- Господин Аврамов, как ще коментирате резултатите от предсрочните парламентарни избори?

- Противно на вижданията на непросветени и неразбиращи смисъла на плуралистичната политическа конкуренция кандидат-политици, изборите не са средство за осигуряване на власт за този или онзи, а състезание на перспективи.
Сега след като те минаха, се вижда отчетливо, че няма как партия и партиен лидер, които отправят послания като “Демокрацията ни отне много”, “Ако членството в НАТО не защитава националната ни сигурност, трябва да го преосмислим” и "...нашето евроинтегриране ще означава нашето унищожаване като нация, като народ като икономика” да спечели парламентарните избори.

- Заради тези послания ли БСП загуби изборите?

- Изборите са конкуренция на перспективи, а не на сценарии за политическа, икономическа и социална регресия. Затова партията, която отправи по-горните послания към българите, БСП, ги загуби. Никога след 1994 г. насам не съм виждал по-ретроградна, разфокусирана и с извинение глупава предизборна кампания като тази на водената от Корнелия Нинова БСП. Тази кампания на провала успя само в едно - да събере на едно място вода на всички песимисти, на всички, които живеят в спомени и имат негативна представа за днешния ден.

- Има ли потенциал БСП да бъде национално отговорна опозиция?

- Да си опозиция означава да излезеш с балансирана визия между критиката си към тези, които управляват и една адекватна визия за бъдещето, която придава смисъл на явяването на избори. БСП се провали в това да бъде адекватна опозиция и в това да бъде носител на политическа алтернатива.

- С какво ГЕРБ спечели избирателите за пореден път?

- ГЕРБ представи доста стегната и дисциплинирана визия, в която представи по добър начин всичките си позитиви и успя да минимизира електоралния ефект от негативите, които получава всяко управление. ГЕРБ излъчваше оптимизъм и в отминалата изборна кампания се показа като защитник на перспективата пред страната и на европейското членство на България.

- Какво правителство ще може да излъчи новият парламент?

- Сега, когато трябва да се прави правителство трябва да отчитаме няколко важни реалности. Първата е, че ГЕРБ е единствената дясно-центристка партия, член на ЕНП в новия парламент. В него са още еврофобската БСП, цинично-прагматично настроеното към властта ДПС, обърканата, популистка “Воля” и Обединените патриоти, чието единствено запомнящо се събитие от изборната кампания е как се опитват да блокират границата ни с Република Турция и как бутат и дърпат възрастни жени.

Чака ни парламент, в който лошото възпитание, отсъствието на разумна политическа мисъл и липсата на законодателна среда, която да произвежда успех ще е ежедневие. На този фон отговорността върху ГЕРБ да пазят адекватната, разумна посока на развитие на страната  ще е огромна. С 95 депутати в новото парламентарно мнозинство ГЕРБ ще са принудени да правят много тактически компромиси, за да постигнат тази цел.

Ако пък не успеят да създадат мнозинство, перспективите пред страната ще са още по-лоши. Тогава можем да очакваме управление на популистко национал-еврофобско мнозинство с мълчаливата подкрепа на ДПС. На фона на такова политическо чудовище кабинетът "Орешарски" би изглеждал като коледно тържество.

- Как коментирате предложението на “Обединените патриоти” за широка коалиция с ГЕРБ и БСП?

- Т. нар. “Обединени патриоти” отсега дават заявки, че биха направили коалиция както с ГЕРБ, така и с БСП, което ясно следва да покаже, че не разпознават разликите между перспективите и физиономиите на различните партии. Разбира се има и цинично обяснение. То е, че българските политици, прекарали дълго време в задкулисието, нито могат да отличат, нито вярват в политическите различия.

- Кои са най-важните приоритети за бъдещия кабинет?

- България има нужда от икономическо развитие с бързи темпове и от създаване на икономическа среда,  която отговаря на съвременните предизвикателства пред една национална държава. Необходима ни е икономика, която създава висока добавена стойност и трябва да постигнем това в условията на липса на квалифицирана работна сила и при наличието на цели региони (като например Северозападна България), които нямат човешки ресурси за икономическо развитие. Всичко останали приоритети са вторични, макари и не по-малко важни.
За съжаление българската политическа система е инертна и от почти две десетилетия се движи по пътя на най-малкото съпротивление. Успешното управление е свързано с прекратяването на този безхаберен начин на функциониране на институциите. Това прави предизвикателствата пред един трети кабинет на г-н Борисов още по-големи.

- Има ли надежда да се постигне национален консенсус и по кои теми?

- В новият парламент смисленият национален консенсус ще е рядкост. За съжаление той трябва да се занимава с напълно фалшивия проблем с промяната на мажоритарната система. Подхранвано от малка, непросветена, но агресивна групичка хора, които използваха националния ефир за всекидневни лабораторни упражнения, общественото мнение почти повярва, че е важно да заменим работещата пропорционална изборна система с преференции, с някакъв уродлив вариант на мажоритарна такава. Ефирът на bTV обслужваше дълго време това с агресивна упоритост. Затова сега новият парламент ще трябва да се съобразява с резултатите от един референдум, който не е задължителен, вместо да работи за перспектива.

- Виждате ли светлина в тунела?

- Единствената перспектива пред България в новия мандат идва от възможността за стабилен Европейски съюз, излязъл от периода вътрешни кризи, който задава разумен дневен ред и изисква реформи, които са полезни за всички.

Поради липсата на достатъчно подготвен национален политически елит у нас, който да е получил необходимото доверие да управлява, ЕС е единственият пазител на икономическата и социална перспектива за нас, българите.
Който не разбира това, няма място в политиката.