За първи път битката за София не е предизвестена и за първи път няма ясно очертан фаворит със също така сигурен подгласник, както сме свикнали да виждаме на местни избори в столицата. От това произтичаше и липсата на интрига, и мотивацията за гласуване. Този път има и от двете.

22 кандидати се борят да седнат в креслото на "Московска" 33, но от тях най-разпознаваемите са десет - ай ти предприемачът Васил Терзиев от ПП-ДБ и "Спаси София", телевизионният журналист Антон Хекимян, номиниран от ГЕРБ, автентичният десен Вили Лилков, номиниран от "Синя София", довчерашната синдикалистка Ваня Григорова, издигната от БСП и другите леви формации, депутатите Деян Николов от "Възраждане", Ивайло Вълчев от ИТН, независимият Радостин Василев, общинският съветник от ВМРО Карлос Контрера и вечният кандидат, също бивш депутат, но от миналия век - Александър Томов от "Българска социалдемокрация - Евролевица". В последния момент беше регистрирана и кандидатката на "Български възход" Виолета Комитова, бивш служебен регионален министър.

Петима в челната девятка са представители на парламентарни партии и коалиции, само трима са класически политици с опит - Вили Лилков, Карлос Контрера и Александър Томов. Най-ярките партийни кандидати с най-голям електорален потенциал всъщност не са партийни фигури - нито единствената дама в компанията е партиец, нито управляващите партии ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС заложиха на партийно оцветени номинациии. Не са и управленци, но пък всеки е професионалист в своята си област. Дали този профил на кандидат е предпочетен от партиите заради прозрението, че на хората им е писнало да оцветяват партийно проблемите на големия град, или политическите формации са безпомощни да извадят силни, но и харизматични, и печеливши партийни кандидатури, рано е за изводи. 

Ако редуцираме още шансовете на кандидатите за финалната права - четирима от претендентите за кмет на София изглеждат с най-голям потенциал. Терзиев, Хекимян, Григорова и Лилков - две либерално-десни, една автентично дясна и една класически лява кандидатура. 

Както е възможен балотаж Терзиев-Хекимян, макар ГЕРБ и ПП-ДБ да се виждат отсега победители още на първи тур, така не е изключен втори тур между Вили Лилков и Ваня Григорова, нито пък дуел Терзиев-Григорова или Хекимян-Григорова. Другите двама от четворката - Ваня Григорова от левицата и Вили Лилков от десницата, са по-предпазливи в прогнозите си и вярват, че засега със сигурност отиват на балотаж. Далеч не е сигурно обаче, че точно някой от двамата няма да поднесе и по-голямата изненада.

Всяка една конфигурация между тези четири кандидатури е напълно реалистична за балотажа. Такъв ще има - в това поне са сигурни социолозите. Дори и те обаче не смеят все още да кажат кой излиза едни гърди напред. И защото след първия тур винаги има решаващо прегрупиране и преливане на подкрепа от загубилите към един или друг финалист. И защото довчера един от основните играчи не беше ясен, след като ГЕРБ обяви и регистрира своя кандидат-кмет в последния възможен момент. Затова и предварителните социологически сондажи бяха непълни в отсъствието на основен участник в състезанието и не са актуални.

За първи път в битките за София имаме кандидат сред фаворитите, който не е водач на листа или най-малкото не е кандидат за общински съветник, след като стана ясно, че Васил Терзиев влиза само в битката за кмет. Ако не успее, остава и извън СОС. Като какъв знак ще тълкуват анализаторите това? 

Тъй наречената "синя София" /б.а. - не новата коалиция/ пък е пред изпитанието да се разтрои сред условно три десни кандидатури и да разпилее гласовете си, в зависимост от това коя тенденция сред десния електорат ще надделее и ще е по-мотивирана да иде до урните - дали консервативно настроените избиратели, неспособни на компромиси, или на онези с либерален уклон. От това може да се възползва левият кандидат.

Рискова за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС изглежда и позицията, от която тръгват към съперничество на местно ниво, след като управляват заедно на национално. Зависи дали избирателят ще повярва, че са искрени в раздвоението на ролите - в Столична община да са опоненти, а за управлението на държавата да си партнират. Вляво ярката фигура пък е само една и там няма подобни екзистенциални въпроси, но пък левите в столицата нямат нито един кметски мандат, печелен досега през годините от Прехода.

Едно е ясно - ако до днес се обсъждаха биографии, произход и личности, обвързаности и наследства, то вече идва ред на политиката, на сблъсъка на идеи и конкретни планове за развитието на София. За 34 години Преход и избори избирателите се наслушаха на обещания за тротоари и градинки, за детски градини и чист въздух, за удобен транспорт и регулиране на презастрояването. Ако участниците в кметския маратон 2023 отново се плъзнат по добре утъпканата пътека на предизборни монолози, красиви обещания и общи приказки, със сигурност няма да разсънят задрямалия електорат. 

Ако обаче кандидат-кметовете се престрашат да сблъскат идеите си в открити дебати един срещу друг - имат шанса да събудят интереса на гласоподавателите и към себе си, и към кампанията, и към плана си за столицата. И като цяло към изборите. Защото предпоставките за съспенс в битката за София са налице. И всеки има своя шанс.