Изследването е проведено от 28 ноември до 4 декември сред 1007 респонденти чрез пряко интервю по домовете и е независимо във финансирането си.

Изборите и създаването на правителство са донесли известно намаляване на обществената тревожност.
В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени. Партиите във властта запазват подкрепата си, а останалите, с изключение на ДПС, са в тежък момент.

По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси. Това са част от изводите от декемврийското издание на редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп".

Кабинетът започва с доверие от 26 процента.
Отбелязва се ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото на предишния месец, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано.
В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната.

Към началото на декември 65 процента казват, че България върви към по-зле, но стойностите трайно се задържат под 70-те и повече процента, които бяха регистрирани през лятото или пък около протестите през миналата година.

След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16 процента към началото на декември, а недоверието чувствително спада. Това са индикатори за известно обществено облекчение.

"Всички парламентарни избори действат по този начин. Винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт", коментират от "Галъп".

Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на "Сакскобургготски" и "Борисов 1" или пък "Костов".
По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на правителството на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на кабинета "Орешарски", сочат данните от изследването.

Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят.

Идните месеци ще покажат каква част от електората на тези формации устойчиво проявява доверие в правителството, посочват социолозите.

Според 12 процента от анкетираните са нужни предсрочни избори.
За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40 процента, отбелязват от "Галъп".

Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори. Същото важи и за потенциала за протест - той е сравнително нисък сред всички електорати.

11 процента твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30 процента през лятото и есента на 2013 г.

"Явно доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години", коментират анализаторите.

По правило застаналите във властова позиция формации се радват на продължаваща подкрепа.

Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади.

26% биха гласували за ГЕРБ срещу 13 на сто - за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували.

Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта.

Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии, отбелязват от "Галъп".