НАТО отбелязва във Вашингтон своята 70-годишнина, но има някаква ирония в това, че честванията "ще открие" най-големият критик на този алианс - американският президент Доналд Тръмп, уместно отбеляза АФП.

Във Вашингтон се провежда среща на министрите на външните работи от НАТО, с която се отбелязва юбилеят. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, чийто мандат съвсем наскоро бе удължен до 2022 г., разговаря с Доналд Тръмп; в Конгреса призова за единство: всички за един, един за всички.

На срещите в американската столица се набляга на неразрушимото единство на съюза, но различията между страните трудно могат да бъдат заметени под килима

Какво е НАТО и по какъв път върви

Организацията на Северноатлантическия договор, НАТО (North Atlantic Treaty Organization, NATO), е създадена през 1949 г. Самият договор е подписан на 4 април с.г. от 12 държави. Както организацията сама отбелязва, тогава започва и Студената война.

Основаването на НАТО

Снимка: NATO

НАТО е политически и военен съюз, за който (както сама определя) "сигурността във всекидневието" е от ключово значение за благосъстоянието на неговите членове. Мисията на организацията е да "гарантира свободата и сигурността на своите членове чрез политически и военни средства".

На първо място НАТО поставя политическата си роля - на съюз, който "насърчава демократичните ценности и дава възможност на членовете да се консултират и да си сътрудничат по въпроси, свързани с отбраната и сигурността за решаване на проблеми, изграждане на доверие и в дългосрочен план за предотвратяване на конфликти".

Едва след това НАТО се проявява като военен съюз, който се ангажира с "мирното разрешаване на спорове". "Но ако дипломатическите усилия се провалят, организацията има военни сили за предприемане на операции по управление на кризи."

Алиансът подчертава, че такива военни операции се извършват "съгласно клаузата за колективна защита на учредителния договор на НАТО - член 5 от Вашингтонския договор или съгласно мандат на ООН, самостоятелно или в сътрудничество с други държави и международни организации".

"Решенията на НАТО са израз на колективната воля на всичките 29 страни членки, тъй като всички решения се вземат с консенсус", подчертават в алианса.

Кои са членовете на НАТО (по азбучен ред и по година на приемане в организацията):

  • Албания (2009)
  • Белгия (1949)
  • България (2004)
  • Канада (1949)
  • Хърватия (2009)
  • Чехия (1999)
  • Дания (1949)
  • Естония (2004)
  • Франция (1949)
  • Германия (1955)
  • Гърция (1952)
  • Унгария (1999)
  • Исландия (1949)
  • Италия (1949)
  • Латвия (2004)
  • Литва (2004)
  • Люксембург (1949)
  • Черна гора (2017)
  • Холандия (1949)
  • Норвегия (1949)
  • Полша (1999)
  • Португалия (1949)
  • Румъния (2004)
  • Словакия (2004)
  • Словения (2004)
  • Испания (1982)
  • Турция (1952)
  • Великобритания (1949)
  • САЩ (1949)

Кои са ключовите събития за НАТО

Вече написахме "най-важното" - създаването през 1949 г. Но няколко други събития трасират пътя на организацията досега, както самата тя ги отбелязва.

Берлинската стена: символ на Студената война и на раждането на НАТО

Снимка: NATO

  • 1989 г. - падането на Берлинската стена;
  • 1991 г. - НАТО започва партньорство със страни, бивши свои противници след разпадането на Съветския съюз;
  • 1995 г. - НАТО участва в първата си голяма операция по управление на кризи в Босна и Херцеговина. Алиансът подчертава, че с това си участие спира по-нататъшните кръвопролития там;
  • 2001 г. - След мащабните терористични нападения в Ню Йорк и Вашингтон НАТО се позовава на член 5 за първи път и приема по-широк подход към сигурността. Всъщност САЩ се позовават на член 5 на 12 септември в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.
  • 2003 г. НАТО поема командването на Международните сили за сигурност (ISAF) в Афганистан;
  • 2010 г. НАТО приема стратегическата концепция "Активно ангажиране, модерна отбрана".

"Издърпаха ли за ушите" в НАТО новия (почти) член?

