Първоначално съвременният град-държава разцъфтя в два региона - Персийския залив и Югоизточна Азия.
Хонконг, който сега е квази-независима част от Китай, се конкурира с лондонския квартал Уест енд за най-скъпи офис площи. Според едно експертно проучване през последната година в Хонконг наемите на големи офис площи са се повишили с най-бърз темп.

Тези азиатски градове държави, които някога бяха известни с бедността и нищетата си, сега получават приходи, сравними с приходите на много европейски и северноамерикански градове.

Персийският (или както мнозина предпочитат да го наричат - Арабският) залив стана другата гореща точка за градовете държави на 21-ви век. През изминалото десетилетие множество някога затънтени градове от Дубай и Абу Даби до Катар и Бахрейн израснаха до значими играчи на световната сцена.

Катар, малко емирство с население от близо 1,7 милиона души, ще бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2022 година - новина, която изненада почти всички. Абу Даби - мегаполис сред пустинята с население от около 2 милиона души - изгражда най-големите културни проекти на планетата, финансирани благодарение на огромното петролно богатство на емирството. Сред проектите са три огромни музея - филиал на Лувъра, клон на Гугенхайм, 12 пъти по-голям от оригинала в Ню Йорк, и музей на морската история.

Днес Дубай, който също като Абу Даби е част от Обединените арабски емирства, лесно може да даде представа за най-развитата форма на модерния град държава от Персийския залив. През 1985 година той има под 400 000 жители, но сега населението му е близо два милиона. През последното десетилетие Дубай се превърна в град на суперлативи - дом на най-високата офис сграда в света, на най-големите в Близкия изток пристанище, летище и финансов център.
В много отношения силните страни на Дубай съвпадат с тези на традиционния град държава. За разлика от други арабски страни от Залива емирство Дубай дължи богатството си повече на търговията, отколкото на петрола. 

Мюсюлманските културни традиции (като почивния ден в петък и правилата за храната от животински произход) се следват внимателно, но се оставят и възможности за гъвкавост в полза на чужденците. Във финансовите кули не е необичайно да се видят хора, облечени по начина, по който се обличат в Лондон или на Уолстрийт - мъже в елегантни костюми и жени с поли до коленете.
Бизнесът в Дубай се върти на множество езици на фона на многобройните етнически групи, сред които има представители на множество националности - от американци и британци до индийци, руснаци, пакистанци, корейци и ливанци.

"Мръсният" бизнес, подобно на ситуацията в много други търговски градове, също подхранва динамиката на Дубай.
Градът държава е удобна "пералня" за пари извън обременения със санкции Иран. . През част от годината освен това в града живеят корумпирани политици от Южна Азия, руски мафиоти и наркодилъри от Югоизточна Азия, които влагат там парите си. Според "Уикилийкс" сред тези капиталови потоци има и много милиони от помощи, отпускани от САЩ или НАТО, отклонени от "прекрасните" ни съюзници в Афганистан.
Предимно легалният бизнес, а вероятно и крадците имат голяма полза от ефективния като цяло авторитарен режим в Дубай. Сигурността привлича бизнес от всички видове, както е било във времената на дожите във Венеция.
 
Заради финансовата криза от 2008 година се наблюдава презастрояване на офис площи и Дубай се превърна от един от най-горещите пазари на търговски недвижими имоти в един от най-слабите. Въпреки това обаче разходката сред обширния "Бизнес бей" - терен, на който според плановете трябваше да се изградят 64 милиона квадратни фута (1 фут е равен на 30,48 см - бел. пр.) офиси, търговски и жилищни площи - напомня за разходка през пейзаж, останал след експлозия на неутронна бомба. Виждат се малко хора с изключение на охранители и случайни работници.

По-сериозният и дългосрочен проблем обаче може би е политически. За разлика от Сингапур и Хонконг, където по-голямата част от работата се извършва от местни жители, Дубай и другите градове държави от Залива почти изцяло зависят от вноса на работна ръка. Под 20% от хората, които живеят в емирството, са дубайци. Някои чужденци живеят в лукс в общности като "Палмата", която напомня повече на Нюпорт бийч, Калифорния, отколкото на част от развиващия се свят. Мнозина други обитават мрачни работнически лагери.
 
Въпреки всички тези проблеми не бива да се изключва възможността Дубай или други градски зони на Персийския залив като Абу Даби и Катар в бъдеще да се развият като велики градове държави.
Атина, Картаген или Венеция може и да са били великите градове държави на миналото, но вероятно 21-ви век ще създаде собствена партида от богати приемници.

БТА, със съкращения