Коментари - Реч на Хитлер по високоговорителя стресна пътниците в австрийски влак | Днес.dir.bg

ФЮРЕРЪТ - истински Съюзник и Приятел на БЪЛГАРИТЕ ...... ! Примерът на Българската армия от фронтовете на Първата Световна война е ясен - само изтребление на дивата Руско-азиатска сган ......!!!!

Стряскайте западни деградърляци такова си ви е управлението НЕОФАШИСТКО!ДИРЕКТНО ДВА КОРАБА С ФУРАЖ ДА ПОМОГНАТ И ТЕ НА УКРИТЕ

Фашизма се роди като евроатлантическия фашизъм.

"...има вече двама заподозрени с обвинения" Баба Урсула и дедо Шолц.

Сигурно е свързано с посещението на зеления

Би да им напомни за нещо

Май, 1942 Среща на Сталин и Чърчил в Москва Господин Чърчил, време е да откриете втори фронт Чърчил Не сме готови все още И така 2 години

Август, 1938 Днес имах среща с ГОСПОДИН ХИТЛЕР. Подписахме договор. Нося ви 100 годишен мир Премиерът на Англия

е викал ?

А защо Англия и Франция не биха Хитлер при Дюнкерк? И защо 1938 отказаха коалиция със Сталин, пък после станаха първи съюзници

На фронта се появиха танкове с нацистки символи. Ха ха ха ха Ха ха ха ха Ако бяха пуснали зелен нямаше да им направят нищо. Ха ха ха ха

Хахахаха нацистииииии

И какво толкова се е случило ?!?! Ами ако не бяха САЩ и Велика Британия, днес в просташка пРоссия щяха да говорят на немски, но щяха и да карат чисто нови немски коли, да имат държава устроена по немски образец, да получават заплати каквито са в ЕС, и да пътуват с паспорт на ЕС по целият свят.

са големи майтапчии.

Хайде земляците на СС офицера Густав Шварценегър да не се правят на стреснати.

Ватниците сте болни...Хем Зеленски е евреин,хем нацист,хем джендър!?!?Я пак си проверете текста от Митрофанова!!

Окраинци ще да са ..Почват да си показват магариите и у Европата.

Хе, то оно Путин секи ден е по руското радио...

Прокламация за Деня на транссексуалните. Джо Байдън, Белият дом, 30.03.2023 г. Денят на транссексуалните празнува радостта, силата и абсолютната смелост на едни от най-смелите хора, които познавам - хора, които твърде често е трябвало да излагат на риск работата, връзките и живота си, само за да бъдат истинската си същност. Днес ние показваме на милиони транссексуални и небинарни американци, че ги виждаме, че те принадлежат и че към тях трябва да се отнасяме с достойнство и уважение. Тяхната смелост е дала сила на безброй други хора, но никой не трябва да бъде смел, само за да бъде себе си. Всеки американец заслужава тази свобода. Американската армия организира партита с драг кралици пред деца във военни бази УНИЩОЖАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО БУНТ ПРОТИВ БОГ Трансджендър американците формират душата на нашата нация - гордо служат в армията, лекуват смъртоносни болести, заемат изборни длъжности, управляват процъфтяващи бизнеси, борят се за справедливост, създават семейства и много други. Като деца те заслужават това, което заслужава всяко дете: възможност да учат в безопасни и подкрепящи училища, да развиват значими приятелства и да живеят открито и честно. Като възрастни те заслужават същите права, на които се радва всеки американец, включително равен достъп до здравеопазване, жилища и работни места, както и възможност да остареят спокойно като възрастни граждани. Но днес твърде много транссексуални американци все още са лишени от тези права и свободи. Вълна от дискриминационни щатски закони е насочена срещу транссексуалните младежи, ужасява семействата и наранява деца, които не вредят на никого. Епидемията от насилие срещу транссексуални жени и момичета, по-специално цветнокожи жени и момичета, отнема животи твърде скоро. Миналогодишната стрелба в клуб Q в Колорадо беше още един болезнен пример за този вид насилие - петно върху съвестта на нашата нация. Путин одобри нова концепция за външна политика на Русия: Възнамеряваме да премахнем господството на САЩ Си Дзинпин заяви, че подготвя Китай за война Моята администрация се бори за прекратяване на тези несправедливости от първия ден, като работи за това транссексуалните хора и цялата ЛГБТИ+ общност да живеят открито и безопасно. В първия си ден като президент издадох изпълнителна заповед, с която наредих на федералното правителство да изкорени дискриминацията срещу ЛГБТИ+ хората и техните семейства. Назначихме рекорден брой открити ЛГБТИ+ лидери и с гордост отмених забраната открити транссексуални хора да служат в армията. Работим и за това обществените места и пътуванията да станат по-достъпни, включително с по-приобщаващи полови маркери в паспортите на Съединените щати. Подобряваме достъпа до обществени услуги и права като социалното осигуряване. Противодействаме на дискриминацията в областта на жилищното настаняване и образованието. А през декември миналата година подписах Закона за зачитане на брака, който гарантира, че всеки американец може да сключи брак с човека, когото обича, и този брак да бъде приет. Междувременно работим и за облекчаване на огромното напрежение, което дискриминацията, тормозът и преследването могат да причинят на транссексуалните деца - повече от половината от тях сериозно са обмисляли самоубийство през последната година. Министерството на образованието например помага да се гарантира, че транссексуалните ученици имат равни възможности да учат и да се развиват в училище, а Министерството на правосъдието се противопоставя на крайни закони, които се опитват да забранят основаните на доказателства здравни грижи за потвърждаване на пола. Има още много работа за вършене. Продължавам да призовавам Конгреса най-накрая да приеме Закона за равенството и да разшири отдавна необходимата защита на гражданските права на всички ЛГБТИК+ американци, за да им осигури безопасен и достоен живот. Заедно трябва също така да продължим да оспорваме стотиците омразни щатски закони, които бяха въведени в цялата страна, като се уверим, че всяко дете знае, че е създадено по образ и подобие на Бога, че е обичано и че ние се застъпваме за него. Америка е основана на идеята, че всички хора са създадени равни и заслужават да бъдат третирани еднакво през целия си живот. Никога не сме я спазвали напълно, но и никога не сме се отклонявали от нея. Днес, когато празнуваме транссексуалните хора, празнуваме и основното право на всеки американец да бъде себе си, което ни доближава до пълното осъществяване на обещанието на Америка. А сега, ПРЕДВАРИТЕЛНО, аз, Джоузеф Р. Бидън младши, президент на Съединените американски щати, по силата на властта, предоставена ми от Конституцията и законите на Съединените щати, обявявам 31 март 2023 г. за Ден на видимостта на транссексуалните. Призовавам всички американци да се присъединят към нас, за да издигнем живота и гласовете на транссексуалните хора в цялата ни нация, и да работим за премахване на насилието и дискриминацията срещу всички транссексуални, несъответстващи на пола и небинарни хора. В ДОКАЗАТЕЛСТВО НА КОЕТО, положих ръката си на тридесетия ден от месец март, в годината на нашия Господ две хиляди двадесет и трета и на независимостта на Съединените американски щати двеста четиридесет и седма. Източник: whitehouse.gov

