Продажбата става ясна от обявлението на частния съдебен изпълнител Росен Сираков, който пристъпва към този акт, след като един от най-големите кредитори на завода - Първа инвестиционна банка /ПИБ/ спечели делото в съда и получи изпълнителен лист, съобщи БГНЕС. Това се наложи, тъй като мажоритарният собственик Валентин Захариев не е в състояние да обслужва кредита, отпуснат от ПИБ, нито да се разплаща със стотиците металурзи и на практика доведе до закриването на комбината.

Захариев е заложил като обезпечение срещу кредита половината от целия комбинат – завода за производство на цинк, а банката поиска продажбата му, за да върне парите си. Началната цена на заложените имоти, които са разположени върху площ от 326 230 квадратни метра, е 8 307 592 лв. Ако в рамките на едномесечния срок не се появят купувачи, заложените сгради и производствени съоръжения стават собственост на ПИБ и тя започва да се разпорежда с тях, обясниха вещи в процедурата, пожелали анонимност.

Правото й на разпореждане обаче не е безгранично, банката не може да се занимава с производствена дейност – това не й е присъщо, целта е предприятието да заработи отново и ПИБ да си върне парите от кредита и лихвите, допълниха източниците. Според тях обявената начална цена е нищожна част от средствата, отпуснати като заем срещу обезпечението. Дори да се намерят купувачи, те ще бъдат желаещи да нарежат съоръженията за скрап, а с парите от това не би се покрила дори началната обявена цена, коментираха още те.

Оловно-цинковия комбинат има около 300 млн. лв. дългове. Задълженията към ПИБ са близо 54 млн. лв. Кредитът е обезпечен със сгради в завода, концентрати и оборудването за изграждане на изцяло нови мощности. Върху залога вече е наложен запор. Според запознати, идеята е банката да влезе във владение на имуществото и чрез своя фирма да го управлява.
Освен към ПИБ, заводът има задължения и към още две банки - "Суис Кредит" и в БНП "Париба".


В електронния сайт на частния съдебен изпълнител Росен Сираков интересуващите се могат да видят кои именно части от някога водещото в бранша предприятие са обявени за продажба. ОЦК е построен през 1955 г. край Кърджали и става градообразуващ фактор. Съоръженията му са от времето на Втората световна война, а амбициозните инвестиционни проекти на Захариев така и не се осъществиха, макар закупените преди години свръхмодерни мощности да отлежават в складове край Ботунец. Никога преди да попадне в ръцете на Валентин Захариев комбинатът не е бил в такава криза.

Проблемите с ОЦК Кърджали тлеят от началото на март. Работниците в комбината, собственост на Валентин Захариев, не са получавали заплати от повече от половин година, което ги изкара на масови протести по улиците на града. Наложи се намеса на правителството и те получиха по заплата и половина преди Великден. Тогава лично премиерът Бойко Борисов им обеща нов собственик до 2 месеца. Единственият инвеститор с който се преговаря тогава бе полската Силезия, призна министър Добрев. Преди него се отказаха българската Химимпорт и руска компания. Полският инвеститор обяви, че е готов да плати заплати на работниците и да вземе комбината под наем. Подобна бе и схемата с "Кремиковци" преди той окончателно да обяви несъстоятелност. Тогава предложението дойде от украинска фирма, но срещна отпор на кредиторите.