Ако изборите за Народно събрание бяха на 25 април 2013 г., ГЕРБ получава 23,6 %, БСП - 17,7 %, ДПС - 6,0 %, "Атака" - 4,9 %, Движение "България на гражданите" - 3,0 %. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

Според агенцията към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ще бъде отчетена след края на изборния ден, ще бъде между 52% и 56%. Най-висока готовност да гласуват към 25 април 2013 г. заявяват хората на възраст над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на малките градове. Налице е известен отлив на желаещи да гласуват в столицата и в градовете-областни центрове, уточняват от агенцията.

На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство“. Още повече, че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация.

Същата позиция защитават и от МБМД, като и те смятат, че и по-малки партии имат шанс да влязат в парламента. За това допринасят и зачестилите напоследък скандали, коментира Мира Радева от МБМД, цитирана от "24 часа".

Макар да остава първа политическа сила с чувствителна преднина пред БСП, ГЕРБ (28%) губи части от електоралната си периферия, докато Коалиция за България отбелязва ръст от 3 пункта - от 16 на 19% спрямо предходното изследване, реализирано в средата на март. Проучването обаче е завършено преди "бомбата", хвърлена от Мирослав Найденов, коментира Радева.

Данните показват, че подкрепата за БСП се доближава до 1 млн. избиратели. В същото време ГЕРБ губи 100-150 хиляди гласа и стига до 1,5 млн. избиратели.

Присъствието на "Атака" и ДПС остава извън съмнение, като потенциалът им на този етап, без да се отчитат гласовете от чужбина, е доста изравнен - 5,2%. "България на гражданите" отбелязва чувствителен ръст - 4,1%, и ако тенденцията се запази, можем да очакваме присъствието в парламента.

Изненада могат да поднесат и редица от т.нар. по-малки партии. Те обаче се оказват не чак толкова нови, а по-скоро формации с известен електорален опит и завидна разпознаваемост сред избирателите.

Най-близо до бариерата от 4% се оказва Националният фронт за спасение на България на Валери Симеонов - 2,9%.

С потенциал за разширение на влиянието са и редица други, като партията на Веселин Марешки Либерален алианс - 1,7%, ДСБ и БДФ - 1,6%, РЗС - 1,5%. Като се има предвид слабостта на проучванията да отчитат гласовете на колебаещите се до последния момент избиратели, можем да допуснем, че част от тези партии могат да поднесат изненади и чувствително да затруднят формирането на правителство след изборите, уточнява социоложката.