ами и цяла западна Европа има нужда от денацификация.

Проследяване на опитите на Германия да сключи мир Автор: Карл Хамерс Година: 2022 Повечето хора в Съединените щати, Германия и много други страни по света възприемат Адолф Хитлер, канцлер на Германия от 1933 г. до 1945 г., като един психопатичен войнолюбец, размахващ военната си мощ напосоки в една садистична оргия от насилие и кръв и стремящ се към доминация над целия свят. Истината обаче е по-странна от всякога, и тя е напълно основателна. Тук основно ще разгледаме малката, но иначе препълнена с информация книжка „Какво отказа светът: Предложенията за мир на Хитлер 1933-1940“, съставена от д-р Фридрих Стив, която представя тази истина по един лесно разбираем начин. Само три месеца и половина, след като на 30 януари 1933 г. идва на власт, канцлерът Адолф Хитлер изнася реч пред Германския райхстагски парламент на 17 май 1933 г. В тази реч новият канцлер набляга върху намерението си да въведе условия по намаляване на въоръжението със „съседните страни“, „въоръжените нации“ и „останалия свят“. „Германия ще бъде напълно готова да разпусне целия си военен комплекс и унищожи и малкото налично въоръжение, ако съседните й страни направят същото с равносилна пълнота. Германия е напълно готова да се откаже от всякакъв вид агресивни оръжия, ако въоръжените страни от своя страна унищожат своите агресивни оръжия в рамките на определен период от време, както и ако използването им се забрани от международна конвенция. Германия е готова повече от всякога да се откаже от агресивните оръжия, ако и останалият свят направи същото. Германия е готова да се съгласи на всякакъв официален пакт за ненападение, тъй като тя не смята да напада никому, а само да гради сигурност.“ Тази реч, която може да се счита за стратегически ход от страна на Германия, тъй като според Версайския договор Германия тогава не е имало право на военновъздушна сила, а само на армия от 100,000 мъже, отговорна за вътрешните работи, предлага пълното премахване на всякакъв военен капацитет. Предишните политически кампании на Хитлер и тези на Националсоциалистическата германска работническа партия открито отхвърлят Версайския договор, по този начин чувствайки се свободни да развият по-силна армия, ако съседните страни се окажат заплаха за страната. Хитлер е бил готов да разшири Германската армия отвъд ограниченията на Версай, и въпреки това той все пак предлага пълно разоръжаване. Казано накратко, той предлага премахването на „агресивните оръжия“, като например далекобойните бомбардировачи, отровният газ и голямата артилерия, способна да поразява цивилни цели. Адолф Хитлер е бил войник на преобладаващия по онова време етос, основно срещан по време на Първата световна война, а именно на цивилизованата война, която, наред с други общоприети норми, е правила всичко по силите си да пощадява цивилните от последствията на войната.[1] Отговорът: Никоя нация не отправя официален отговор, като някои държави като Великобритания и Франция дори продължават да увеличават военния си запас и войсковите си сили. Обществото на народите, от гледната точка на Германия основно създадено, за да налага диктата на Версайския договор, заявява, че Германия трябва първо да премине през „изпитателен период“, преди обсъжданията за разоръжаването на други нации да продължат.[2] В продължение на 14 години обаче, започвайки се от 1919 г., Германия е спазвала Версайския диктат. Пет месеца по-късно, на 14 октомври 1933 г., Хитлер обявява изтеглянето на Германия от Обществото на народите. „Тази стъпка от 19 октомври 1933 г. е отговор на плана за разоръжаване на Саймън от 14 октомври 1933 г., отказващ на Германия всякаква равнопоставеност…“.[3] Два месеца по-късно, на 18 декември, Хитлер отправя второто си предложение за мир и разоръжаване в Европа. То съдържа шест точки, първата от която дава на Германия „пълно равноправие“, клауза, която Хитлер е смятал за необходима за осигуряването на мира. Един баланс на военните сили е следвало да предотвратява всякаква агресия, докато една слаба Германия—само да я насърчава. Втората точка налага замразяването на всякакви оръжейни увеличения, а третата дава на Германия свободата да възстанови оръжейния си баланс със съседките й. Четвъртата точка изисква „воденето на война на хуманни принципи“ и отново призовава за премахването на оръжия, които биха навредили на цивилното население. Петата призовава за установяването на система за следене, която да гарантира спазването, а шестата гласи следното: „Европейските нации взаимно си гарантират