Сива катедра, зелени военни униформи и президент, който решително скандира на своята аудитория "Слава Украйна". От началото на войната на 24 февруари Володимир Зеленски се появява така пред своя народ - и пред очите на света - почти всеки ден. Ако нищо не се случи, тази седмица той ще произнесе 150-ата си реч от началото на войната, пише швейцарският в. "Тагесанцайгер".

150 речи - това си е тежък реторичен инструмент. Особено в сравнение с малкото изяви на неговия опонент, руския президент Владимир Путин. Ако бъдат събрани в книга, речите ще наброяват повече от 500 страници.

Въреки факта, че Зеленски произнася много речи, неговите изяви едва ли са загубили въздействието си в хода на войната. Вместо това през третия месец на войната президентът на Украйна звучи толкова решително и категорично, колкото и в началото на инвазията; речите му се слушат почти толкова внимателно, колкото и преди десет седмици.

Експертите смятат, че речите на Зеленски влияят на хода на войната. "Реториката играе решаваща роля за това, че Украйна изобщо имаше някакъв шанс в тази война", казва например лингвистът Олаф Крамер.

Как го е направил Зеленски? За да разбере това, швейцарската медийна компания Tamedia анализира речите му и открива модели и промени. Кое прави военните му речи ефективни и какви са методите му?

Факторът време

От 24 февруари насам Володимир Зеленски почти всеки ден произнася поне по една реч, публикува я в интернет и така създава огромен корпус от текстове. Понякога дори изнася няколко речи в един ден. С подобен бърз, ежедневен коментар на последните събития "вие, разбира се, си присвоявате и интерпретаторския суверенитет върху случващото се", казва Крамер. "С помощта на реториката Зеленски направи тази война видима, чувствена, осезаема по начина, по който тя се случва сега".

И все пак тази война от самото начало е и война на образите. Умореният държавен глава често говори на аудиторията си от трибуната - или от зелено кресло. Понякога се появява и по улиците на Киев, за да докаже, че все още е в столицата.

"Борим се за нашата страна и за нашата свобода. Никой няма да ни отнеме свободата и страната": Зеленски прави войната осезаема - трогвайки преводача на речта пред Европарламента.

Точният начин, по който речите на Зеленски се произвеждат технически, е търговска тайна - това всъщност важи за политическата реторика навсякъде, защото тя не трябва да изглежда прекалено "направена", прекалено измислена, иначе губи доверието си. Информацията за речите на украинския президент е противоречива: Според Би Би Си неговият съветник Дмитро Литвин е основният автор на речите; друг източник обаче споделя пред сп. "Тайм", че Зеленски е основният автор на речите: "Той работи върху всеки ред".

Оптимизмът

Преди политическата си кариера президентът е бил актьор. Той има усет за времето. Ето защо той знае, че при военните новини, както и при речите му, може да се стигне до известно привикване. Когато на 31 март се обръща към Общото събрание на ООН r холандския парламент, както винаги чрез видеовръзка, Зеленски сам поставя въпроса: "Ежедневните съобщения за броя на разрушените сгради и обстрелваните градове и села вече не предизвикват емоции. За много други войната в Украйна се превръща в ежедневие."

Но Зеленски има начин да се противопостави на тази рутина. При лингвистичния статистически анализ се откроява един факт: В творчеството на Зеленски положителните думи като "свобода" или "благодарност", положителните ценности и емоции последователно се балансират с деструктивната, песимистична лексика. Всъщност положителното почти винаги надделява. Това е неговият голям разказ за изпитанията - и той го поддържа и до днес.

Това оптимистично настроение може да звучи изненадващо: Човек би си помислил, че при все повече страдания и безизходица делът на термините са негативна конотация като "смърт", "унищожение" или "престъпление" ще се увеличи. Но случаят не е точно такъв. Реторичната стратегия на Зеленски е забележително константна: стратегия на постоянство и надежда.

"Ако ни нападнете, ще видите лицата ни. Не гърбовете - а лицата": обръща се Зеленски към руския народ от 25 февруари.

