Според нея поради тази причина гражданите не биха могли да си направят изводи относно обективността на това, което чуват или четат.

Рийс каза това на конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", която се състоя в "София хотел Балкан" по инициатива на Центъра за изследване на демокрацията.

"През последното десетилетие придобиването на различни медии от малко на брой групи, които по някакъв начин обвързват този бизнес с политическия интерес, влияе върху ограничаването на разнообразието на предлаганите становища както в печатните, така и в електронните медии", посочи посланикът.

По думите й това може да се случи, ако собствениците на медии започнат да диктуват редакторското съдържание и да определят как новините да се представят, като това може да се отнася както за най-малките местни спорове, така и за най-важните международни новини.

"На хартия в България съществуват добри закони, но те могат да работят добре на практика, само ако имаме подходяща регулаторна рамка", отбеляза Рийс.

Сравнително най-обхватна е правната регулация на електронните медии, каза д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тя обаче посочи, че независимо от публичността и достъпността на информацията за електронните медии, чрез нея не винаги могат да се установят действителните им собственици.

По отношение на печатните издания слабостите при налагането на санкции позволяват нарушенията на изискването за подаване на информация да остават безнаказани. В ограниченията за собственост на медии от офшорни компании пък има изключения, които дават възможност за заобикаляне на закона, отбеляза Йорданова.

Сред препоръките й са предприемането на законодателни промени, които да гарантират в по-голяма степен независимостта на медиите и доразвитие на правната рамка за всички видове медии по отношение изискванията за прозрачност.

"Не само собствеността показва зависимост между лицата, владеещи една медия и медийното съдържание - важен е и въпросът с финансирането на медиите", каза пък проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и член на Комисията по журналистическа етика.

Тя се спря на медиите, които привидно нямат връзка помежду си, но ги обединява това, че са теглили големи кредити.

Огнянова наблегна и на връзката между медиите и рекламата. Според нея една правна система не бива да допуска един и същ субект да продава едновременно реклама на медиите и програмно време на рекламодателите.

По въпроса за прозрачността тя препоръча да бъде създаден регистър на публичните средства, които отиват за медии - практика, заимствана от Австрия.

Проф. Огнянова отбеляза още, че върху медиите трябва да се осъществява двоен контрол - както икономически за концентрация на медийния пазар и злоупотреба с господстващо положение, така и с неикономически средства за медиен плурализъм.