безусловното поддържане на мира посредством сключването на пактове за ненападение, които да бъдат подновявани на всеки десет години“. Скоро след това Хитлер отправя искане за одобряване на разширяването на Германската армия на 300,000 мъже, за да може по този начин тя да е способна да предприема минимални отбранителни мерки според общата дължина на границите й (които са включвали малко естествени отбранителни обекти и терени), както и според силата на армиите на съседките й. Отговорът: Кореспонденция от официални писма, привидно обмислящи предложението, която накрая обаче води до недвусмислено „не“ от Франция, придружено от „огромно увеличаване“ на въоръжението във Франция, Великобритания и СССР.[4] Към 16 март 1935 г. Хитлер вече започва да усеща нуждата от връщането на наборната служба. Скоро след това обаче той изнася реч на 21 май 1935 г., която още един път се съсредоточава върху премахването на оръжията, които биха навредили на „цивилни жени и деца“. Той споменава Женевската конвенция и предлага тя да бъде разширена, за да може въздушното бомбардиране да бъде премахнато като цяло: „…може да се въведат забрани за пускането на газови, възпламенителни и експлозивни бомби извън пределите на бойните полета. По-късно това ограничение може да прерасне в пълна международна забрана на всякакъв вид бомбардирания“. Хитлер оставя възможностите за пълно разоръжаване отворени: „(Германия) допълнително гарантира, че ще се съгласи на всякакви постоянни международни ограничения или забрани на оръжия“. Отговорът: Франция подписва влизането в съюз със Съветския съюз, по този начин продължавайки с политиката на обграждане от страна на държави-агресорки около Германия.[5] Както се е случвало често в историята, дадено действие поражда противодействие, а то от своя страна—контрапротиводействие. Поради прекалено голямото историческо наблягане върху Германия и нейния Канцлер тази причинно-следствена връзка на провокация не се споменава, а по-скоро се набляга единствено и само върху действията на Германия, сякаш са се случили в изолацията на безразсъдна войнолюбска мания. Заповедите на Хитлер за възвръщането на областта Рейнланд, разположена между Германия и Франция и окупирана от френските сили в по-голямата част от Версайския период, е пряк резултат на френския отказ на предложенията на Хитлер, както и на съюза между Франция и съветите. Тогава Рейнланд е бил ключов коридор за френско нападение срещу Германия и Хитлер е знаел, че трябва да си върне тази област, която обикновено е принадлежала на Германия и която е била населявана основно от германци. Вермахтът навлиза в Рейнланд без съпротива—и с одобрението на радушните граждани—на 3 март 1936 г. Към 31 март Хитлер вече е предложил своя четвърти план за мир за последните три години. Целта му е била „мирът в Европа“ и „общественото щастие и икономически просперитет на нациите“. Този мирен план е бил най-изчерпателният до момента, като няколко от деветнадесетте му точки засягат присъствието на германски войски в Рейнланд в опит Франция да бъде успокоена. Той призовава за създаването на комисия, председателствана от Великобритания и Италия, която да арбитрира условията за мир между Германия, Франция и Белгия, едновременно с това отваряйки и възможността Нидерландия също да се присъедини към това споразумение. Германия е била готова „да се съгласи на всякакви военни ограничения на германската западна граница“. Предложен е 25-годишен „пакт за ненападение или сигурност“ между Франция-Белгия и Германия. Точка 15 особено изисква по-специално внимание: „С цел затвърждаването на този мирен пакт… като помирително заключение на един многовековен диспут, Германия и Франция се заклеват да предприемат стъпки в избягването на всичко в образованието на младежта, както и в пресата и издателските къщи на двете държави, което може да се възприеме като влошаване на отношенията между двата народа, било то някакво накърняващо или презрително поведение или непристойна намеса във вътрешните работи на другата страна.