Вярно е, че Зеленски не се притеснява да съобщава разтърсващо и с драстични думи за жертвите на агресивната война и да разказва пред целия свят за страданията на населението в Буча, Бородянка, Мариупол и на други места. Но той винаги успява да вплете шокиращото в поток от мотивиращи, подкрепящи и окуражаващи думи. Иначе казано, той бленува за свобода и мир, чест, героизъм и единство. Това не е случайност, а изчисление, както наскоро каза Зеленски пред списание "Тайм": "Чувството на потиснатост не е добър начин за победа."

Поддържане на огъня

Сред езиковите инструменти на Зеленски доминират повторенията. Те се използват в реториката като средство за убеждаване. Така че безбройните споменавания на "Украйна" и "украински" вероятно не са случайни, а и израз на национално самоутвърждаване, докато Москва оспорва правото на тази държава да съществува.

Зеленски обаче не просто повтаря отделни думи. Някои фрази и мотиви присъстват в почти всички негови речи. Например, той особено често поздравява собствения си народ с обръщението: "Свободи народе на свободна страна!" В същото време той често завършва речите си с фразата: "Слава на всички наши герои, слава на Украйна", известното вече "Слава України!", което още преди 100 години е било вик на украинското движение за независимост. А в последната четвърт от речите си той често говори за възможното присъединяване на Украйна към Европейския съюз - това се нарича "ceterum censeo" по древноримски модел. Или казано на военен език: постоянен обстрел.

Учудването на публиката

Първата третина от речите му, от друга страна, много често е посветена на адресата: когато Зеленски говори на лица, вземащи решения в западните столици, той почти винаги се позовава на исторически събития в техните страни.

Пред Парламента на ЕС (1 март) той заявява, че сега Европа трябва да се застъпи за каузата на Европа толкова, колкото вече го прави Украйна. Пред британската Камара на общините (8 март) той се позовава на Шекспир и Чърчил, а пред Конгреса на САЩ (16 март) - на катастрофите в Пърл Харбър и 11 септември 2001 г. Пред Бундестага (17 март) той припомня падането на Берлинската стена.

Списъкът може да бъде продължен: Той напомня на португалците (21 април) за Революцията на карамфилите от 1974 г., на испанците (5 април) за бомбардировката на Герника по време на Испанската гражданска война, на датчаните (4 май) за освобождението от германците: "Мечтата за мир трябва да се сбъдне. Вашата и нашата мечта. Точно както се е случило преди 77 години."

Тези препратки служат най-вече за убеждаване: Вживявайки се в сърцата чуждите парламентаристи, Зеленски се опитва да ги привлече на своя страна, за да постигне обещания за помощ и бойкот. Той формулира неотложния ангажимент, че западните страни трябва (най-накрая) да изпълнят своята роля и да предприемат по-решителни действия срещу Русия.

В отделни случаи обаче това, което професорът по реторика Олаф Крамер нарича "много добро пресмятане на адресата", също може да се обърка: например, когато Зеленски предупреждава Израел за "окончателното решение" на Путин или, както се случи преди Европейския съвет, той раздава индивидуални оценки на страните от ЕС. За първи път това не се получи толкова добре.

Критики бяха отправени и към опитите на Зеленски да превземе нацистките сравнения от Владимир Путин и да ги използва за свои цели - този мотив се появи особено в речите по повод на Световната война на 9 май. На пръв поглед това е реторически ефективно, но от друга страна, подобни изявления не са много далеч от историческото сравнение с Холокоста, практикувано от Москва.

Но какво ще стане с красноречието на Володимир Зеленски? Ще произнесе ли още 150 военни речи? В речта си от 23 март той заяви: "Няма да се уморим. Трябва да почиваме само когато победим."

Но в края на краищата, няма ли да се появи усещането, че всички речи са безполезни? Някои казват, че във военните конфликти единственото, което наистина има значение, е огневата мощ и дипломацията. Че цялата политическа реторика само създава все по-голяма пропаст между стремежите и реалността.

Други смятат, че политическата сила на речите никога не трябва да се подценява. Така че на професор Олаф Крамер трябва да се даде онова, което специалистите по реторика така или иначе обичат да имат: последната дума.

"Речите на Зеленски донякъде помогнаха за обединяването на Европа, за обединяването на НАТО по отношение на възприемането на общите ценности и издигнаха националното самочувствие на Украйна на ново ниво", казва Крамер.

"Русия може да бомбардира страната и да я срине със замята, но самочувствието, което Зеленски е укрепил, няма да бъде изкоренено толкова лесно."

Превод: Dir.bg