Взривяването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ има изненадващи последици

Година след разрушаването и наводнението сред украинците няма съгласие дали да се възстанови водоемът

Снимка: БТА/AP

Взривяването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ има изненадващи последици

Година след разрушаването и наводнението сред украинците няма съгласие дали да се възстанови водоемът

08:06 | 7 юни 2024 | Автор: The Economist 37 73769 Снимка: БТА/AP

Рано сутринта на 6 юни 2023 г. експлозии разрушиха язовирната стена на Каховската водноелектрическата централа в Южна Украйна. Взривът разтърси прозорците на 80 км и отприщи гръмовна каскада от язовира, който имаше обем от около 18 куб. км, почти колкото Голямото солено езеро в Юта. Язовирът се намираше на река Днепър от 50-те години на миналия век. Наводненията опустошиха десетки населени места. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече случилото се "екологична бомба за масово унищожение". Киев обвинява Русия, която контролираше стената на язовира. Западните правителства и независимите анализи на открити източници подкрепят твърдението.

Русия - Украйна

Година по-късно стават ясни дългосрочните последици. Те са екологични, социални, политически и икономически. Независимо от това, че сраженията между украинските и руските сили продължават, възниква дебат за това как да се възстанови язовирът. Съдбата на язовира дава представа за трудните въпроси, които ще възникнат относно възстановяването на страната след края на войната.

Бедствието засегна пряко четири области Херсонска, Николаевска, Днепропетровска и Запорожка. В Херсон, надолу по течението на реката, непосредствените загуби са най-големи. Областта е решаващ театър на бойните действия. Русия завзе голяма част от нея скоро след инвазията, но през ноември 2022 г. силите ѝ бяха изтласкани обратно на източния бряг на река Днепър, която разделя региона. След разрушаването на язовирната стена наводненията предизвикаха хаос.

Язовирната стена бе висока около 30 м и дълга 3,2 км. Експлозията вероятно е станала в близост до основата му. Преди взрива обилните валежи бяха напълнили язовира до рекордни нива. Наводнението обхвана 83 000 хектара - площ с размерите на украинската столица Киев.

Служителите на службите за помощ трудно достигаха до хората, особено в окупираните от Русия райони.

Разрушенията на жилища и други сгради в Херсон и други градове бяха огромни. Общо 37 000 жилища бяха повредени, като 15% от тях не могат да бъдат ремонтирани. Възстановяването на сградите може да струва 1,5 млрд. долара.

Най-силно засегнат е източният бряг, контролиран от Русия. Олешки, с население от 16 000 души, бе почти изцяло под вода. Жителите, много от които се бяха спасили на покривите си, чакаха помощ с дни.

Наводненията достигнаха Херсон, на 58 км надолу по течението. Украйна освободи града през ноември 2022 г. след шестмесечна руска окупация. Районът Остров в средата на Днепър беше особено силно засегнат.

В рамките на няколко дни водата се отдръпна, но щетите все още се изясняваха. Любов, чиято къща в Херсон е била наводнена, казва, че отначало властите са се интересували от оценката на щетите, но сега почти не се говори за възстановяване или основен ремонт на разрушените домове. Днес на вратите на изоставените къщи в Херсон са изписани телефонните номера на собствениците, които са ги изоставили. По оценки на ООН до един милион души са останали без питейна вода. Градовете на север от в Днепропетровския язовир, включително Кривой Рог и Никопол, са силно засегнати. Много хора все още са изправени пред недостиг на вода, въпреки че според съобщенията новият водопровод е почти завършен.

Загубата на язовира засегна и селското стопанство в Южна Украйна. Водоемът снабдяваше с вода напоителните системи на Днепропетровска, Херсонска и Запорожка област, където заедно с Николаевска се намираха около 25% от обработваемата земеделска земя в Украйна. Десетки кладенци бяха изкопани като временни алтернативи, но много стопанства могат само да се надяват на дъжд. Загубата на напояването може да намали реколтите със 70%. В Херсон земеделието вече е опасно. Оттеглящите се руски войски са "засяли" полетата с мини. Това, в комбинация с проблемите с водата, спира много хора да се върнат на полетата след наводнението.

По-широките екологични последици допринасят за опустошението. Смята се, че бедствието е нанесло щети на близо половин милион хектара защитени земи и водни местообитания, като е убило хиляди животни и птици. Водата, замърсена с бензин, отпадни води и други замърсители, бързо достигна Черно море. Към средата на юни украински учени съобщиха, че замърсената вода е обхванала повече от 7300 кв. км и се приближава към устието на река Дунав в Румъния. В същото време нагоре по течението на реката мидите и други същества, които преди това са помагали за филтрирането на водата в язовира, изгниват.

Зеленски определи взривяването на язовирната стена от страна на Русия като "екоцид". Украинските следователи събират доказателства за околната среда като част от делото за военни престъпления, което те завеждат в Международния наказателен съд. Въпреки това някои учени изразяват изненада от бързината, с която са се възстановили районите.

След разрушаването на язовира бившето дъно на водоема с площ от 1870 кв. км бе заприличало на пустиня. Сателитните снимки показват равнини от слегнат пясък и храсти, разделени от тесен останал участък на Днепър.

