За това призоваха млади хора по време на конференция на тема "Пътят от Европа: Какво ще върне младите българи?". Дискусията се проведе в резиденция "Врана" под егидата на бившия премиер Симеон Сакскобурготски.

Кладите зад граница са решили да създадат клуб "Милениум" с групи в Лондон, Париж и Берлин.

Десетки млади българи от почти всички големи университети във Великобритания, Франция и Германия се събраха за дискусията. Тя бе организирана от либералния институт ЛИПА, организацията на българите в Кеймбридж CantaBulgarian, и "Експат капитал", в която съдружник е бившият министър от кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев.

В изказването си почетният председател на CantaBulgarian Румен Чолаков, който вече 9 години живее в чужбина, подчерта, че младите българи на Запад са изключително успешни и изреди водещи банки, компании и университети, в които те работят и учат.

Според него тази българска диаспора се вълнува от три неща за евентуалното си завръщане в страната – трудовия пазар, съдебната система и макроикономическата стабилност.

„България трябва да се бори за своите граждани“, подчерта Чолаков, имайки предвид да се създадат условията за тяхното привличане.

В същото време той призова да не се противопоставят българите в чужбина на тези в страната ни и да не се стига до конфликт между тях.

Велислава Петрова, докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет, говори в изказването си за невидимите бариери, издигнати срещу завръщането българите от чужбина. Според нея тези бариери са в професионален и личностен план.

„Те (младите българи в чужбина) се интересуват дали ще се развиват професионално, има ли ясно закони за правата им, как международните компании биха функционирали в българската среда с нейната корупция“, конкретизира се Петрова.

Докторантката изрично подчерта, че страната ни не е алтернатива за българите, посветили се на академичния тип развитие – заради цялостното състояние на науката ни.

Що се отнася до личностния план Велислава Петрова определи бариерата като най-трудната, „защото става дума мирогледа“.

Според нея премахването на бариерите бързо и силово няма да даде резултат. „Важно е поетапно да се правят усилия как българите да се връщат в България“, подчерта тя.

Трябва да има диалог между хората навън и тези, които са тук. Искам да се върна в България. Опитвам се да намеря вариант, така че това да бъде една стъпка нагоре и да не правя компромиси с връщането си, коментира Петрова.

Сакскобургготски: Да се върнат в администрацията

Симеон Сакскобургготски призова учащите в чужбина млади хора да потърсят реализация в администрацията.

Днес в тази зала се среща историята с бъдещето, каза Сакскобургготски.

По думите му независимо с какви мотиви много от младите хора са тръгнали да учат в чужбина, то резултатът за обществото ще е положителен. Той напомни, че когато през 2001 г. е поканил тогава т.нар. юпита да се върнат в България е имало притеснения дали тези хора ще се справят.

Считам, че те са се справили отлично с това предизвикателство, каза експремиерът.

Горд съм, че съм българин, каза Симеон и разказа, че още по-горд се чувствал, когато при хилядите му срещи в чужбина научавал за успехите на българите там.

"Имаме качествен потенциал от много успели българи в чужбина, но забелязвам, че те се ориентират към частния сектор. А би било много полезно и необходимо за Родината да се поогледате и замислите - да се включите с вашите знания в административния апарат на държавата", обърна се Симеон Сакскобургготски към младите.

Според него така администрацията ни ще се модернизира с въвеждането на по-гъвкава мисъл и с пример от чужбина. И разказа, че има такава практика в много държави по света. Даде пример и със своето правителство, в което "влязоха много млади българи, завърнали се от чужбина заради него".

Сакскобургготски бе категоричен, че с инициативата си не цели връщане в политиката.

Въпрос на необходимост е да допринеса с нещо за модернизацията на страната, обясни той.