На 30 юли 2004 година една от тогавашните знакови фигури в гангстерския свят у нас - Милчо Димитров Бонев, наричан бай Миле, е застрелян в заведението, което посещава всеки ден и където се чувства най-защитен - ресторант-градина "Славия" на столичната улица "Коломан".
30 юли 2004 г.
Снимка: Иван ГригоровНападателите действат светкавично, като във филм, и всичко се случва за няколко минути. На всичкото отгоре те нахлуват в заведението с "Легни на пода, полиция!" Точно като във филм. Самият бай Миле е бивш милиционер, преквалифицирал се в подземен бос още в първите години на Прехода.
Та, както ще се убедите по-нататък в разказа, от това какво и как се е случило, и защо съдът не можа да осъди никого за убийството на бай Миле и още петима души, след което един от подсъдимите осъди прокуратурата на България, ще се запитате следното: Ако за подобни "филми" се раздават "Оскар"-и, то при кого отива "Златната малинка"?(б.а. контрапункт на наградите "Оскар" - за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите филми).
Е, сигурно има и такива, които ще си кажат: "Какво пък, нека се убиват един друг такива гангстери!" Само че няма да са съвсем прави. Та нали се надявахме, че демокрацията ще ни въведе в по-цивилизован свят; че ще имаме правосъдие, при което всички ще сме равни пред върховенството на закона?!
Освен това, знаете ли кой плаща за "Златните малинки"? - Уж държавата, но всъщност ние - "зрителите", невинните данъкоплатци. Незаконно задържаните, осъдените и оправданите, знаят това и се възползват от него.
Николай Николов, говорител на СДВР
Снимка: Иван Григоров
Та, да се върнем на онзи 30 юли преди 18 години, когато са застреляни бай Миле и още петима души. Той пристига с брониран джип, принадлежал някога на Тодор Живков. Охраната му се състои от седем души. Двама от тях са убити още на входа на заведението. Останалите са с него вътре. В ресторанта няма външни лица, освен двама, с които бай Миле имал среща.
Единият е Николай Миланов-Митничаря, когото бай Миле искал да пита как да си купи нов брониран мерцедес от Германия, а другият - Методи Маринков, който пък търсел закрилата на бай Миле за брат си.
Такъв общо взето е "мизансценът" на нашенския гангстерски "филм".
30 юли 2004 г. , ул. "Коломан" 1 в София
Снимка: Иван Григоров
Действие второ: Маскирани нападатели с бронежилетки с надпис "Полиция" спират пред ресторанта с две коли и веднага стрелят по двамата охранители на входа с автомати "Калашников". След това нахлуват в заведението с викове "Легни на пода, не мърдай, полиция!". Някои от мъжете вътре са застреляни, въпреки че в шока си не оказват никаква съпротива.
Други двама от охранителите - Емил Стоилов и Александър Ананиев са само ранени.
Те са единствените оцелели при престрелката.
30 юли 2004 г. Венцислав Стефанов / в гръб/, на местопрестъплението
Снимка: Иван ГригоровЛюбопитна подробност. Не е застрелян никой от персонала на заведението. И още една подробност - три седмици преди това персоналът бил подменен от лице на име Бисер Бонев.
Роднини на жертвите и на подсъдимите - в съда
Снимка: Иван ГригоровВъв фаталния ден Бай Миле пътьом наминал да се види с авера си Маджо, а после по обичайния маршрут стигнал до ресторанта. Тъкмо седнал на масата, когато нахлуват стрелците. Даже още не му били сервирали.
2001 г. След бомбения атентат срещу бай Миле през 2001-ва в кв. "Изток"
Снимка: Иван Григоров
Очаквал ли е Милчо Бонев-бай Миле подобно дръзко нападение? - Разбира се, и то от отдавна. Бай Миле е "голяма клечка" в подземния свят.
Съдружник с други емблеми от ъндърграунда на прехода: Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Дмитрий Минев-Руснака, боса на "Славия" Венцислав Стефанов.
