Документът беше изготвен съвместно със социалното министерство. Той предвиждаше минималната работна заплата автоматично да се повишава с инфлацията, а освен това и да бъде обвързана със средната работна заплата, като варира от 35% до 55% от нея.

Бизнесът също се обяви против, единствено КНСБ и КТ "Подкрепа" одобряват формулата. Бизнес, синдикати и държава се събраха днес, за да обменят становища по подготвяното от двете министерства постановление, но след края на срещата стана ясно, че документът се оттегля за неопределено време.

Това не е първото търкане между финансовото и социалното министерство и техните министри Дянков и Младенов. През първите две години от мандата напрежението между тях ескалира на няколко пъти и се налагаше лично премиерът Борисов да взима отношение. През последната година обаче отношенията бяха затоплени и вицепремиерът Дянков засипваше с комплименти Тотю Младенов, като дори го нарече лъв. С идването на края на мандата обаче напрежението отново се засили поради натиска на отделни групи за харчене на повече бюджетни средства.

Министерството на финансите се обявява против, въпреки че е съавтор на идеята, обясни икономическият експерт на КНСБ Любен Тонев. От там не одобряват такъв механизъм, защото това по принцип е в нарушение на член 244 от Кодекса на труда, тоест право на Министерски съвет е да определя минималната работна заплата, а не съществува такъв механизъм. Разбира се, контрааргументът е, че Кодексът на труда затова е нормативен акт, който може да се променя в зависимост от променените условия. Така че всичко може да се нагласи, въпрос на политическа воля за въвеждането на такъв механизъм, каза Тонев.

Бизнесът също е против налагането на формула за минималната заплата с аргумента, че това ще увеличи безработицата, с което пък синдикатите не са съгласни. Аз лично не виждам такава тенденция, защото в годините, когато нямаше никаква промяна на минималната работна заплата, тогава имаше и най-голямо нарастване на безработицата и обратно. А изследванията, които още веднъж цитирам на Европейската комисия, показват липсата на такава пряка зависимост. Особено в периоди на кризи се препоръчва и то за страните, новоприсъединените, да повишат минималната работна заплата първо като един елемент, повишаващ сувкупното търсене, второ като един защитен елемент за най-ниско платените работници, за най-уязвимите групи от работещите, допълни Тонев.

Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката. Ако продължи практиката за увеличение на МРЗ без прилагане на оценка на икономическото въздействие, ще продължат и ще се задълбочат стагнационните процеси в икономиката. Ефектите от подобен подход ще са ново намаление на работните места, по-малко изплатени работни заплати и намаление на диференциацията между квалифициран и неквалифициран труд. МРЗ не трябва да служи за заместител на социалното подпомагане, като се обвързва с линията на бедност, контрираха от БСК.