Изследователите са очаквали до пролетта на 2024 г. да се появи тънък слой растителност. Те прогнозираха, че тези растения ще бъдат предимно от инвазивни видове, които са преобладавали в пробите, взети от района скоро след бедствието.

Въпреки това скоростта на растежа и неговото качество са надминали очакванията. През есента на 2023 г. група учени, ръководена от Анна Куземко от Института по ботаника "Холодни", установява, че на дъното на езерото са се образували няколко нови местообитания.

Сред най-големите е върбовият гъсталак - някои дървета са израснали до над три метра височина. Други местообитания включват блатна растителност и пясъчни наноси.

През март 2024 г. части от язовира се наводняват, вероятно поради топенето на снега - нещо, което се е случвало в равнината през пролетта преди построяването на язовира.

"Мислех, че поне през първите няколко месеца след източването на язовира няма да има постоянна растителност, може би някаква местна растителност, но не и постоянна покривка от тополи и върби", казва Богдан Кученко от екологичната група Ecoaction. Възстановяването на зеленината кара някои да твърдят, че язовирът никога не трябва да се връща. Сред тях е Олег Дяков от неправителствената организация Rewilding Ukraine. Преди войната неговата организация определя делтата и устието на Днепър като район с потенциал за възстановяване на отдавна изчезналата дива природа. Сега той смята, че пълненето на язовира ще пропилее тази възможност. Той смята, че в рамките на три до пет години може да се образува "мозаечен пейзаж" от гори, тръстикови масиви и плитки езера.

Подобни аргументи често се основават на чувството за историческа несправедливост. За да построят язовира, съветските инженери унищожават района, известен като Великий Луг - разнообразен пейзаж, който се простира в притоците, горите и блатата. Казаците, тотемични фигури в украинското национално съзнание, са обитавали на тези плодородни пространства между XVI и XVIII век. Според теорията един нов язовир би повторил щетите, които Съветският съюз е нанесъл на културното наследство на Украйна.

Връщането на вековете назад обаче може да се окаже невъзможно. Някои изследователи отбелязват, че изменението на климата ще направи региона по-сух. Това може да спре растежа на растителността и да увеличи натиска върху напоителните системи. Някои учени предлагат изграждането на по-малък язовир, за да се даде повече пространство на природата. Друга идея е да се построят редица от миниязовири (първоначално Каховската ВЕЦ е била част от голяма каскада от съоръжения по поречието на Днепър). Кученко казва, че "огромен язовир" и електроцентрала вече не са необходими; електроенергията може да се произвежда от други устойчиви източници като слънчева или вятърна енергия.

Някои представители на украинския енергиен сектор обаче са скептични. Според Олександър Харченко от Центъра за изследване на енергийната индустрия, мозъчен тръст в Киев, "няма алтернатива" на възстановяването на язовирната стена и водохранилището. Той смята, че големият капацитет на водноелектрическите централи ще бъде важен за възстановяването на енергийната система на Украйна след руските атаки срещу инфраструктурата и за прехода към възобновяема енергия.

Там се намира и Запорожката атомна електроцентрала, която е под руска окупация на източния бряг на реката. Тя използва язовира за охлаждане на реакторите си, които в момента са в режим на спиране. След взрива на язовирната стена централата трябваше да разчита на изкуствено езеро, докато служителите й не изкопаха кладенци, за да увеличат доставките. Харченко казва, че включването на централата след войната ще изисква връщането на язовира.

Правителството на Украйна твърди, че планира да възстанови ВЕЦ, когато това е възможно. През март то издаде указ, в който се посочва, че дъното на язовира не може да се използва за други цели до пет години след края на военното положение, което продължава да е в сила.

Все пак два основни фактора усложняват плановете за възстановяване. Първият са парите. Според Киевската школа по икономика възстановяването на ВЕЦ ще струва близо 1 млрд. долара. Разходите за по-широкообхватно възстановяване, включващо жилищно строителство, селско стопанство, канализация и други, се оценяват на над 5 млрд. долара. Въпреки това тези цифри могат да бъдат разбрани само в контекста на разходите за възстановяване на Украйна като цяло. Според Световната банка те вече достигат 486 млрд. долара, което е със 75 млрд. долара повече от оценката ѝ от март 2023 г.

Мащабът на задачата ще принуди Украйна и нейните партньори да използват внимателно ограничените си ресурси. Изграждането на огромен нов язовир може да се наложи да почака. Един от украинските хидролози посочва най-голямата ВЕЦ - Днпропетровската, която се намира нагоре по реката в Запорожие и беше сериозно повредена от въздушен удар през март. Той казва, че ремонтът ѝ е по-спешен от възстановяването на Каховската.

Вторият фактор е ходът на войната. Всяко възстановяване изисква освобождаването на източния бряг на Днепър. Откакто руснаците напуснаха западния бряг през 2022 г., фронтът в Херсон почти не е помръднал, въпреки че се очаква Русия да разшири настъплението си през лятото. Любов от Херсон казва, че "само след победата ще можем да разберем за себе си какво да правим по-нататък и как да възстановим домовете си". Засега тя просто се опитва да оцелее под вражеския обстрел. Нагоре по реката естественият експеримент върху дъното на язовира изглежда ще продължи.

ИЗБРАНО