За първи в историята на БАН, създадена през 1869 г., се организира Общо събрание на открито за бюджета на академията за 2017 г. и за заплатите, които са с 200 лева по-ниски от средната работна заплата в страната.  Проявата затвори временно бул. "Цар Освободител".

"Това ниво на заплатите в БАН не само, че е унизително, но е и позорно", заяви Лъчезар Аврамов - член на настоятелството на БАН и директор на Института по електроника, пред събралите се учени и служители от БАН на площад "Княз Александър Първи".

На заседанието на парламентарната комисия по образование вчера председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров каза, че  1835 служители от общо 6800 души, работещи в академията, са с минимална работна заплата.

Стотици учени от БАН участваха в протестното общо събрание с издигнат транспарант, но който пишеше с огромни букви: "Чуйте! Събудете се! Разберете! Без наука България е без бъдеще".

"Има наука - има България, няма наука - няма България", "Всички народи имат право на наука", пишеше на други плакати.

Вижте снимки >>>

Воденичаров съобщи, че за 2017 г. се предвижда на БАН да бъдат предоставени още 5 милиона лева, но не се дискутира въпросът, че минималната работна заплата става 460 лева.

Средната работна заплата в БАН е 697 лева, при средна работна заплата в страната 892 лева, по данни на НСИ към края на 2015 г., каза Воденичаров, цитиран от БТА.

Директорът на Института по оптични материали и технологии на БАН проф. Никола Малиновски заяви пред Общото събрание, че "научните работници в България са подложени на геноцид".

Той даде пример, че когато се обсъжда бюджетът "започва песента - на нереформирана организация, пари не се дават". Това е пълен абсурд, защото БАН направи преди години по собствена инициатива международна оценка на всички свои институти, посочи проф. Малиновски.

Той припомни, че в резултат на тази оценка бяха намалени почти наполовина институтите на БАН, а персоналът беше съкратен с около 10 процента.

Бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски заяви, че 85% от бюджетната субсидия на БАН е за заплати, има и няколко милиона лева за плащане на членския внос на държавата за участието на БАН в международните научни организации.

Сред протестиращите бяха и синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. При тях един от основните проблеми е липсата на пари за обновяване на компютърните системи и за редовно участие в научни форуми.

"Не смятам, че тези промени, които стават в момента, биха могли да решат проблемите на българската наука. Малки изменения в бюджета не решават проблемите на българската наука и на БАН в частност. Това, което ние очакваме, е една дългосрочна последователна политика в подкрепа на науката, а тя не става с визия за 2- или 4-годишен мандат", каза председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева пред БНР.

Днешният протест е втора организира протестна проява на учените от двете академии в рамките на месеца. В Деня на народните будители - 1 ноември, хиляди учени отново излязоха на протест за повече пари за наука. Тогава те обявиха, че заплащането, което получават, е унизително.