“ В Точка 18 Хитлер също така заявява желанието си да върне Германия обратно в Обществото на народите, стига то да разгледа: „…въпросът с колониалната равнопоставеност и отделянето на Пакта на Обществото на народите от основите му във Версайския договор…“. За канцлерът Хитлер, неговата партия НСДАП и повечето германци конфискацията на германски колонии и тяхното връчване на други европейски страни е огромна несправедливост, особено когато Германия не разполага с жизненоважни ресурси, след като увеличава производствената си мощ. За тях Обществото на народите е една изпълнителна структура за ограничения спрямо Германия посредством ужасния Версайски договор. Хитлер казва, че ще присъедини Германия обратно в Обществото, стига то да „разреши“ тези несправедливости. Точка 19 предлага установяването на „Международен арбитражен съд“, който да гарантира за спазването на плана за мир. Тук Хитлер още веднъж предлага сключването на договори за намаляване на въоръжението и забраняване на газовите и възпламенителните бомби и бомбардирането на цивилни градове или села, както и за премахване на тежките танкове и масовото производство на артилерия. Хитлер след това набляга и върху възможностите за икономически растеж и добруване: „Немското правителство вярва, че дори и ако се направи само една крачка по пътя на обезоръжаването, това би било от огромно значение за взаимоотношенията между нациите, както и за възстановяването на увереността, търговията и просперитета. Съгласно взаимното желание за възстановяване на благоприятните икономически условия, немското правителство е готово …да се включи в обмяна на мнения относно икономическите проблеми …да стори всичко по силите си да подобри икономическата ситуация в Европа и тази на света…“[6] Хитлер завършва с нотка на надежда: „Немското правителство смята… че то е допринесло за реконструирането на една нова Европа на базата на реципрочно уважение и доверие между суверенните държави. Много възможности за подобно европейско умиротворяване, за което през последните години Германия неколкократно беше отправяла предложения, бяха игнорирани. Нека този опит за постигане на европейско разбирателство най-сетне се увенчае с успех!“ Отговорът: Великобритания само и единствено изпраща пренебрежителен неискрен въпросник, след което се самоустановява като Защитник на Франция, започвайки да провежда съвместни дискусии между военните щабове точно както преди Първата световна война.[7] И до ден днешен военната пропаганда срещу Националсоциалистическа Германия продължава да поддържа становището, че причината германската икономика да процъфти е заради нейното оръжейно производство, но в рамките на тези предложения за мир на канцлера Хитлер ние многократно ставаме свидетели на гледището, че мирновременните икономики на европейските нации генерират просперитет. Често се казва, че американската икономика не се възстановява от Голямата депресия, докато не започва да увеличава оръжейното си производство, а огромното съветско оръжейно производство дълго преди навлизането на СССР във Втората световна война пък унищожава условията за живот на руския народ.[8] Хитлер обаче е виждал нещата по друг начин, и именно това негово гледище той инкорпорира в своите предложения: мирният просперитет. Между предложението на Хитлер за намаляване на въоръжението от май 1935 г. и съюзяването на Франция със Съветския съюз, Хитлер подписва Военноморско споразумение с Великобритания на 18 юни 1935 г. Хитлер е бил наясно с факта, че именно военноморската мощ на Германия, по-конкретно нейният подводен флот, е една от причините за избухването на Първата световна война с Великобритания, което и го кара да поуспокои всякакви британски опасения, като ограничи Германския военноморски флот на 35% от капацитета на Британския флот.[9] Насочвайки вниманието си към Полша, още на 26 януари 1934 г. Хитлер и полският лидер Пилсудски сключват пакт за ненападение, съгласявайки се „директно да разрешават всякакви въпроси от какъвто и да е характер, касаещи се до взаимоотношенията им“.[10] Между двете централни европейски нации обаче съществуват огромни проблеми, най-вече огромното германско население, тогава живеещо в „Полския коридор“ (бившата Западна Прусия), както и гр. Данциг, официално водещ се „Свободен град“ под опеката на Обществото на народите, но де факто доминиран от полската власт.[11] Етническите германци, принудени да пребивават в Полша—Volksdeutschen—стават жертва на брутални преследвания и дори кланета при тези условия.[12] Те изразяват желанието си да бъдат върнати обратно в Райха, но макар Хитлер също да е искал да събере отново цялото германско семейство, той е знаел, че е имал нужда от съюз с Полша и заради това е внимавал с отправянето на искания.[13] След смъртта на Пилсудски през май 1935 г. полските отношения към Германия започват да се влошават. Преследването на етническите германци там става непоносимо. И все пак, Хитлер отправя многобройни предложения за мир, икономически спогодби и съюзнически предложения.