Над 100 000 души от 400 000 пътуват над оптималния времеви интервал, което е до 45 минути, добави той пред БНР. 
При над 45 минути хората са оплакват от умора, която снижава производителността им на труд.
Изследването разглежда как пътуването влияе върху заетостта в страната.
Времето, което се изразходва всеки ден за трудова миграция е над 500 000 часа, каза Димитров. 

Най-много пътуват работниците в секторите "Производство и промишленост" - 113 000, "Сервизни дейности и търговия" - 50 000, каза Димитров. 42% от "Добивната промишленост" пътуват ежедневно на големи разстояния. 10% от пътуващите са заети в строителството, а 7% - в държавното управление.

Най-използваните транспортни средства за придвижване до работа са автобусите и леките коли, предаде БГНЕС. 45% от хората стигат до работното си място с автобус, а 38% го правят с кола. Едва около 5,5 % пътуват с влак. Повече от една трета от всички пътувания до работа са от 15 до 30 минути. 23,9 % от тях са в рамките на 30 до 45 минути, а 13% са от 45 до 60 минути.

От следващата година има нова процедура, която започна да работи по ОП "Човешки ресурси" и се казва "По-близо до работа".По нея има 37 млн. лв., които са 20 пъти повече от средствата, отпускани досега. С нея работодателите могат да финансират пътуванията на служителите си.

Досега законът дава възможност - до 100 км на територията на страната, където е работата, да се плащат до 100 лв. месечно на лице.
Поради финансови ограничения само 4000 души са се възползвали от това.

Според КНСБ трябва да се намерят допълнителни действия в пет групи политики. На първо място е съкращаването на времето за пътуване - чакане и прехвърляне, чрез координиране на маршрутите на транспорта.

Трябва да се подобрят условията на пътуване, работното време да бъде съобразено с графиците на транспорта и да се подобри инфраструктурата, добави Димитров.

Той призова средствата, които се отделят, да бъдат за хората в най-голяма нужда - с увреждания, самотни майки, бедни и др.