Министърът на външните работи на страната Северна Македония Никола Димитров ще участва в срещата на колегите си от страните членки на НАТО във Вашингтон. Това е първата среща на министерско ниво, на което Северна Македония активно ще се включи в качеството си на поканена страна за членство.

Антинатовски протест преди срещата във Вашингтон на външните министри на страните от алианса

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Русия критикува решението. Стремежът за присъединяване на Северна Македония към НАТО може да доведе до дестабилизация на ситуацията на Балканите и застрашава европейската сигурност, заяви постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов.

Ние разбираме, че цялата тази дръзка стъпка с Преспанското споразумение беше замислена, за да бъде по-бързо привлечена Македония в НАТО. За нас картината е достатъчно ясна: дърпат страната за ушите в алианса. Това се отразява негативно на европейската сигурност и на стабилността в района на Балканите, отбеляза Чижов.

Спорове, които стигат до остра размяна на мнения: пари, Турция, Русия

Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът "остава силен и единен". Но различията, прерастващи в спорове, са налице и то по съществени въпроси. Ето някои от тях.

Финансовото бреме

На първо място стоят парите. Алиансът води "честна дискусия относно споделянето на финансовото бреме", както се изрази дипломат.

Доналд Тръмп: САЩ пазят Европа, но някои страни се възползват от САЩ

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но Доналд Тръмп никак не е дипломатичен (както обикновено), а удря директно. Вчера например каза на Столтенберг, че САЩ защитават Европа, "но ние защитаваме страни, които се възползват от Съединените щати". "САЩ плащат несъразмерно много за НАТО. Ние искаме единствено справедливост." "Германия, честно, не плаща полагащия й се дял. Изпитвам голямо уважение към Ангела (канцлерът Ангела Меркел) и изпитвам голямо уважение към страната, но те не плащат колкото трябва".

Явно имайки предвид тревогите на Доналд Тръмп, на конференция в Ню Йорк германският външен министър Хайко Маас разкритикува "публичните дебати за споделяне на бремето в НАТО", като отбеляза, че те "предизвикват несигурност в момент, когато Русия поставя на изпитание единството ни, сега и завинаги" (за Русия по-долу).

Както е известно, Тръмп настоява всяко от правителствата на страните-членки да поеме своя дял от отговорностите, като най-късно до 2024 г. започне да отделя 2% от БВП за отбрана в съответствие с приетото преди 5 години правило. На първо място той има предвид Германия, която все още е твърде далеч от целта - през 2024 г. тя планира да има 1,5% за отбрана тогава. А Тръмп иска дори патньорите да започнат да отделят и повече от тези прословути 2%, решение за достигането на които взе Алиансът през 2014 г. на срещата в Уелс.

Пред Тръмп Столтенберг на свой ред подчерта, че Европа и Северна Америка заедно правят повече и че се очаква европейските съюзници и Канада да добавят още 100 млрд. долара към бюджетите си за отбрана до края на следващата година.

Турция седи на два стола

"Лошото момче" Турция ядоса САЩ за намерението й да закупи руски зенитни комплекси S-400. САЩ заявиха, че това решение "поражда безпокойство", но изтъкнаха, че Турция остава техен важен партньор: "Нашите отношения не се свеждат до единствения въпрос за S-400, но S-400 е дълбоко проблематичен въпрос за САЩ".

В навечерието на срещата на натовските министри Вашингтон засили натиска срещу Анкара, като замрази всякакви доставки на Турция във връзка с американските изтребители F-35.

"Руската заплаха" е новият главен приоритет за 29-те държави членки

Отношението към Русия също не е еднозначно. НАТО не спира да дискутира "всички елементи на руската заплаха", сред тях военните намеси на Москва в Украйна и Грузия, в избори в други страни, отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал във Великобритания и руската подкрепа за Венецуела.

НАТО сякаш се връща към началото: по повод юбилея наблюдателите отбелязаха, че създаден, за да възпира Съветския съюз в Европа, алиансът и днес е изправен срещу Русия в напрегната международна обстановка на нова Студена война.

