм. и доп. бр. 62 от 2022 г.)" -  В тези случаи, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, лицето, чието настаняване се иска, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участват в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице.

Председателят на Сметната палата

В края на юли 2023 година Конституционният съд единодушно обяви за противоконституционно решението на предишното Народното събрание да освободи Цветан Цветков като председател на Сметната палата.

Така се появи и прецедент - за противоконституционно е обявено освобождаването от длъжност на човек с изтекъл мандат.

Решението на НС за това е невалидно, но то няма възстановителна сила, подобно на съдебните решения при незаконно уволнение, още повече, че мандатът на Цветков беше изтекъл към момента на освобождаването му.

Шофьорски книжки срещу платени глоби

Според КС е противоконституционно решението на НС да не се издават или връщат отнети книжки на шофьорите, които не са си платили глобите към КАТ.

Става дума за чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, в който се казва, че "не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби".

Тя беше оспорена пред КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Докладчик по делото беше Таня Райковска, добавя Lex.bg.

Адвокатите изтъкнаха, че чл. 159, ал. 2 от ЗДвП противоречи на принципа на правовата държава, на правото на собственост и на правото на свободно придвижване. Те посочиха, че с тази разпоредба законодателят ограничава основни права на гражданите, за да принуди длъжниците да си платят глобите към КАТ, като това става извън установения ред за принудително изпълнение срещу неизрядни длъжници. Искането стъпва и на решението на КС от 2021 г. (повече за него виж тук), с което беше обявено за противоконституционно временното отнемане на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени глоби, като подчертават, че случаят е аналогичен. Тогава КС заяви: "Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите".

Изборът на парламента за и.д. шеф на Сметната палата

След решението за шефа на Сметната палата, КС реши, че и частта от решението на парламента за правилата за избор на председател на Сметната палата, която касае определянето на изпълняващ правомощията на председател на Сметната палата също е противоконституционна.

"КС обявява за противоконституционна т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г., прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и обнародвано в ДВ, бр. 59 от 11 юли 2023 г.", гласи решението на конституционните съдии.

Текстове в Изборния кодекс

"КС обявява за противоконституционни разпоредбите на: чл. 212, ал. 5 в частта "както и в случаите, в които няма лице, на което Централната избирателна комисия е възложила дейности по техническото осигуряване и поддръжка на техническото устройство за гласуване, владеещо български език, което да инсталира и поддържа техническите устройства за машинно гласуване." и чл. 213б, ал. 1 в частта "получили над четири на сто от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори'' от Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм. и доп., бр. 104 от 30.12.2022 г.)" - това е последното решение за 2023-та, което отменя решения на НС.

Конституционният съд реши, че е противоконституционна разпоредбата на чл. 212, ал. 5 в частта, в която се казва, че не се произвежда машинно гласуване в секции извън страната "в случаите, в които няма лице, на което Централната избирателна комисия е възложила дейности по техническото осигуряване и поддръжка на техническото устройство за гласуване, владеещо български език, което да инсталира и поддържа техническите устройства за машинно гласуване."

Обявено е за противоконституционно още и условието в чл. 213б, ал. 1 да се предоставя достъп до изходния код и документацията на системата за електронната система за машинно гласуване, както и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес, на лица, посочени от партиите и коалициите, получили над 4 процента от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори.