Основните изводи на Социологически екип „ИМП“ на базата на получените данни са, както следва:

– Повече от половината е делът на респондентите, които заявяват твърда нагласа да упражнят правото си на вот в предстоящите на 26 март парламентарни избори – 58,5%.

Вижте резултатите от изследването

Въпреки това, очакванията на социологическия екип са, че отмяната на и без това меките санкции за задължително гласуване най-вероятно ще доведе намаляване на избирателната активност в сравнение с президентските избори от миналата година.

– През първата седмица от предизборната кампания съотношението между първите две политически сили, ГЕРБ (29,1%) и БСП (29,0%), е паритетно.

И двете партии засега съумяват да мобилизират почти 90% от своите твърди ядра, но на този етап не разширяват подкрепата си извън своите преки симпатизанти.

Засега предизборната борба е сведена главно до „лидерски сблъсък“, което обаче не е достатъчно за привличане на избиратели от широката периферия, които търсят успешна управленска алтернатива.

Крайният изход от предизборната борба най-вероятно ще се реши от това коя от двете партии ще допусне по-малко грешки в хода на кампанията.

Във всички случаи обаче, при очертаното от данните на този начален етап от кампанията разположение на политическите сили в бъдещия парламент, е ясно, че нито една партия няма да има достатъчно обществена подкрепа и мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство.

– Данните сочат, че ако декларираните на този етап от кампанията нагласи се материализират в реално упражняване на вот, освен ГЕРБ и БСП в новата парламентарна конфигурация ще намерят място още четири формации с вероятност и за пета: „Обединени патриоти“ (9,5%), ДПС (7,3%), партия „Воля“ (5,8%), коалицията „АБВ-Движение 21“ (4,1%).

Шансове за преодоляване на 4-процентната бариера засега има и коалиция „Реформаторски блок-Глас народен“ (3,5%).

Трябва да се подчертае, че крайният резултат и преодоляването на изборната бариера от страна на АБВ-Движение 21 и на Реформаторски блок-Глас народен ще зависи във особено висока степен от избирателната активност.

– Очертаващата се невъзможност за съставяне на еднопартийно правителство, прави актуален въпроса за предпочитаната идеологическа ориентация на бъдещото управление.

В това отношение известно преимущество има делът на респондентите, които изразяват предпочитания към по-скоро дясно управление след изборите – 40,1%, докато 35,8% предпочитат по-скоро ляво правителство. По-малко от една десета – 8,9%, е делът на подкрепящите съставянето на правителство на широка коалиционна основа с участието на ГЕРБ и БСП.

Паспорт на изследването

Период на интервюиране: 4-6 март 2017 г. Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 827 лица от цялата страна. Метод на регистрация: CATI. Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%. Възложител, изпълнител и финансиране: Социологически екип „Институт за модерна политика“ като част от самостоятелна изследователска програма.

Данните от проучването не представляват прогноза за изборните резултати, а отразяват моментната картина на електоралните настроения през първата седмица на предизборната кампания за парламентарни избори 2017 г.

АНКЕТА: За кого ще гласувате на предсрочните избори?