Без промяна в образа. Как Путин се превръща в комична фигура
Политическият блок на Кремъл не създава нов имидж на руския президент не защото не може, а може би защото не му се позволява
В продължение на повече от две десетилетия руският президент Владимир Путин изграждаше образа си на силен лидер. Първоначално той бе немногословен разузнавач, дошъл да "въведе ред". След това беше мачо, от когото враговете му трябва да се страхуват. Грижливо изграденият имидж беше една от основните съставки на популярността на Путин.
През 2025 г. този образ очевидно е остарял - най-малкото заради напредналата възраст на руския лидер. Но президентът и неговите политически мениджъри така и не измислиха ново подходящо амплоа. В резултат на това руската и чуждестранната аудитория редовно вижда един младеещ, откъснат от реалността възрастен мъж, който си спомня за младостта си и мърморливо ругае пред обществото.
Нито ден без шеги
През последните няколко месеца почти всяка публична изява на Путин бе съпроводена от странни и не съвсем уместни изказвания, подправени с вметнати междуметия. Руският президент се опитва да се шегува, потъва в спомени за младостта и зрелостта си и прави исторически екскурзии там, където не е необходимо.
Разсъждава витиевато за жегата, студа и за това, че "днес времето е такова, утре ще бъде друго". Ту обяснява инвазията в Украйна със "скука" и "желанието да се случва нещо". После, когато говори за глобалното затопляне, разказва неуместен виц за три букви. После изведнъж си спомня как е разговарял с един от японските премиери за качеството на спермата на японците, пиейки саке.
Не по-малко странни са и изказванията на руския лидер, които поставят под съмнение адекватността на възприятията му за настоящите реалности в Русия. Така например той неведнъж е спорил с подчинените си за нивото на доходите на гражданите. Така Путин не повярва на Сергей Собянин, че средната заплата в столицата е 160 хил. рубли (около 1700 евро). "Хайде, бе, повече е!" - възкликна президентът. Кметът на Москва реши да не възразява.
А с думата "не е много" руският президент оцени заплащането в студентските строителни бригади в Архангелска област (по официални данни те възлизат на 70 хил. рубли месечно - около 750 евро). А след това разказа за доходите от 1500 рубли в студентските строителни бригади по съветско време (средната заплата в СССР по това време не надхвърляше 200 рубли).
Друга любима тема на Путин е здравето му. Държавният глава разкри тайната на своя "добър външен вид": трябва да се движи човек. Той се похвали, че нарочно не носи очила и преминава "ежегоден профилактичен преглед". Преразказа думите на някакъв "близък човек", който възторжено нарекъл Путин "киборг".
Причудливостта на всички тези разговори се допълва от ясно видимите резултати от пластичната хирургия и козметиката. Очертанията на лицето на Путин често се променят, което провокира слухове за двойници, а процедурите вече пречат на нормалната мимика.
Имиджът като изкуство
Всъщност не винаги е било така. В продължение на много години Путин се придържаше към образа на немногословен мачо от специалните служби, дошъл да оправи нещата в страната след "лудите 90-те". Той говореше със твърди, отривисти, лесни за запомняне фрази. Обличаше се в невзрачни костюми. И най-често обсъждаше публично само въпроси, пряко свързани с президентските му задължения - личният живот на Путин и неговите хобита бяха затворена тема.
Несъмнено този имидж беше изграден изкуствено. Глеб Павловски, създателят на кремълската политика в периода на ранния путинизъм, не криеше, че е моделирал публичния образ на Путин по образа на Щирлиц, героя на "Седемнадесет мига от пролетта".
Когато редът в страната беше горе-долу възстановен, беше необходимо да се коригира образът. Вместо "Путин-разузнавача" се появи "Путин-мачото" - аватарът на "силна Русия". Президентът започна да се гмурка за амфори, да лети със сибирски жерави, да тества "Лада-Калина" по сибирските магистрали и да се снима в тайгата гол до кръста и с оръжие.
След Мюнхенската реч от 2007 г. Путин започна все по-често да противопоставя Русия на Запада, а себе си - на "слабите и нерешителни" западни лидери. Образът на силния мачо трябваше да подчертае още повече този контраст с мудните западни бюрократи със сака.
Този образ - нещо средно между Индиана Джоунс и Джеймс Бонд - се използва от доста време. Допреди няколко години пресслужбата на Кремъл публикуваше снимки и видеоклипове на Путин в тайгата, а неговият спътник в подобни пътувания Сергей Шойгу разказваше за приключенията им сред природата. Това позициониране обаче имаше предвидимо ограничение: никой не може да остане вечно млад, а Путин вече е над 70 години.
Вече не е мачо
Така постепенно Путин започна да се превръща в карикатурен дядо, който разказва истории, поучава, младее и се оплаква от живота. Той редовно критикува западните политици, понякога заплашително, понякога с чувство за хумор, но от тези заплахи и подигравки не следва нищо. Подобно безплодно мърморене контрастира както с образа на мачото, така и с ролята на мълчаливия шпионин, чиято всяка дума и жест имат значение и последствия.
Логично би било да се предположи, че политическият блок на Кремъл ще създаде нов имидж на президента, който прехвърли 70-те. Подходящ архетип би могъл да бъде например мъдър старец, който пази силите си, рядко се появява на публично, не крие възрастта си и дори я подчертава, като се позовава на своя опит. Но или никой не е предложил този образ на президента, или той го е отхвърлил.
По всичко личи, че политическият блок на Кремъл работи по проста формула: Правете това, което иска господарят, и не го ядосвайте. А Путин явно обича да е в публичното пространство и да демонстрира по всякакъв начин, че възрастта няма власт над него: той е киборг, който постоянно е в движение, не носи очила и е готов да раздава съвети за физическа подготовка.
В действителност обаче това, което хората виждат, правещ се на млад възрастен мъж, чиито приказки за движение не се съчетават с факта, че той прекарва по-голямата част от времето си в кабинета за видеоконференции. А постоянните позовавания на собственото му добро здраве пораждат подозрения: ако всичко е наред, защо трябва да го казва толкова често?
В самото остаряване няма нищо необикновено или страшно, но отказът да го приемем се превръща в източник на комизъм. Не само това, но и дядовските чудачества на Путин се оказват още един симптом за сериозни проблеми в руската система за вземане на решения. В крайна сметка никой не може да спре руския лидер и да посочи грешките му дори при изграждането на публичния му образ: в авторитарните персоналистични режими това е твърде рисковано.