В глобален мащаб през 2021 г. има регистрирани няколко земетресения с магнитуд над 8. За щастие, у нас изминаващата година се характеризира със слаба сеизмична активност. Това обобщи за БТА Пламена Райкова от Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН, която е главен асистент и доктор по специалността "Сеизмология и вътрешен строеж на Земята". 

Земетресенията са едни от най-катастрофалните природни бедствия. Това се обуславя от спецификата на явлението - краткотрайно и със силно въздействие, с последствия върху голяма територия. За сеизмично активните райони в света земетресенията са неделима част от живота и няма област от Земята, която да не е засегната, в една или друга степен, от този природен феномен.

Земетресенията са неравномерно разпределени по повърхността на Земята. Те са концентрирани в т. нар. сеизмични пояси, като голяма част от тях съвпадат с контурите на зоните между тектонските плочи. 

В глобален мащаб през 2021 г. са регистрирани няколко земетресения с магнитуд над 8 

След силния трус в Нова Зеландия е издадено предупреждение за цунами

Снимка: Getty Images

Едното от тях е в района на Аляска с магнитуд 8.2 по Рихтер, друго земетресение с подобен магнитуд - 8.1, е регистрирано в района на Южните Сандвичеви острови, разположени в южната част на Атлантическия океан, а третото събитие е в района на Нова Зеландия, силата му също е 8.1.

Около 17 земетресения с магнитуд между 7-а и 8-а степен са регистрирани на Земята  

Едното от тези събития е от 4 март 2021 г., в района на Нова Зеландия със сила 7, а след земетресението е издадено и предупреждение за опасност от цунами. Друго земетресение от този диапазон е от 28 ноември 2021 г., в района на Перу - 7.5, като е било усетено на голяма площ.

Трус със сила 7,1 по Рихтер нанесе щети в Акапулко, Мексико, през септември

Снимка: Getty Images

По отношение на микросеизмичните събития, или такива с магнитуд под 2.5, в глобален мащаб за отиващата си година не може да се каже колко точно са наблюдавани за едно денонощие. В зависимост от сеизмичната обстановка, те са различни. 

Най-силното земетресение в България през 2021 г. е регистрирано на 25 ноември, с магнитуд 3,6, в района на Самоков. 

Територията на България безусловно се числи към земетръсно опасните области на Земята. От сеизмологична гледна точка през изминаващата година страната ни обаче се характеризира със слаба сеизмичност. Най-силното регистрирано събитие тук е земетресението от 25 ноември 2021 г., в района на Самоков. Силата му е 3.6 и е било усетено в района на града, както и в части на София. 

Що се касае до по-слабите трусове (по-малък магнитуд от 2.5), у нас са наблюдавани средно по едно земетресение в период от два-три дни. 

През тази година в района на Велинград се наблюдава слаба сеизмична активност. Активността в района е от роев тип, което е характерно за региона. В поредицата бяха регистрирани около 15 земетресения, с магнитуд между 1.8 и 2.9, с дълбочина до 10 километра. Най-силното събитие от поредицата за момента е земетресението от 16 ноември с магнитуд 2.9, както и с дълбочина от 9 километра, припомнят сеизмолозите от БАН. 

В сравнение с България, териториите на Гърция и Турция се характеризират с по-висока сеизмична активност през 2021 г. Пример е земетресението от 3 март 2021 г., на територията на централна Гърция, в близост до град Трикала, с магнитуд 6.3, след което е наблюдавана интензивна афтършокова серия - един от най-силните последващи трусове е с магнитуд 5.8. Също така и земетресението от 31 август 2021 г., с магнитуд 5.1 в района на Западна Турция. Друго земетресение със силен магнитуд е от 12 октомври 2021 г. в района на остров Крит, Гърция. Земетресението с магнитуд 6.5 е с епицентър на 180 километра югоизточно от град Ираклио, Гърция. 

Трябва да се отбележи, че твърдението, че по-слабите земетресения освобождават постепенно енергията не важи за големи територии, информират сеизмолозите. 

От 1901 до 1928 г. на територията на България е имало поредица от силни и разрушителни земетресения

В исторически план може да се каже, че земетръсната активност на територията на страната ни е една от най-ярките изяви на съвременната геодинамика по нашите земи. През изминалите векове територията на България е била подложена на силни сеизмични въздействия. През 20-и век на територията на страната ни са едни от най-силните европейски земетресения. От 1901 г. до 1928 г. се реализира поредица от силни, разрушителни земетресения.

Снимка: Getty Images

Най-силното събитие е от 4 април 1904 г., с магнитуд по сеизмичен момент 7.6 и с интензивност от 10-та спепен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Земетресението е усетено на обширна територия - до Будапеща, Унгария, а свидетели твърдят, че са наблюдавани повърхностни вълни от земетресението в София. Следи от земетресението в Кресненското дефиле могат да се видят и сега. Земетресението е последвано от добре изявена афтършокова активност, продължила повече от три години. 

В световен мащаб може ли да се прогнозират земетресенията? 

"Чисто научни опити се правят на много места по света, търсят се връзки и корелации, които да дадат възможност по някакви други събития, които се случват, да съдим за бъдещи евентуални земетресения. Но еднозначни прогнози за земетресения категорично още няма никъде по света, може някой научен проект да се опитва да търси връзка с други геомониторингови дейности, но еднозначна прогноза за земетресения няма. И това е съвсем естествено, защото, ако се прогнозира и стане, е добре, но, ако не стане, не е добре, коментира проф. Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.

"Това не е като метеорологичната прогноза, която се прави за всеки ден - от повече от 100 години. Ако се говори за сеизмологична прогноза, тук всичко практически трябва да е на 100 процента. Счита се, че при средно силните земетресения жертвите са повече от паниката, отколкото от самото земетресение. При земетресенията през 1999 г. в Турция, моя колежка ми каза, че е видяла как човек се хвърля от прозореца - от ужас и от това, че не знае какво да направи в този момент", допълва професорът. 

Той казва и че се търсят предвестници на земетресенията, например измерването на съдържанието на радон, но още не може да се каже при какви количества от него ще има земен трус. "Затова всичко за прогнозите на земетресенията е хипотетично", заяви директорът на института по геофизика, геодезия и география.