"Файненшъл Таймс": Подходът на Европа към Китай и Русия не работи
Икономическите заплахи няма да помогнат на лидерите на ЕС да окажат натиск върху Пекин - сътрудничеството и правилните стимули могат да помогнат
Лидерите на ЕС тази седмица се срещат със Си Дзинпин и възнамеряват да превърнат подкрепата му за Русия в централна тема, пише в статия във в. "Файненшъл Таймс" директорът на Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия Александър Габуев.
"Китай фактически допринася за военната икономика на Русия. Не можем да се примирим това... Това, как Китай ще продължи да се ангажира с войната на Путин, ще бъде определящ фактор за развитието на отношенията между ЕС и Китай", заяви на 8 юли председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя се надява да окаже натиск върху Пекин да се дистанцира от войната в Украйна и по този начин да принуди Москва да преговаря добросъвестно с Киев.
Проблемът е, че в продължение на повече от три години този подход не е сработил - и нищо не показва, че ще сработи сега.
Китайският външен министър Ван И наскоро заяви пред представители на ЕС, че Пекин не иска Русия да загуби в Украйна. Това не бива да ни изненадва: Китай не е заинтересован от дестабилизацията на своя гигантски съсед, притежаващ ядрени оръжия.
Китай също така не иска да види появата на либерална Русия, която може да се откаже от партньорство с Пекин. Ето защо опитите на Запада да окаже натиск върху Китай просто да се откаже от Путин, без да предложи прекратяване на войната, което би осигурило приемственост на режима в Русия, са безплодни, смята авторът.
Вместо да вземе предвид опасенията на Китай, Европа зае максималистична позиция. Нейните публично заявени цели включват връщане на Украйна в границите й от 1991 г. и съд за руските военнопрестъпници, включително на най-високопоставените ръководители, което едва ли е сигнал за Пекин, че ЕС има сериозни намерения да постигне приемливо за Кремъл споразумение.
Освен това Китай смята, че дори да окаже натиск върху Кремъл, няма да получи в замяна никакви материални стимули от Запада.
Стратегията на ЕС за намаляване на риска, основана на искрена загриженост за прекомерната зависимост от Китай, няма да доведе до нищо, както и ограниченията на САЩ, целящи да потиснат технологичните амбиции на Пекин, тъй като надпреварата в областта на изкуствения интелект се засилва.
Острата критика на Запада към подкрепата на Пекин за Москва беше съпроводена от по-сдържана реакция към драстично увеличените покупки на руски петрол от страна на Индия, която по този начин осигури спасителна линия за руската икономика по време на война, което накара Китай да заключи, че Европа и Америка са лицемерни.
На четвъртата година от войната всички надежди за окончателно поражение на Русия отдавна са избледнели. Целите на Запада са по-скромни: да осигури съществуването на Украйна като независима държава.
Пекин не се противопоставя на това, но след като Путин отказва да отстъпи, в Белия дом седи меркантилният Доналд Тръмп, а Европа не показва признаци да бъде мека към Китай в икономическо отношение, Пекин не вижда стимул да промени курса. Нещо повече, той има жизненоважен интерес да засили партньорството си с Русия, която все повече се съобразява с условията на Китай, пише Габуев.
Пекин подготвя Москва като дългосрочен младши партньор и, за разлика от Запада, се подготвя за Русия след Путин, като установява връзки с всички играчи, които един ден могат да определят траекторията на Кремъл.
Китай не е много впечатлен от инструментите за принуда, които Европа се опитва да използва, като например последните санкции.
Пекин демонстрира способност да изгради адаптивна инфраструктура, предназначена да подкрепя Русия. Новите ограничения на ЕС срещу две регионални банки само ще затвърдят ролята им на специализирани инструменти на китайското правителство за търговия с Москва.
Китай също така показа, че може да предприеме ефективни ответни мерки, а способността му да се възползва от зависимостта на Запада от критични минерални ресурси само укрепи увереността на Пекин.
Китай може също така да нанесе удар по веригите за доставки на украинските производители на дронове, които разчитат в голяма степен на китайски компоненти.
Китай няма да изостави Русия в скоро време и разочарованието от тази реалност няма да бъде един от организиращите принципи на политиката за Китай в Европа - дори ако Брюксел продължи да се обръща към Пекин с морални аргументи.
По отношение на подкрепата за Украйна, освен мерките, договорени на неотдавнашната среща на върха на НАТО, ЕС би могъл да използва влиянието си, за да запази непрекъснатия достъп на Украйна до китайски компоненти за дронове, като същевременно удвои усилията си за справяне с тази критична уязвимост чрез собствено производство и партньорство със САЩ.
В крайна сметка каналите за комуникация с Китай относно войната в Украйна трябва да останат отворени и прагматични, пише още Габуев.
След избухването на войната през 2022 г. рядко срещан светъл лъч в многостранната дипломация беше ролята на Пекин, който сигнализира на Путин, че използването на ядрени оръжия в Украйна ще има тежки последици за Русия - включително в отношенията с Китай.
В случай на нова ескалация на войната сътрудничеството с Китай може да изиграе важна роля за възпирането на Кремъл. Европа не бива да излага на риск тази възможност, пише в заключение експертът.