[14] Той е знаел, че Полша е жизненоважен съюзник и буферна държава срещу неизбежната агресия на Сталин и Съветския съюз. Отговорът: Великобритания и след това Франция предлагат на Полша безусловна протекционна гаранция срещу всякаква външна агресия. Това е бил очевиден ход срещу Германия. Администрацията на Рузвелт в Съединените щати, пълна с комунистически евреи, подтиква Великобритания да сключи това споразумение.[15] Това се оказва ключово развитие, което води директно до истинското начало на Втората световна война. Германско-полският конфликт щеше да си остане на локално ниво, както и казва Хитлер, ако не беше гаранцията, която Великобритания и Франция предлагат на Полша и която Полша приема. Още едно споразумение за мир, в което Хитлер взима участие, е Мюнхенското споразумение от 28 септември 1938 г., когато Великобритания, Франция, Италия и Германия се съгласяват на мирното разтрогване на изкуствената държава Чехословакия, както и на връщането на Судетенланд, където пребивават милиони етнически германци, на Германия. Чешкото съсловие в областта, заедно с най-многобройното етническо население, приветстват Германската армия у дома като миросъхраняваща сила.[16] Невил Чембърлейн, британският министър-председател, се завръща у дома, като заявява, че е закрепил мира в Европа, лично той обаче бивайки наясно с факта, че единственото нещо, което е направил, е да удължи времето за подготовка за война с Германия.[17] Веднага след това, на 30-ти, Хитлер и Чембърлейн подписват споразумение, в което се съдържат следните изявления: „…желанието на двата ни народа никога повече да не воюват помежду си“ и „…допринесем за осигуряването на мира в Европа“.[18] Отговорът: Чембърлейн увеличава британското производство на оръжия, и сега, след изгубването на чешката територия като част от плана за обкръжение срещу Германия, започват да се подготвят нови планове за обкръжение.[19] На 6 декември 1938 г. Хитлер, посредством министъра на външните работи фон Рибентроп, сключва мирно споразумение с Франция. В него се казва: „…мирните и добросъседски отношения между Германия и Франция съставляват едни от най-важните елементи за консолидирането на ситуацията в Европа и поддържането на всеобщ мир“. И двете страни се съгласяват на неприкосновеността на взаимните им граници, както и на обсъждане на всякакви възникнали бъдещи проблеми. Малко преди това, на 24 октомври, Хитлер връчва предложение на Полша при щедри условия за връщането на Данциг на Германия, както и за изграждане на аутобан и железопътна линия през Полския коридор (Западна Прусия), които да свързват Германия с откъснатата й Източна Прусия. В предложението си Хитлер също така разрешава на поляците да използват това транспортно авеню безплатно, по този начин заздравявайки икономическите дейности между двете нации. Предложението също така включва и 25-годишен пакт за ненападение. В това предложение не присъстват никакви ултиматуми и никакви крайни срокове.[20] Отговорът: Поляците отказват. Те заплашват, че ще предявят правото си към Данциг, в същото време започвайки подготовката за военни действия срещу Германия.[21] Сигурността от конфликт с Полша принуждава сключването на германско споразумение за ненападение със Съветския съюз. На 23 август 1939 г. Пактът Рибентроп-Молотов е подписан, в който се обявяват „сфери на влияние“ за СССР и Германия и в който се гарантира, че никоя от страните няма да напада другата. Макар това да се смята за поредната мярка за постигането на мир—или поне за избягването на война—от страна на Хитлер, добре известно е, че и двете страни са планирали да нарушат споразумението, Сталин в момента, в който европейските нации вече са щели да бъдат изтощени от взаимната им война, а Хитлер в момента, в който е щяло да бъде нужно да се предотврати съветската инвазия.[22] Два дни по-късно, канцлерът Хитлер отправя към Великобритания последния си апел за мир, в който Германия е щяла „да брани съществуването на Британската империя“ и „да гарантира германска помощ за Британската империя…“. В него за пореден път се предлага ограничаване на въоръжението с уверяването, че Германия няма да се опита да прави промени на границите на Западна Европа.[23] Отговорът: На 25 август Великобритания и Франция отново потвърждават гаранцията си да бранят Полша от агресия, официално подписана на 31 март 1939 г. от трите нации.[24] По-рано през август 1939 г. поляците зачестяват нападенията си над германски граждани в Полша, което води до опитите на много етнически германци да избягат в Германия.