От 2000 година самият бай Миле е в УС на ФК "Славия". По неофициална информация, имуществото му по онова време се оценява на 10 милиона долара.
30 юли 2004 г. Районът около ул. "Коломан" 1 в София е отсечен с полицейска лента
Снимка: Иван ГригоровДо последно твърди, че приходите му са от туризъм и хотелиерство. Преди да стане подземен бос, е бил... милиционер. Промените в България от Десети ноември 1989-а заварват Милчо Димитров Бонев в редиците на Народната милиция в Самоков. Тогава е едва на 28, но вече му викат бай Миле.
Получил школовка от държавата, Милчо Бонев преминава на другия фронт - в авангарда на престъпния свят. Първо в групировката ВИС, а после - в СИК.
2001 г. Погромът след първия атентат срещу бай Миле
Снимка: Иван Григоров
Имало ли е знаци, че срещу него се готви покушение? - Да, и то от доста преди това. В продължение на две години преди убийството бай Миле се лекува от стреса в чужбина, след като преживява бомбен атентат пред дома си в столичния квартал "Изток", при който пострадват двама негови охранители и стъклата на няколко жилищни кооперации в района.
Тогава той самият остава невредим, но си знае, че под някаква форма, рано или късно го чака ново покушение.
30 юли 2004 г. Цялата полиция е вдигната на крак
Снимка: Иван ГригоровСлед бомбения атентат се заговаря, че бай Миле е основен доставчик на дрога в Сърбия и снабдява с хероин Земунския клан.
По време на по-късно образуваните дела срещу четирима заподозрени за убийството му българи бе осветено и името на Слободан Джурович-Кардинала, кум на Сретен Йосич.
Но кой знае защо, българските съдии не допуснаха разпит на Джурович у нас.
От ляво на дясно, подсъдимите Стилиян Георгиев-Мишката, Анатолий Мънков-Плъха и Тихомир Дочев-Мравката
Снимка: Иван ГригоровСлед време самият Сретен Йосич казва: "Сръбската мафия уби Бай Миле, защото се намеси в канал за наркотици и поиска да измести от него хора на Милорад Улемег-Легия". Това сведение, обаче, остана някак извън полезрението на работещите по случая.
Прокурор Неделчо Неделчев отговаря на въпроси на журналисти, вдясно - Кана Рачева
Снимка: Иван Григоров
Родното следствие се насочи в друга посока. Първо разкри, че двата автомобила на стрелците са откраднати. Единият бе намерен опожарен край София, а другият бе идентифициран като черен нисан, който съвпадал с описанието.
Именно в нисана намират синя полицейска лампа, преработен сигнално-газов пистолет, бронежилетка и пластмасова бутилка с бензин.
Неизползваната бутилка с бензин навежда разследващите на мисълта, че е имало план и вторият автомобил да бъде запален, но явно в последния момент са го зарязали.
2001 г. След първия атентат срещу бай Миле
Снимка: Иван Григоров
Намерената бутилка се превръща в най-важното доказателство на разследващите - по следи от нея стигат до лицето Анатолий Мънков. Започват да го подслушват и така стигат до още трима, които заедно с Мънков по-късно ще бъдат поставени на подсъдимата скамейка.
Следствието твърди, че групата е била от осем човека, но са намерени само четирима от тях.
Други заподозрени не са открити.
27 юли 2011 г. Прокурор Неделчо Неделчев, в съда
Снимка: Иван ГригоровЗадържаните за убийството на бай Миле са все хора с прозвища: Стилиян Георгиев-Мишока, Анатолий Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов. В дома на Стилиян Георгиев е открита гилза от куршум, изстрелян с картечен пистолет на убийците.
От ляво на дясно, подсъдимите Стилиян Георгиев-Мишката, Анатолий Мънков-Плъха и Тихомир Дочев-Мравката
Снимка: Иван Григоров
СГС и САС, обаче, оправдават Мънков и Георгиев. Според съдебните мотиви, не била налице идентичност между нисана и колата на убийците.
