Според сега действащия Закон за Търговския регистър срокът им за пререгистрация изтича на 31 декември 2010 г. Ако дотогава фирмите не задействат процедурата и не подадат необходимите документи, ще бъдат закрити служебно. Решението на проблема засега е в полето на депутатите, съобщава в. "Класа".

В средата на октомври Министерският съвет прие промени в закона по предложение на Министерството на правосъдието, според които срокът се удължава с 6 месеца до 31 юни 2011 г. На 18 октомври законопроектът влезе за обсъждане в парламента, но не е придвижен за гласуване в зала и до днес.
Тодор Димитров, депутат от ГЕРБ и член на комисията по правни въпроси, уточни пред „Класа“, че до края на годината законът ще бъде приет, за да влезе в сила отсрочката. Но дори и крайният срок да бъде удължен, едва ли всички фирми ще успеят да се пререгистрират.

По данни на Агенцията по вписванията към септември т.г. малко над 285 000 компании, или едва една четвърт от близо 1,2 млн. фирми у нас са спазили буквата на закона за задължителна пререгистрация. Ако се стигне до служебна ликвидация, държавата ще трябва да плати за нея.
Едноличните търговци няма да ощетят хазната, тъй като те ще се заличават служебно, но закриването на юридическите лица ще струва поне по 1000 лв. за всяко. От Агенцията по вписванията изчислиха преди време, че служебната ликвидация ще струва между 60 и 450 млн. лв. и ще блокира работата на цели съдилища. От друга страна, таксата за новата регистрация и еднократното издаване на удостоверение от съдилищата не се плаща. Удостоверението от съда се издава в 3-дневен срок, а агенцията се произнася за пререгистрацията до 14 дни.
Директорът на агенцията Виолета Николова успокои, че е осигурила в оставащите до края на годината работни дни възможност, ако се наложи, за удължаване на работното време, за да не се създава напрежение.

В същото време от Камарата на частните съдебни изпълнители предложиха промени в проекта на Министерството на правосъдието относно приетите на първо четене в НС поправки в Закона за частните съдебни изпълнители.

Според заложените промени вносителят на изпълнително дело трябва да плаща държавни и местни такси за всички документи, съдържащи информация за длъжника. По думите на шефа на камарата Георги Дичев, ако подобна мярка влезе в сила, ще има драстично забавяне в ефективността на изпълнителния процес. Освен това очакваният ефект от 260 000 лв. ще бъде постигнат независимо дали възложителят ще плаща от гише на гише, или ще се приеме еднократна държавна такса за частните и държавните съдебни изпълнители, за която настояват от камарата.

Дичев смята, че таксата може да се заплаща от взискателя наведнъж и да бъде за сметка на длъжника. Размерът й трябва да бъде определян от Министерския съвет, както и нейното разпределяне.

Данни на камарата показват, че за първите 6 месеца на годината частните съдебни изпълнители са събрали дългове за 260 млн. лв. при 365 млн. лв. за цялата 2009 г. С 20% са се увеличили и изпълнителните дела за първите 6 месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г.