[25] След като Полша е победена набързо, на 6 октомври Адолф Хитлер дава реч в Райхстага, в която са представени три основни точки за „не само вярата в, но също така и намерението за европейска сигурност“. Първата определя Версайския договор като „неактуален“ и предлага връщането на колониите на Германия „въз основа на политическа справедливост и разумни икономически принципи“. Втората призовава за „реорганизиране на международната икономическа система“, за да може „неограничената търговия“ да процъфти. В третата точка още един път се призовава към намаляване на въоръжението, за да може цивилните жени и деца да бъдат опазени. „Едва когато това бъде изпълнено, тогава мирът най-сетне ще възтържествува… мир, който, неосквернен от съмнения и страх, ще предостави единственото възможно условие за истински икономически просперитет“.[26] Отговорът: Никакъв отговор от която и да е европейска страна. На следващата пролет Великобритания и Франция, вече обявили война на Германия, струпват огромна армия, насочена към Германия през Белгия. Белгия взима участие, като предоставя нужната инфраструктура, която да открие път на армията към Германия. Френският министър-председател Даладие публично отхвърля предложението срещу мнозинството одобряващи в парламента.[27] След като френските и британските армии са разгромени в рамките на шест седмици, на 19 юли 1940 г. канцлерът Хитлер изнася още една реч в Райхстага, преведена на английски и спусната от самолети на Луфтвафе под формата на позиви над британските градове. Озаглавена „Последен призив към разума“, една от основните й цели е „да отправи, за пореден и последен път, призив към всеобщия здрав разум“. Според Хитлер „Националсоциалистическото движение е освободило (Германия) от еврейско-капиталистическите окови, налагани от плутократско-демократичната, и все по-смаляващата се, експлоатираща класа…“, посочвайки онези, отговорни за войната, като „евреи и масони, международни търговци и борсови търговци…“. Той заявява: „Ако господинът Чърчил или който и да е друг войнолюбец изпитваха само частица от чувството ми за отговорност спрямо Европа, те никога нямаше да се заемат с такава подла игра“. Хитлер напомня, че целта на НСДАП е била да бъдат съюзници с Италия и Великобритания. „И до ден днешен все още ме натъжава мисълта, че, въпреки всичките ми начинания, така и не успях да спечеля това приятелство с Англия, което, според мен, щеше да бъде като благословия и за двата ни народа; и особено защото не успях да го направя въпреки настоятелните ми и искрени усилия.“ Относно съюза между Германия и Фашистка Италия, той го определя като „…съюзът, на който му е отредено да даде нов живот на Европа“. В тази си реч Хитлер прави едно от най-кратките и ясни изявления по отношение на визията му: „Амбицията ми бе не да водя войни, а да изградя една нова социална държава от най-висока култура. С всяка изминала година обаче, изгубена във война, аз се отдалечавам все повече от делото ми“. С оглед на вероятността рискът от война с Великобритания да продължи и с оглед на това, че „войнолюбецът“ Чърчил все още е на власт, Хитлер казва: „Не виждам никаква основателна причина, която да наложи продължението на тази война… Знам, че у дома има жени и майки, чиито сърца, въпреки жертвоготовността им до самия (край), се държат за тази последна възможност с всички сили.“[28] Отговорът: От 10 май Великобритания не спира да бомбардира германски цивилни градове, като само месец след речта на Хитлер Чърчил за първи път нарежда германската столица Берлин да бъде бомбардирана. Хитлер отвръща на това през септември, четири месеца след началото на британските цивилни бомбардировъчни кампании срещу Германия. Германският канцлер Адолф Хитлер накрая отправя един последен Политически завет, докато силите на Червената армия настъпват от изток към берлинския му бункер, а американските и британските сили—от запад. На 29 април 1945 г. той издиктува мислите си, които включват следните изявления: „Не е вярно, че аз или когото и да било в Германия сме искали война през 1939 г. Те беше желана и подбудена изцяло от онези международни държавници, които или имат еврейско потекло, или работят за еврейските интереси. Отправих прекалено много предложения за контрола и ограничаването на въоръженията, които обаче бъдещите поколения няма да могат вечно да пренебрегват, за да може накрая отговорността за започването на тази война да бъде приписана на мен. Освен това никога не съм искал започването на втора световна война срещу Англия след вече разрушителната първа такава, още по-малкото пък срещу Америка.