"Ще обсъдим как да увеличим присъствието си в Черноморския регион. Ще извършваме повече наблюдение и ще има повече военни кораби на НАТО в Черно море", подчерта вчера американският посланик в алианса Кей Бейли Хътчисън.

Но редица страни, главно източноевропейски (сред тях България), настояват Русия да не се зачерква, а диалогът с нея да продължи.

На свой ред Москва като че ли търси възможност да преговаря с членките на НАТО поотделно, за да разшири пространството за маневри на своята дипломация.

 

Танкове на НАТО на мисия за "управление на криза"

Снимка: NATO

Разширяване на алианса: накъде?

Членството в НАТО е отворено за "всяка друга европейска държава, която е в състояние да утвърди принципите на този договор и да допринесе за сигурността на Северноатлантическата зона".

 

Организацията провежда политика на "отворени врати", което означава, че "всяка страна в евроатлантическата зона е свободна да се присъедини към НАТО, ако е готова да изпълни стандартите и задълженията на членството, допринася за сигурността на Алианса и споделя ценностите на НАТО като демокрация, реформа и върховенство на закона. От 1949 г. членството в алианса нарасна от 12 на 29 страни. През 2017 г. Черна гора стана 29-и член на НАТО".

НАТО отбелязва, че има свой План за действие преди членство, с който помага на кандидатстващите да се подготвят и да изпълнят ключови изисквания, като за това получават практически съвети и целева помощ.

Известно е, че сравнително напред в списъка са Украйна и Грузия - тяхната "евроатлантическата интеграция" е в пълен ход - те участват в срещи и бойни учения по море, суша и въздух. Но разширяването към бивши съветски републики е под голям въпрос, както заради решителното противопоставяне на Русия, така и поради чисто вътрешни проблеми в страните кандидатки.

През юли 2018 г. в Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО посрещнаха президентите на Украйна и Грузия и обсъдиха с тях мерките на алианса за подпомагане на отбранителната има реформа партньорските им взаимоотношения.

Украинският външен министър Павло Климкин заяви вчера, че днешната политика на страната и нейният курс към европейска и евроатлантическа интеграция няма да се променят независимо от резултата на президентските избори, вторият тур на които е на 21 април. "Почти съм убеден, че няма да има пълен завой назад, завой надясно или наляво. Украинското общество просто няма да позволи на когото и да било да се отклони от основната насока в украинската външнополитическа ориентация. Става дума за пътя ни към ЕС и НАТО", каза Климкин. Той не очаква промени и в отношенията с Русия, защото "манталитетът" на украинците в тази сфера вече е формиран "завинаги".

Западът обаче все още не е наясно с екипите и политическите позиции (вътрешни и международни) на фаворита Володимир Зеленски.

Грузия като че ли е по-напред. На 25 март Йенс Столтенберг заяви по време на посещение в Тбилиси, че Северноатлантическият алианс е засилил военното си присъствие в Черно море като реакция срещу "агресивните" действия, предприети от Русия. "29-те съюзници ясно посочиха, че Грузия ще стане член на НАТО... Ще продължим да работим заедно, за да подготвим присъединяването на Грузия към НАТО", заяви Столтенберг на обща пресконференция с грузинския премиер Мамука Бахтадзе. Бахтадзе на свой ред подчерта, че Русия "няма право да ограничава избора на суверенна държава по отношение на споразуменията й в сферата на сигурността". "Присъединяването към НАТО е избор на грузинския народ и това е записано в конституцията ни", подчерта грузинският лидер.

Още на срещата на високо равнище на 3 и 4 април 2008 г. в Букурещ лидерите на алианса прецениха, че Грузия е призвана да влезе в НАТО, но все още не са дали начало на процеса по присъединяването й. През август с.г. 2008 г. Русия и Грузия водиха петдневна война, след като Тбилиси започна военна операция срещу сепаратисткия район Южна Осетия.

В наши дни, през март 2019 г., в Грузия се проведоха 12-дневни военни учения на НАТО, в които участваха 350 военни от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и 17 други членове на пакта. Участваха също военни от държави, които не са в алианса, като Азербайджан, Финландия и Швеция.