Поставя се под съмнение и бутилката с бензин - тя не била намерена при първия оглед, а при втория, твърдят съдиите.
Нисанът пък не бил придвижен до Института по криминалистика според правилата. За претърсването не било взето надлежно разрешение от съда и прочее мотиви, съгласно които е направен изводът, че протоколът е опорочен.
Съдия Петя Крънчева /в средата/
Снимка: Иван ГригоровАнатолий Мънков пък отказва да даде гласови данни за фоноскопска експертиза и така препъва съпоставката от гласа в телефонните записи с неговия глас. Експертизата се проваля.
Идва ред на ВКС. Върховният съд приема, че предишните две инстанции - СГС и САС не са направили пълен и цялостен анализ на доказателствата в тяхната хронологична връзка, а някои от тях са били изключени неправилно като негодни.
Но, какво от това?! - През 2014-а година, 10 години след разстрела на бай Миле и сие, са оправдани трима от заподозрените за убийството му - Тихомир Дочев, Стилиян Георгиев и Георги Стефанов.
Година по-късно - през 2015-а, е оправдан и Анатолий Мънков.
От ляво на дясно: Стилиян Георгиев-Мишката, Анатолий Мънков-Плъха, Георги Стефанов и Тихомир Дочев-Мравката
Снимка: Иван Григоров
Така шестте убийства - на Милчо Бонев (43 г.), Любомир Николов (36), Георги Узунов (29), Милен Колев (30), Веселин Миланов (31) и Методи Маринков (38), остават ненаказани, въпреки че всички наблюдаващи случая твърдят, че освободените подсъдими не са невинни, но няма стабилни доказателства срещу тях - били събрани некачествено.
По онова време се заговори за свидетел - Румен Пешев-Швейцареца, който обаче, още преди да се съгласи на предложението на прокуратурата да проговори като защитен свидетел, бе застигнат с куршум. Улучен бе в главата на излизане от жилището на приятелката му на столичната ул. "Чехов" в жк "Изток".
Междувременно изчезват и част от предишните доказателства, събрани по делото.
Роднини на убитите при престрелката, в съда
Снимка: Иван ГригоровДълго време полицаи коментираха, че едва ли подобно дръзко престъпление е минало без участието на техни подкупни колеги, но без доказателства подобни приказки минават за слухове.
Прокурор Неделчо Неделчев
Снимка: Иван ГригоровМного журналисти сравниха кървавата вендета с убийството на бай Миле с ганстерски филм, по подобие на един случай в Чикаго - на нападението над бандата на прочутия Бъгси, за чийто поръчител се спряга името на Ал Капоне, и става известен като "Клането в деня на Свети Валентин".
Бойко Борисов също е на местопроизшествието
Снимка: Иван ГригоровНашият "филм" е с по-скромен персонаж, но като за нашите географски ширини и джобове, си е мащабно. Престъплението, обаче, остава неразкрито и както може да се предположи, това влече неприятни последствия. След като съдът освобождава заподозрените подсъдими, един от тях завежда иск от половин милион лева и осъжда прокуратурата за причинени неимуществени вреди.
Съдът му присъжда 30 хиляди, но тук въпросът не е толкова в "сметката", колкото в престижа на държавността. И в това, че случаят не е единичен. Много често след подобен развой на нещата, когато някой подсъдим е оправдан, поради липса на доказателства, или ненадлежно събрани такива, той съди и осъжда държавата. Ако не успее тук, в Страсбург.
30 юли 2004 г. , ул. "Коломан" 1 в София
Снимка: Иван ГригоровИ тогава "Оскар"-ът отива при гангстерите, а "Златната малинка" - в държавата. В "държавата", хипотетично казано, защото за греховете на калпави служители, представляващи държавната власт, плащаме всички ние, напълно невинните "зрители" на този род "филми" - данъкоплатците.
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}