“ Тук той посочва онези, „…на които трябва да благодарим за всичко това: а именно, Интернационалното еврейство и неговите помагачи!“. Хитлер посочва „предложението му към британския посланик в Берлин (за) разрешаване на германско-полския проблем“ като доказателство за мирните му намерения. Още един път той посочва „международните заговорници на парите и финансите“ и „народът, който е истински виновен за този кръвопролитен конфликт… Еврейството!“. Хитлер завършва последния си Политически завет точно преди смъртта си с думите: „Но най-вече призовавам лидерите на нацията и техните последователи към щателното спазване на расовите закони, както и към безмилостна съпротива срещу универсалния отровител на всички народи, Интернационалното еврейство.“[29] „Какво отказа светът“ завършва с две глави, едната бивайки писмото на Херман Гьоринг до Уинстън Чърчил от Нюрнбергските процеси, в което той обвинява Чърчил за налагането на война върху Германия, за позволяването Европа да бъде превзета от „азиатци“ (съвети и евреи?), както и за унищожаването на Британската империя. Последната глава засяга дневниците на Джеймс Форестал, секретар на Американските военноморски сили към края на войната и след нея първи американски секретар на отбраната, в които британският министър-председател Невил Чембърлейн заявява: „Америка и евреите по света вкараха Англия във войната“. И тъй като Америка, особено под управлението на Франклин Делано Рузвелт, като цяло е била под еврейско влияние, това изявление може да се счита за ненужно. Повече от осемдесет години на продължаваща военна пропаганда, представяща Адолф Хитлер, националсоциалистически канцлер на Германия, като войнолюбец, копнеещ за кървави конфликти, са не само опровергани, но и преобърнати от историческите записи, представени в „Какво отказа светът“. Адолф Хитлер може да бъде определен по-скоро като миротворец. Фактът, че той не успя, не е негова вина, а на онези, които той директно обвинява като истинските войнолюбци на Втората световна война. Хитлер отправя множество осъществими предложения за мир и всички те са отхвърлени: 1-во предложение: 17 май 1933 г. 2-ро предложение: 18 декември 1933 г. 3-то предложение: 21 май 1935 г. 4-то предложение: 31 март 1936 г. 5-то предложение: 30 септември 1938 г. 6-то предложение: 6 декември 1938 г. 7-мо предложение: В края на 1939 г. Хитлер предлага на Полша проблемът с Данциг да бъде разрешен по мирен начин. 8-мо предложение: Планове за световен мир, изготвени на 6 октомври 1939 г., малко повече от месец след като Великобритания и Франция обявяват война на Германия за инвазията й в Полша на 1 септември (но не и на СССР, която, на 17 септември, също превзема Полша). Последно предложение: Речта „Апел за мир и разум“ на Хитлер, отправена пред Райхстага на 19 юли 1940 г. след падането на Франция. В тази реч Хитлер още един път предлага безусловен мир на Великобритания. Тази реч после е напечатана на английски и пусната в десетки хиляди копия от германски самолети над Великобритания. Въпреки че близо половината от Британския кабинет желае да приеме предложението на Хитлер, Чърчил слага край на това последно предложение за мир. Бележки: 1. FJP Veal, Advance to Barbarism, C C Nelson Publishing Co, Appleton Wisconsin, 1953 2. Dr. Friedrich Stieve, What the World Rejected: Hitler’s Peace Offers 1933-1940, Ostara Publications, first published 1940, pp. 4-6 3. David L. Hoggan, The Forced War, When Peaceful Revision Failed, Catholic Resources, Chattanooga TN, 2020 p. 26 4. Stieve, p. 6 5. Ibid., pp. 6-8 6. Ibid., p. 14 7. Ibid., pp. 8-15 8. Viktor Suvorov, The Chief Culprit, Naval Institute Press, Anapolis MD, 2008 9. Stieve, p. 15 10. Ibid, p. 17 11. Hoggan, pp. 37-50, 141 12. Ibid., pp. 134-7, 224-6 13. Ibid., p. 32, 47-8 14. Ibid., pp. 67-8, 106, 121-124, 220-1, 278-9. 285-6,472-4, 477-81, 485-6 15. Herbert Hoover, Freedom Betrayed, Hoover Institution Press, Stanford CA, 2011, Chapter 4 “Infiltration of Members of the Communist Party into the Federal Government”, pp. 34-47 16. Walendy, pp. 127-9 17. Udo Walendy, Truth for Germany, Barnes Review, Washington DC, 2013, pp. 82-115 18. Stieve, p. 18 19. Ibid., p. 20 20. Walendy, pp. 215-238 21. Stieve, p. 20 22. Viktor Suvorov, Icebreaker, Hamish Hamilton, London, England, 1990 23. Stieve, p. 21 24. Hoggan, 296-8 25. Ibid., pp. 343, 399-400 26. Ibid., pp. 21-26 27. Ibid., pp. 46, footnote 17 28. Ibid., pp. 30-74 29. Ibid., pp. 75-80 Източник: https://twelveyearsnotaslave.wordpress.com/2022/12/20/hitlers-olive-branches-a-run-down-of-germanys-attempts-to-make-peace/

1.) Хитлер е агент на мъгливия Албион ! 2.) Хитлер,както и Сталин са евреи !

Хайл Хитлер!

Яко, шибани австрийци.

Сталин готви интернационална революция 1940 1942. Отначало в съюз с Хитлер. Добре че 1941 не се разбират, че сталиновата идеология, заедно с хитлеровата педантичност и дисциплина щяха да родят диктатура бетон - империя, която наистина можеше да просъществува 1000 години.

Петров и Баширов са виновни ! ВидЕли са ги.....

Колко трябва да си тъп,и да сравняваш Хитлер и Фашизъм!?!? Националсоциализма р много близък до социализъма,но на събора на язовир Копринка,баба Станка че се обърка,и за това, червените гниди употребяват думата Фашизъм!!!Политически строй,който го е имало само в Италия!?!??!!!

Кой накара Хитлер да напусне Сталин

Стреснала е кафеникавата паплач дето се е намърдала там на помощи изкарани с труда на коренното население... :)

двама заподозрени успели да използват ключ, за да получат достъп до една от станциите на системата за публично оповестяване във вагоните, и поставили до микрофона мобилен телефон със записите. ----------------------- Боширов и Петров?

Нарцистичният задник Боко с неговото нахално, арогантно говорене инзася много по-неприятни и отвратителни речи, но цяла Европа дреме и не я интересува...

Как може да подкрепяте масовия убиец Хитлер бе.... Толкова ли сте изпростели бе

Много яко!

Българските фашисти подкрепят Хитлер, Ердоган, Ким и Путин

Хитлер и фашизма са създадени от едрия американски капитал, за да смячкат европа и да наложат хегемонията на долара и контрола над цялата европейска икономика с акционерно участше в най-големите предприятия.

Фашизма никога не си е отивал в западна европа. Там расизма им е заложен по рождение.

Казват ,че хитрите австрийци са убедили целия невеж свят , че Хитлер е германец а Моцарт- австриец. А иначе ако се зачетете в старите вестници , оцелели от онова време на 30 и 40 - те години на ХХ век ще видите как са се смели и подигравали на Хитлер и австрийци и германци , и целия западен политически свят. След 1936 г. вече никой не се е смял. После всички вкупом са плакали. И никой не се е сетил за онези отговорни политически мъже дето е трябвало да го оценят и спрат навреме.

Май Путин се оказва прав, а?

Значи цяла Европа подкрепя нацизма в Украйна, но никой не може да им каже открито, че всъщност са едни келяви наследници на Хитлер и нищо повече.... Ай у лево, джендърите от Европа!

Това в БДЖ не може да стане никога! Нищо не работи. Иначе можеше с умиление да чуем реч на др. Живков...

лъгаха своя народ че 2 световна война е започнала през 1941 . Не им се говореше изобщо за двете години преди това . Защото в тия две години бяха единственитв съюзници на Хитлер. и превзеха части от Румъния ,поливин Полша , трите при балтийски държави ,и нападнаха Финландия през 1940 -където ядоха много бой. Руснаците обвиняват България че влезна в съюз с Германия а всъщност в този момент Съветския съюз вече водеше военни действия редом с германските войски в европа

интереснто е че интуацията много и пунктоцията на цитирашия речите е била на дядото на Лайнен

Крайно време беше.

Не е лошо да им се припомня миналото на западните ни господари. Бързо забравят.

"Крясъците .... прозвучали по МИКРОФОНИТЕ!" Ивето май ще надмине Стоян Гогов от ИТ по "ръсене на мозък"!

От каква народност са били пътниците, че са се стреснали?

Хитлер е бил виден австриец борещ се срещу слаяните превзели астрииска империя, и наследник на идеите за освобождаване на жизнено пространство на изток , което означаа на първо място де популация на украйна и икономическа окпация на славянските народи, пълна доминация на запада над славянските народи затова във всички западни държави е имал широка подкрепа, включително една трета от Франция е била официлано на негова страна

Хитлер заслужава паметник, защото 1940 г спасява българското Черноморие от руска окупация!!!

Някой трансджендър да не би да е получил остър пристъп на мъдотрес?

Какво толкова? Това е история... Трябва и паметници да има... Историята си е история... Нали дрогаре?